Липсата на работна ръка е най-голямото предизвикателство за френския бизнес в България
Почти половината (46%) френски компании у нас планират инвестиции в сгради, машини, оборудване и съоръжения през 2019. Това сочи проуване на бизнес средата в България на Френско-българската търговска и индустриална камара съвместно с българския офис на международната изследователска агенция Ипсос. В анкетата са участвали представители на 85 компании, членове на Френско-българската търговска и индустриална камара.
По отношение на плановете за инвестиции в наемане на нов персонал през 2019 почти 7 от 10 представители на запитаните компании-членове на Камарата отговарят, че имат такива намерения, а 7% нямат подобни планове.
Плановете за инвестиции в обучението на персонала през 2019 са позитивни - 65% от отговорилите имат подобни намерения, на фона на едва 18%, които по-скоро или със сигурност не планират такива инвестиции.
Данните сочат, че над 3/4 от участниците в проучването намират страната ни за много или по-скоро привлекателна инвестиционна дестинация. Почти половината от респондентите оценяват икономическата обстановка в България като добра и много добра, а сходен дял – като задоволителна.
Очакванията към потенциална промяна на икономическата ситуация в рамките на годината са умерено оптимистични, като една четвърт от участниците в проучването очакват подобрение, а 60% считат, че ситуацията ще се запази.
По отношение на нивото на професионална квалификация на работната сила в България, оценката на членовете на Камарата е по-скоро позитивна. Половината от отговорилите го определят като добро, почти една трета като средно, а крайно позитивните и негативни оценки се движат в рамките на 5-6%.
На въпроса дали срещат трудности при осъществяване на дейността си почти половината са отговорили положително, като сред трудностите на челно място е липсата на квалифицирана работна ръка. Тази трудност може да бъде предоляна чрез увеличаване на мобилността на работниците между градове като Видин, където процента безработица достига 20%, и София и Пловдив, където е около 2-3%. Тези регионални различия са видими и в инфраструктурата, чието развитие, въпреки значителния напредък постигнат през последните години, остава хетерогенно.
След това се нареждат бюрокрацията и с почти наполовина по-нисък дял - корупцията, заемаща трето място. Следват слаба/ променяща се нормативна уредба (посочена от 15% от тези, които срещат някакви затруднения при осъществяване на бизнес дейността си), нисък морал, неефективност на административните услуги и правната система, недостатъчно клиенти и ниска покупателна способност. Накрая, с по 5% споменавания се нареждат слаборазвита инфраструктура и трудности със задържане на работната ръка.
Запитани за очакваното влияние от въвеждането на еврото върху българската икономика, отговорилите формират два своеобразни полюса - 40% са оптимистично настроени, докато останалите около 40% не смятат, че това би довело до икономически ръст.
От Камарата припомнят, че две френски компании са подали документи за концесията на летище София, с което са заявили желанието си да инвестират близо 1 милиард евро в България, т.е. да удвоят общия обем френски инвестиции в страната от 1990 насам.
От Камарата отбелязват и други френски инвестиции у нас:
- установяването и разширението на самолетостроителната компания Latécoère;
- разширението на малцовия завод на Soufflet;
- развитието на Atos с придобиването на Unify, в резултат на което е утроил броя на служителите си и чийто офис в София е бил избран за най-доброто място за работа от всичките офиси на Атос в света;
Малки френски клъстери се създават и се развиват в сектори с висока добавена стойност:
- в автомобилния с Monea и Montupet;
- в авиационната индустрия с Latécoère, Technofy, Dassault Systèmes;
Инвестиции и нови проекти се осъществяват в сектора на енергетиката и възобновяемите енергийни източници, с придобиването на централите на EDF от Akuo energie.
Обещаващи проекти и перспективи има и в ядрения сектор, отбелязват от Френско-българската търговска и индустриална камара.