Търговските центрове се опитват да постигнат по-добро позициониране спрямо конкуренцията като търсят начини да предложат по-интересни и различни възможности за хранене
Един от последните доклади на Colliers „The Magic Roundabout: The role of F&B and leisure in retail across the EMEA region“ проучва категория „Храни и напитки“ в регион ЕМЕА (Европа, Близък изток и Африка). Сред изводите в него е, че в процентно отношение, в сравнение с другите националности в разглеждания регион, испанците харчат най-много за ресторанти и заведения – 15%*. Делът на британците е наполовина на техния, а на германците е само 3%. Въпреки че Франция се приема за страна, в която посещението на кафенета е част от културата, а всяко населено място си има поне едно местно заведение, разходите за хранене навън са малко под 5% - една трета от това, което харчат испанците.
Средства, заделяни от домакинствата за хранене навън (като % от свободните средства на домакинствата, за харчене извън ежемесечните задължения) Източник: Colliers
По-ниските доходи в Източна Европа предполагат по-малко предразположение на населението към посещение на заведения. Унгария и Чехия са на последните места от държавите от ЦИЕ в този аспект със съответно 8% и 6%.
България също е в дъното на класацията с едва 4,5% разходи за храни и напитки, като след нас са Германия, Люксембург, Полша, Хърватия и Румъния (последните две държави с едва по 2%). За сметка на това страната ни е на челно място по ръст на тези разходи за 2019 година – малко над 8%.
Ръст на средствата, заделяни от домакинствата за хранене навън (Източник: Colliers)
В отговор на растящия „апетит“ към хранене навън се появяват все повече нови заведения. Те привличат хората от кухнята към ресторантите - от такива със звезди Мишлен до стрийт фууд барове.
Етиен ван Унен от Colliers коментира: „Категория „Храни и напитки“ може да допринесе значително за привлекателността на дадена търговска локация, но все пак тя трябва да отговаря точно на нуждите на целевите клиенти и да предлага правилния за тях микс от наематели. Създаването на среда, която е устойчива във времето е задължително, за да се адресират променящите се вкусове и нагласи на потребителите. В този смисъл, категория „Храни и напитки“ има съществен принос към шопинг средата, но търговският микс следва да бъде допълнен и с разнообразни възможности за забавление и прекарване на свободното време.“
Деймиън Харингтън, Директор проучвания, Colliers EMEA, допълва: „В Обединеното кралство търговските центрове с кина обикновено постигат 20% по-високи наеми благодарение на търговците в категория „Храни и напитки.“
Собствениците на молове се опитват да постигнат по-добро позициониране спрямо конкуренцията като търсят начини да предложат по-интересни и различни възможности за хранене. Например Capital Park на Fabryka Norblina във Варшава ще включва първия по рода си био базар в търговски център в Полша.
Вече е тенденция моловете да адаптират търговския си микс спрямо променящото се поведение на потребителите. В Uxbridge в Обединеното кралство площите, овакантени от Debenhams, са трансформирани в заведения за хранене. В следствие на това средният наем на освободеното пространство е нараснал с 300%.
Новите търговски оператори вече създават концепциите си по-скоро така, че да съответстват на определени обществени нагласи, отколкото на стремежа да се предложи конкретен вид храна. Все повече концепциите са ориентирани към кауза и начин на мислене, а не към вид кухня.
Едно от явленията е нарастващото влияние на веганството и устойчивостта на хранителната верига. Ако собствениците на шопинг центрове искат да постигнат по-добри наеми и човекопоток, трябва да бъдат подготвени за чести промени в търговския си микс. Времената, в които беше достатъчно просто да предложиш някакво място, от което хората да си купят пица или бургер, отдавна отминаха, коментират от Colliers.
*става въпрос за процент от свободните средства на домакинствата, за харчене извън ежемесечните задължения