Световната банка: Затлъстяването причинява най-много смъртни случаи в световен мащаб

Дълги години се вярваше, че затлъстяването е проблем, наличен само в богатите държави. Нов доклад на Световната банка (СБ), озаглавен „Затлъстяване: Здравословни и икономически последици от неизбежно глобално предизвикателство“, показва, че 70% от общо 2 милиарда души по света, които са с наднормено тегло или затлъстели, живеят в държави с ниски или средни доходи. Тъй като затлъстяването е свързано с нарастващ процент на уврежданията, смъртност, скъпоструващо лечение и по-ниска производителност, то е заплаха за всички държави, без значение от нивата на доходи в тях, се казва в документа.

Прогнозата е, че в следващите 15 години цената на затлъстяването ще надхвърли $7 трилиона в развиващите се държави. Данните в доклада показват, че заболяванията, свързани със затлъстяване, са сред трите най-често срещани причини за смърт в глобален мащаб. Изключение прави само регионът на Южна Африка (под пустинята Сахара). От 1975 година насам затлъстяването се е утроило и сега то е причина за 4 милиона смъртни случая по света всяка година.

Фактори, които увеличават „епидемията от затлъстяване“, според СБ са: свръх обработени и сладки храни, намалена физическа активност, по-високи доходи, които често вървят ръка за ръка с по-висока консумация на вредни храни.

„С развитието на икономиките и увеличаването на доходите на човек от населението, унищожителното въздействие и тежест на затлъстяването ще продължат да се изместват към бедните“, казва д-р Меера Шекар, главен експерт по Хранене в СБ и съавтор на доклада.

Между 2000 и 2009 г. в Китай разходите за лечение на заболявания, свързани със затлъстяване са се увеличили от 0,5 на 3% от разходите за здравеопазване. Очаква се в Бразилия разходите за здравеопазване, свързано със затлъстяване, да се удвоят от $6 млрд. през 2010 г. до над $10 млрд. през 2050 г.

В доклада се подчертава, че за да се избегне затлъстяването при бъдещите поколения, правителствата трябва да предприемат цялостен подход. Решаващо ще бъде наличието на ефективна първична здравна система, заедно със силен фокус върху превантивните мерки като: задължително етикетиране на обработените храни, повишаване запознатостта на потребителите; намаляване на солта, намаляване на захарта в подсладените напитки; инвестиции в програми за ранно детско хранене.

В доклада се обяснява и значението на фискалните политики като облагане с допълнителни данъци на нездравословните храни, както и подобряване на градския дизайн – площадки за игра в училищата и алеи за разходки и каране на колело.