Евробарометър: Изменението на климата тревожи все повече европейците

Доверието в ЕС е на най-високото си равнище от 2014 насам и продължава да бъде по-високо от доверието в националните правителства или парламенти. В 20 държави членки доверието в ЕС нарасна, като най-високите резултати са в Литва (72 %), Дания (68 %) и Естония (60 %). Това сочи най-новото проучване „Стандартен Евробарометър“, което беше проведено след изборите за Европейски парламент, между 7 юни и 1 юли 2019 във всички 28 държави от ЕС и пет страни кандидатки. Сред основните констатации са рекордно високата подкрепа за еврото, а изменението на климата се нареди на второ място сред основните грижи на европейците, след имиграцията.

Данните показват, че делът на респондентите, които имат положителна представа за ЕС (45 %), се е увеличил в 23 държави членки на ЕС, особено в Кипър (47 %, + 11), Унгария (52 %, + 9), Гърция (33 %, + 8), Румъния (60 %, + 8) и Португалия (60 %, + 7).

Мнозинството от европейците са оптимисти за бъдещето на ЕС (61 %, + 3 процентни пункта), докато едва 34 % (-3) са песимистично настроени. Най-висок е оптимизмът в Ирландия (85 %), Дания (79 %), Литва (76 %) и Полша (74 %). В другия край на скалата оптимизмът е по-слабо изразен в Обединеното кралство (47 % спрямо 46 %) и във Франция (50 % спрямо 45 %).

Мнозинството от европейците са съгласни, че „гласът им има значение в ЕС“. Средното за ЕС-28 равнище достига 56 %, като най-високи са резултатите в Швеция (86 %), Дания (81 %) и Нидерландия (76 %).

Подкрепата за Икономическия и паричен съюз и за еврото достига нов рекорден резултат — с над три четвърти от респондентите в еврозоната в полза на единната валута на ЕС. В ЕС като цяло подкрепата за еврото остава стабилна с 62 %.

Преобладават положителните становища относно положението на националните икономики (49 % считат положението за добро, а 47 % — за лошо). Мнозинството от отговорилите в 17 държави членки (16 през есента на 2018 г.) заявяват, че положението на националната икономика е добро. Най-високи са резултатите в Люксембург (94 %), Дания (91 %) и Нидерландия (90 %). Най-нисък процент от положителните мнения се наблюдава в Гърция (7 %), Хърватия и България (20 %), Италия (22 %), Испания (26 %) и Франция (29 %).

Имиграцията продължава да бъде основна грижа на равнище ЕС, посочвана от 34 % от респондентите, въпреки значителното намаление (-6 процентни пункта спрямо есента на 2018 г.). Изменението на климата, което заемаше пето място през есента на 2018, бележи силно увеличение (+ 6 от есента на 2018 г.) и сега е вторият по важност проблем. Три опасения се оценяват на еднакво равнище: икономическото положение (18 %, без промяна), състоянието на публичните финанси на държавите членки (18 %, -1) и тероризмът (18 %, -2), следвани от околната среда — основна грижа за 13 % от респондентите, която бележи увеличение с 4 процентни пункта.

Безработицата, която сега е на седма позиция на равнище ЕС (12 %), остава основната грижа на национално равнище (21 %, -2 процентни пункта), заедно с повишаващите се цени/инфлация/разходи за живот (21 %, без промяна) и здравеопазването и социалната сигурност (21 %, + 1). Въпросите на околната среда, климата и енергетиката следват много близо, след като отбелязаха силно увеличение (20 %, + 6). За пръв път от пролетта на 2014 насам имиграцията не е сред трите основни опасения на национално равнище, като тя се споменава от 17 % от респондентите. Икономическото положение е на шесто място (16 %, + 1).

За българите основна грижа са повишаващите се цени/инфлация/разходи за живот, следвани от икономическата ситуация и здравеопазването и социалната сигурност.