Няма недостиг на болнични легла в страната

Бойко Пенков, заместник-министър на здравеопазването

Заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков заяви, че здравната система в страната разполага с достатъчно инфекциозни легла, които при нужда веднага могат да бъдат удвоени. Според справка на здравното министерство в страната са налични са 900 легла, които за 2 дни могат да станат над 2000.

Това стана ясно по време на първия брифинг на Медицинския експертен съвет към Министерски съвет. 

По време на брифинга експертите изтъкнаха, че ще фокусират усилията си върху алгоритми на диагностика, които да определят най-добрите и ефективни практики. А психиатри и психолози ще разработят механизъм как пациентите могат да си помогнат сами, както и всички специалисти, работещи на преден план.

Адвокат д-р Мария Петрова обясни, че част от медикаментите за лечение, за които се говори в общественото пространство, не са разрешени и не се прилагат винаги. Работата на Съвета е да подготви почвата, ако се наложи употребата на тези препарати, българските лекари да са спокойни от юридическа гледна точка. Освен това от нормативна гледна точка лекарите са задължени да практикуват медицина по утвърдени от практиката методи и технологии, което във връзка с коронавируса няма как да се случи, защото такива няма, обясни още тя.

В отговор на журналистически въпрос проф. Костов обясни, че заболеваемостта едва ли намалява, освен това „все още нямаме цялата картина, не знаем какво става“. Съветът ще дава съвети на Министерски съвет, но дали те ще бъдат приети ще е решение изцяло на кабинета. Той оцени мерките, предприети от кабинета като адекватни.

По мнение на проф. Аргирова, клиничен вирусолог, председател на Българското дружество по медицинска вирусология, липсата на алгоритъм за действие се усеща много силно от всички, ангажирани с лекуването на заболяването. „Стана много ясно че говорим за масов скрининг. След като бъде приет алгоритъма ще бъде планирано, като брой тестове и различни видове, оттам и какви средства са необходими. Това ще бъде отнесено към тези, които могат да помогнат по-нататък. Това има пряко отношение към спиране на коронавируса“, обясни още тя.

Проф. Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация и преподавател в катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология” при Фармацевтичен факултет на МУ, София, обясни, че на този етап няма утвърдена ефективна терапия за лечение и профилактика на това заболяване, има само и единствено предварителни данни за определени препарати. Някои държави решават да въведат тези медикаменти на база предварителни данни, обясни още той.

Според него широката публика трябва да е наясно, че и хлорохина и хидроксихлорохина имат „страшно много странични ефекти“, а типът лекарства е такъв, че тези странични ефекти могат да продължат да се проявяват до един месец, след като употребата им е прекратена. Ще има осигурени количества за пациенти, за които съотношението полза-риск е оправдано, обясни още той.

Д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър, директор на Държавната психиатрична болница „Свети Иван Рислки“, Нови Искър, обясни: „Виждам увеличаване на тревожните разстройства и панически кризи. Мои колеги разработват алгоритъм, който ще послужи на хората, как могат да си помогнат сами при стрес, тревожност напрегнатост, преди да стигнат до специалист. Другото, което ще направим е да превентираме синдрома на професионалното изпепеляване. Този проблем вече е излязъл на преден план и ние ще ползваме това, което те (бел.ред.: специалистите в Китай и Италия) вече знаят. Ние сме тук в качеството си на професионалисти, защото нашата нация е изправена пред едно изключително тежко и трудно предизвикателство и ние трябва да се справим. Мостът който ще ни преведе от светлата страна преминава през нашия професионализъм и човещина.“

Д-р Александър Симидчиев,  пулмолог, началник отделение по неинвазивна диагностика в Медицински институт на МВР, обясни, че ръководства за профилактика и лечение на Covid-19 има не само от Китай, но и от Италия и Русия. Те ще бъдат подробно прегледани и ще се прецени кои мерки от тях могат да бъдат приложени в България. „Единствената разлика между обикновената настинка и коронавируса е честотата на по-тежките усложнения... Стремим се да помагаме здравната система да поема честотата на по-тежко болните“, заяви още той.