КЗК: Цените за ползване на автогари ограничават конкуренцията

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) установи наличието на ограничения на конкуренцията в чл. 22, ал. 4 от Закона за автомобилните превози и в Проекта на Методика за формиране на цените за ползване на автогари, както и пределни цени за автогарово обслужване. Становището на КЗК е прието с Решение № 676/06.06.2019 г.

КЗК отчита, че превозвачите задължително използват автогарите срещу заплащане, като в населените места с повече от една автогара кметът на съответната община определя автогарата, която е начална, междинна или крайна спирка по маршрута. Като се има предвид, че по-голямата част от собствениците на автогари осъществяват дейност и като автобусни превозвачи, автогарите биха могли да се възползват от своето положение и да наложат необосновано високи цени за автогаровите услуги, каквито случаи са установявани в практиката на КЗК. Това обуславя необходимостта от регулиране на цените на тези услуги, но то следва да бъде осъществено, без да се ограничава конкуренцията.

Според Проекта на Методика цената за преминаване през автогара се определя на база на разходи и разумна печалба, а в същото време са предвидени максимални цени за съответната категория автогара. КЗК счита, че автогарите от една и съща категория нямат едни и същи разходи, като се имат предвид разликите в нивото на заплатите в различните населени места, както и това, че предвидените в нормативната уредба изисквания към съответната категория автогари са минимални. Максималните цени са предназначени да предпазят автобусните превозвачи от заплащане на необосновано високи цени за автогарово обслужване, но това не е необходимо при наличие на начин за изчисление на разходоориентирани цени. В същото време максималните цени ограничават конкуренцията, тъй като биха създали предпоставки за понижаване на качеството на автогаровите услуги и за това всички автогари да определят цена, която е близо до максималната. Поради това, КЗК предлага предвиденото в чл. 22, ал. 4 от ЗАП изискване за определяне на пределни (максимални) цени за автогарово обслужване да бъде отменено и да отпаднат съответните текстове от Проекта на Методика.

КЗК счита, че предвиденото в Проекта превозвачите да заплащат за услугата „продажба на билети“ чрез гише на автогарата при заплащане на услугата „преминаване през автогара“ също ограничава конкуренцията. КЗК обръща внимание, че по този начин превозвачи, които не използват услугата по продажба на билети или са избрали опцията с наемане на гише, заплащат без основание за услуга, която не е фактически ползвана. В тази връзка трябва да се има предвид, че обвързването на два продукта или услуги от страна на предприятия с господстващо положение, каквито са собствениците на автогари, може да представлява злоупотреба с господстващо положение. Според КЗК подобно обвързване може да доведе до увеличаване на разходите за преминаване през автогара. Освен това, наличието на възможност за продажба на билети без допълнителни разходи може да доведе до това всички автобусни превозвачи да започнат да предлагат билетите си чрез автогарите вместо чрез агенции и други посредници, което би поставило последните в неблагоприятно положение.