Какво си пожелават учените за 2025 г.?

Снимка: Economy.bg

След като обобщихме най-важното в света на науката през 2024 г., попитахме представители на различни дисциплини какво биха искали да видят през 2025 г. като нови открития. Ето какво споделиха те с нас:

Проф. Ана Пройкова, СУ „Св. Климент Охридски“ (Снимка: Economy.bg)

Ана Пройкова, професор по атомна и молекулярна физика, доктор на физическите науки, доктор по ядрена физика и преподавател във Физическия факултет и във Факултетa по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, председател на Националния съвет по нанотехнологии, ръководител на лабораторията по високопроизводителни изчисления в „София Тех Парк“ и една от основателките на Българския център на жените в технологиите
Да разберем тъмната материя и тъмната енергия, засега мистериозни вещества, които влияят и оформят Космоса, но все още не ги разбираме.

Проф. д.с.н. Васил Киров, председател на Общото събрание на БАН (Снимка: Economy.bg)

Проф. д.с.н. Васил Киров, зам.-директор на Института по философия и социология на Българската академия на науките (ИФС – БАН) и председател на Общото събрание на БАН
Бих се радвал да има повече новини за постиженията на българската наука и ползите им за обществото. През 2025 г. в България могат да бъдат очертани няколко предизвикателства пред социалните науки. Те са свързани с изследването на продължаващата политическа нестабилност и фрагментация на обществото в България. На това, че тази нестабилност се развиваше на фона на задълбочаващи се регионални различия, като БВП на град София надмина средния за страните от ЕС, докато БВП на области като Кюстендил и Видин остана около 40% от средния за ЕС. На променящата се демографска ситуация – така например данните на националната статистика също показват, че макар и бавно, демографската ситуация в страната започва да се подобрява, а все повече чужденци започват работа в българските компании, включително в рамките на междуправителствени спогодби за заетост. А това означава, че българското общество постепенно се интернационализира с всички предизвикателства, които произтичат от това и които трябва да се адресират от социологията. В допълнение на това научните изследвания се фокусират и върху темата за недостига на работна сила и умения, която доминира обществения дебат в Северна Америка и Европа. Важно е да има и по-сериозни изследвания за последиците от т.нар. зелен преход. И не на последно място, ще бъде страхотно, ако през 2025 г. има новини, свързани с модернизацията на българския бизнес и навлизането на т.нар. Индустрия 5.0 с помощта на българската наука.

Проф. Стен Х. Вермунд, MD, PhD, президент на GVN (Снимка: Yale School of Public Health)

Проф. Стен Х. Вермунд, MD, PhD, президент на Global Virus Network, професор по обществено здраве Anna M.R. Lauder, Yale School of Public Health и професор по педиатрия Yale School of Medicine
Нуждаем се от пробиви в разбирането на предизвиканото от климата възникване на вируси, което ни дава възможност да предвидим и предотвратим разпространението на зоонози*, преди те да представляват глобална заплаха. Това може да се основава на предсказващи AI модели. Пробивите в смекчаването на климата и подобрените екологични стратегии за контрол на векторите са допълнителни предизвикателства.

Д-р Стивън Голдфарб, ЦЕРН (Снимка: Economy.bg)

Д-р Стивън Голдфарб е физик от университета в Мелбърн, който работи върху експеримента ATLAS в ЦЕРН
Както винаги, бих искал всеки експеримент навсякъде да намери убедителни доказателства, които нарушават или разширяват Стандартния модел. Разгадаването на тъмната материя би било страхотно!

Ако имате предвид науката като цяло, бих искал някаква имунизация срещу вида вирусна глупост, според която се поставят хора без интелект или състрадание начело на държавите. Това трябва да е болест.

