България на дъното по медийна грамотност в Европа

България заема 29-о място в класация от 35 държави в Индекса за медийна грамотност 2019, изготвен от Инициативата за европейски политики на Институт Отворено общество–София.

Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората. Най-голяма тежест имат индикаторите за медийна свобода (на Freedom House и на Репортери без граници) и тези за образование (на PISA), като от тях четивната грамотност има най-голяма тежест. Индикаторите „е-участие“ (на ООН) и „доверие в другите“ (на Евростат) са със сравнително по-малка тежест спрямо другите, уточняват авторите на изследването.

Основното предположение в проучването е, че индикаторите за медийна свобода, качество на образованието, доверието между хората и електронното участие могат да служат като прогнозни показатели за нивата на устойчивост на едно общество към фалшивите новини, пост-истината и свързаните с тях явления. Концепцията за медийна грамотност се използва, за да измери потенциала за устойчивост към негативни ефекти като намаляващо обществено доверие, значително поляризирана политика и отслабени медии.

България се намира в предпоследния, четвърти клъстер, редом с Румъния (28-мо място), Сърбия (30-то място), и Черна гора (31-во място). В сравнение с миналата година от четвъртия клъстер отпадат Босна и Херцеговина и Албания, които отиват в последния, пети клъстер. Позицията на България се подобрява с 1 място спрямо 2017 и 2018, когато тя е била на 30-о място. Страната има и 2 точки подобрение спрямо предишни години, като сега има 32 от 100 възможни точки.

На последните две места в класацията са Северна Македония и Турция.

Най-голям спад спрямо миналата година отбелязват Чехия, Полша и Словения, които губят позиции основно заради влошаване на оценките за медийна свобода.

Финландия, Дания, Холандия, Швеция и Естония са начело на класацията. Финландия, която е на 1-во място сред 35 държави, има значителна преднина пред останалите страни с 78 точки.

Тенденциите между 2017 и 2019 показват,че страните от ЦИЕ вървят назад в класацията, като Чехия, Словакия и Полша отбелязват най-голямо влошаване. Те са следвани от Латвия, Литва, Хърватия, Унгария и Румъния, както и от съседните Австрия, Сърбия и Малта.

Резултатите на Индекса показват определени географски модели, като страните в Северозападна Европа имат най-добрите предпоставки да издържат на ефектите на дезинформацията, а страните от Югоизточна Европа са най-уязвими към тях, докато страните от Централна и Източна Европа влошават в най-голяма степен представянето си в Индекса.

Недоверието в учените и журналистите е свързано с медийната грамотност, като страните с висока степен на недоверие имат по-ниски резултати в Индекса за медийна грамотност.

Корупцията, изглежда, има пряка връзка с нивата на медийна грамотност, като страните, които се считат незасегнати от корупция, имат високи оценки в Индекса за медийна грамотност.