Азия е изправена пред продоволствена криза

Азия е „неспособна да се самоизхрани“ и трябва да инвестира 800 милиарда щатски долара в рамките на следващите 10 години, за да може да произвежда повече храна и да посрещне нуждите на региона. Това се твърди в нов доклад, озаглавен Asia Food Challenge Report, изготвен от PwC, Rabobank и Temadek, инвестиционна компания, базирана в Сингапур.

Населението на Азия се увеличава и потребителите изискват по-безопасна и здравословна храна от устойчиви източници. До 2030 разходите за храна ще се увеличат повече от два пъти – от $4 трилиона през 2019 до над $8 трлн.

Ако тези инвестиции не се осъществят, индустрията ще има проблем да произвежда достатъчно, така че да задоволи търсенето. Тя ще разчита на внос, който се осъществява по „дълги вериги от доставчици“ от Америките, Европа и Африка.

Тези заключения са в унисон с данните от доклада на Конференцията по търговия и развитие на ООН. Според документа държавите в Латинска Америка, Източна Африка и Южна Азия са нетни износители на храна, а останалата част от Азия и Африка са нетни вносители на храни.

Това означава, че Азия разчита основно на други държави за посрещането на една от основните си нужди, коментира CNBC.

Промените в климата и увеличаването на населението също допринасят за продоволствената криза на Азия. Според доклада те ще предизвикат проблеми с доставките и нестабилност на цените. Екстремните метеорологични условия могат да доведат до намаляване на реколтата и да променят структурата на отглеждане. Освен това се очаква обработваемата площ на човек от населението в Азия да намалее с 5% до 2030.

Междувременно в следващите 10 години населението на региона може да се увлечи с около 250 млн. души, което е еквивалента на още една Индонезия. 

Докладът Asia Food Challenge Report твърди, че половината от 800-те милиарда инвестиции за храна трябва да отидат в Китай. Най-големи възможности за развитие на аграрния и хранителен сектор в региона има именно там, тъй като в страната вече съществуват селскостопански компании, които използват смарт и автоматизирани технологии. Като пример се дава, базираната в Шънджън GJI, чиито селскостопански дронове разпръскват пестициди и торове и намират огнища на зарази. През 2018 компанията държи 70% от пазара на цивилни дронове в света.

Затова китайските градове Шънджън, Пекин и Шанхай могат да се превърнат в селскостопанско-хтанителни центрове, твърди докладът. Те притежават опит в сферата, силна регулаторна рамка, добра среда за стартъпи и конкурентоспособни таланти. Тези фактори ги превръщат в центровете, които да движат иновациите и инвестициите в индустрията. Такива градове са още Сингапур и индийският Бангалор.