Проф. Мартин Хендри, Университет в Глазгоу (Снимка: Economy.bg)

Проф. Мартин Хендри, част от екипа, получил Нобелова награда за физика за откриването на гравитационни вълни, и преподавател по гравитационна астрофизика и космология в университета в Глазгоу
Вече споменах, че LIGO и Virgo са успели да открият много двойки черни дупки, които се сблъскват. Досега сме открили гравитационни вълни само от шепа сливащи се двойки неутронни звезди и само едно такова събитие (открито през 2017 г.), при което сблъсъкът беше наблюдаван и в електромагнитно излъчване. Това обаче беше наистина „златно“ събитие: чрез откриване на сблъсъка на неутронна звезда в гравитационни вълни и гама-лъчи и след това наблюдаване на последиците от него във видима и инфрачервена светлина като така наречената „килонова“ астрономите успяха да спечелят вълнуващи нови прозрения за природата на материята при екстремна плътност и налягане, които съществуват вътре в неутронните звезди – и също така да разберем по-добре как най-тежките химически елементи се образуват при такива събития. Всъщност този сблъсък беше буквално „златно“ откритие, тъй като ние вярваме, че сблъсъкът на неутронна звезда може да е произвел масата на земята в злато и други благородни метали! И така, с продължаването на последното наблюдение на LIGO и Virgo (и с повече детектори за гравитационни вълни, които скоро ще бъдат онлайн), очакваме с нетърпение през 2025 г. да открием повече „златни сблъсъци“ на двойки неутронни звезди, като ги наблюдаваме както чрез гравитацията, така и чрез светлина и използването на тези забележителни събития за по-добро измерване на скоростта на разширяване на Вселената.

Проф. д-р Милен Георгиев, ЦРСББ (Снимка: Личен архив)

Проф. д-р Милен Георгиев, ръководител на научни екипи в ЦРСББ и БАН
Очакванията ми за предстоящата година са за насочване на вниманието към домейните стареене и дълголетие. Световното население застарява, затова темите за стареенетο и дълголетиетο ще заемат все по-централно място както в научните изследвания, така и в публичния дискурс и общественото планиране.

През последното десетилетие бяха направени доста сериозни открития в тази посока. Последните постижения в области като генетика, биотехнологии и геронтология разкриват част от механизмите зад тези процеси, пораждайки надежда за научни открития, които биха могли да забавят процесите на стареенето и да увеличат продължителността на живота.

Надявам се, че дълголетието и стареенето ще бъдат все по-приоритетно включвани в националните стратегии на страните в Европа за подобряване качеството на живот на населението. Освен постоянно нарастващите инвестиции в тези домейни според мен настъпи моментът и за Нобелова награда, което ще провокира още по-голям интерес, а надявам се и за създаване на нови и още по-добри продукти за остаряване в добро здраве.

Проф Андрю Коутс, Университетски колеж Лондон, Великобритания (Снимка: Economy.bg)

Проф. Андрю Коутс, преподавател по физика в Университетския колеж в Лондон, Великобритания
През януари BepiColombo ще направи своя 6-ти прелет над Меркурий по пътя си към орбитата на най-малката планета в края на 2026 г.

През май Китай планира да изстреля космическия кораб Tianwen-2, за да донесе проба от близък до Земята астероид Kamoʻoalewa обратно на Земята и да изследва активния астероид 311P/PanSTARRS.

През септември се очаква мисията Juno на НАСА да приключи своята мисия до Юпитер. Космическият кораб изследва вътрешната структура на Юпитер и полярните региони.

В края на 2025 г. се надяваме, че мисията на ESA-China SMILE (Solar wind Magnetosphere Ionosphere Link Explorer) ще стартира с ракета Vega-C. Мисията е предназначена да изобрази взаимодействието на Земята със слънчевия вятър в рентгенови лъчи за първи път и да изследва ултравиолетовото сияние. Магнитосферните ръбове и границата на магнитопаузата би трябвало да се виждат чрез меки рентгенови лъчи от реакциите на обмен на заряда със слънчевия вятър.

*Зоонозите са група от инфекциозни и паразитни болести, които могат да се предават от животните на хората и обратно.