ЕК представи стратегията си за данните и изкуствения интелект

Европейска комисия представи стратегия за данните и ориентирано към човека разработване на изкуствен интелект (ИИ). Целта ѝ според комисаря по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон е Европа да се превърне в лидер в областта на системите с изкуствен интелект (ИИ) и да застане начело в надпреварата за големи информационни масиви и да запази своя технологичен суверенитет, лидерската си позиция в промишлеността и икономическата си конкурентоспособност.

"Днес представяме нашата амбиция да изградим цифрово бъдеще на Европа. То обхваща всичко - от киберсигурността до критичните инфраструктури, от цифровото образование до уменията, от демокрацията до медиите. Искам цифровата Европа да отразява най-доброто от Европа - да е открита, справедлива, многообразна, демократична и уверена", заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайер.

"Обществото ни генерира огромна вълна от промишлени и публични данни, които ще преобразят начина, по който произвеждаме, потребяваме и живеем. Искам европейските предприятия и нашите многобройни МСП да имат достъп до тези данни и да създават стойност за европейците — в това число и чрез разработване на приложения с изкуствен интелект", подчерта Бретон.

Изкуствен интелект
Европа произвежда над 25% от промишлените и професионалните роботи. През последните 3 години финансирането от ЕС за научни изследвания и иновации в областта на ИИ е нараснало с 1.5 млрд. евро — увеличение със 70% спрямо предходния период. Това обаче не е достатъчно: целта е да се привлекат над 20 млрд. евро годишни инвестиции (европейски, национални и частни) през следващите десет години спрямо 3,2 милиарда евро през 2016.

В своята Бяла книга, представена днес, Комисията предвижда рамка за надежден изкуствен интелект. Ясни правила трябва да уреждат въпросите, свързани с високорисковите системи с ИИ, без по-малко рисковите системи да се обременяват с твърде много тежести.

В случаите с висока степен на риск, като например в здравеопазването, полицейската дейност или транспорта, системите с ИИ следва да са прозрачни, проследими и с гарантиран човешки надзор. Органите следва да могат да изпитват и сертифицират използваните от алгоритмите данни по същия начин, както проверяват козметични продукти, автомобили или играчки. Необходими са обективни данни, за да се обучават високорисковите системи да работят правилно и за да се гарантира спазването на основните права, и по-специално недискриминация.

Макар че днес използването на лицево разпознаване за дистанционна биометрична идентификация е по принцип забранено и може да се прилага само в изключителни, надлежно обосновани случаи и в пропорционална степен — при наличие на предпазни мерки и въз основа на правото на ЕС или на националното право — Комисията иска да започне широкообхватен дебат при какви обстоятелства такива изключения евентуално може да са обосновани.

По отношение на по-нискорисковите приложения с ИИ Комисията предвижда режим на доброволно етикетиране, ако се прилагат по-високи стандарти.

Единен пазар за данни

Единният пазар за данни трябва да отключи потенциалът на неизползваните данни, като се позволи те да се движат свободно в рамките на Европейския съюз и между отраслите в полза на предприятията, научните изследователи и публичните администрации. Гражданите, предприятията и организациите следва да разполагат с повече възможности да вземат по-добри решения благодарение на информацията, получавана от нелични данни. Тези данни следва да бъдат на разположение на всички, независимо дали става въпрос за публичния или частния сектор, за стартиращи предприятия или за гиганти.

За да постигне това, Комисията ще предложи първо да се създаде подходящата регулаторна рамка за управлението на данни, за достъп до тях и за повторното им използване, както между отделните предприятия, така и между предприятията и правителството, и между отделните администрации. Това води до създаването на стимули за обмен на данни, установяването на практични, справедливи и ясни правила за достъп до данните и за тяхното използване — правила, които са съобразени с европейските ценности и права, като например защитата на личните данни, защитата на потребителите и правилата за конкуренцията.

Това също така означава да се предостави по-широк достъп до данните в публичния сектор чрез отваряне на набори данни с висока стойност в рамките на целия ЕС и чрез даване на възможност за тяхното повторно използване с цел осъществяване на иновации на най-високо ниво.

На второ място, Комисията има за цел да подкрепи развитието на технологичните системи и инфраструктурите от следващо поколение, което ще позволи на ЕС и на всички действащи лица да се възползват от възможностите, предоставяни от цифровата икономика. Комисията ще инвестира в проекти със значително европейско въздействие, свързани с европейските пространства на данни и с надеждни и енергийно ефективни инфраструктури „в облак“.

На последно място, тя ще предприеме специфични за отделните сектори дейности, за да включи европейските пространства на данни например в промишленото производство, зеления пакт, мобилността или здравеопазването.

Комисията също така ще работи за по-нататъшно преодоляване на недостига на цифрови умения сред европейците и ще проучи по какъв начин да даде на гражданите по-добър контрол над тези, които имат достъп до техните машинно генерирани данни.

Какво предстои?
ЕК ще представи по-късно през годината законодателен акт за цифровите услуги и ще предложи преразглеждане на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (eIDAS) и ще засили киберсигурността чрез съвместно киберзвено. Европа също така ще продължи да изгражда съюзи с глобалните партньори, като ефективно използва своята регулаторна сила, изграждане на капацитет, дипломация и финанси, за да популяризира европейския модел на цифровизация.