Икономистите от БАН очакват кризата в България да е краткосрочна

Кризата за преобладаващата част от българската икономика ще бъде по-скоро краткосрочна – от 2 до 3 тримесечия, и средно дълбока – предвижда се реалният спад в икономическата активност на годишна база да е между 5 и 7%.

Това посочват икономистите от БАН в Годишния си доклад за икономическо развитие и политики на България.

В случай че няма нова вълна на разпространение на COVID-19 през есенно-зимния сезон, възстановяването ще започне в края на третото тримесечие и ще продължи през цялата следваща година, в края на която ще бъдат достигнати предкризисните нива. Реалният растеж ще започне от 2022, предвиждат икономистите. 

Основният извод е, че до избухването на пандемията от новия коронавирус българската икономика се е развивала стабилно, макар и със скромни темпове на растеж, с бързо нарастване на заплатите и на заетостта, с устойчива финансова и банкова система и липса на макроикономически дисбаланси. Въвеждането на ограничителните мерки заради COVID-19 и налагането на т.нар. „социално дистанциране“ обаче променя динамиката на икономическото развитие.

Въпреки че на този етап е рано за категорични мнения, икономистите на БАН правят няколко основни допускания, които могат да се променят до есента, когато ще бъде направена актуализация на сегашната прогноза в Доклада.

Първото допускане е, че потенциалният БВП ще остане по-скоро нисък – около 2.5 – 3% годишно, както заради проблемите в пазара на труда, така и заради слабата инвестиционна активност. Противодействащ фактор ще бъде нарастването на общата факторна производителност на труда, която може да се очаква в резултат от ускоряването на автоматизацията и дигитализацията при заместването на много от човешките дейности в процеса на производството, наложени от „социалното дистанциране“.

На второ място икономистите допускат, че кризата на пазара на труда във връзка с пандемията от COVID-19 не започва с традиционното закъснение спрямо икономическа или финансова криза, а ги изпреварва. Наблюдават се неблагоприятни структурни промени в заетостта, които ще имат негативни отражения върху икономическия растеж. Опитът от миналата криза след 2008 г. и вече предприети мерки за стабилизиране на заетостта позволяват да се предположи, че подобрение на показателите за заетост и безработица може да се очакват най-рано през 2022 г. За реализация на тези очаквания ще се разчита на облекчаване на обстановката в сектори, като туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, търговия, строителство и транспорт, както и при възстановяване на поръчките на външнотърговските ни партньори и активизиране на вътрешното търсене.

Външната търговия, която вече бе загубила водещата си позиция по отношение на факторите на растежа, ще остане потисната, констатират учените. Причините са свързани преди всичко с процесите на деглобализация и преструктурирането на веригите за доставка. Първоначалният шок ще бъде усетен по-бързо при обемите на износа, но бързо ще бъде пренесен и при вноса, особено при вносните стоки, използвани при производството на експортна продукция и тези с висока ценова еластичност, се казва в доклада.

През 2020 и 2021 г. едва ли ще има инфлационен натиск. Много по-вероятно е в краткосрочен план да има дефлационни процеси, тъй като вътрешните фактори за инфлация от рода на: повишено търсене, повишаване на административно контролираните цени, проблеми с предлагането и прекомерна ликвидност, ще са трайно потиснати. В по-дългосрочен план е възможен инфлационен натиск, по-скоро предизвикан отвън заради: монетизация на преобладаващата част от новоемитирания дълг, по-рязко обезценяване на еврото на международните пазари или бързо нарастване на цените на енергоносителите и основни храни.

Покрай масовите протести, залели страната в началото на юли 2020 г., някак съвсем незабелязано мина приемането на страната в банковия съюз и във валутно-курсовия механизъм. Политическите събития попречиха да са оцени по достойнство отдавна чаканото събитие, което без съмнение е важно постижение и последна крачка към пълноправното членство в еврозоната.

Не на последно място икономистите на БАН отчитат, че икономическата несигурност, породена от COVID-19, както и нарастването на безработицата по чисто вътрешно обусловени регулаторни причини и по линия на глобалните вериги на доставките, поражда рискове пред запазване на фискалната стабилност в страната. Факт е, че към момента те не се реализират и бюджетното салдо продължава да бъде на излишък към края на юни 2020 г.

Според учените запазването на фискалната стабилност в страната до голяма степен зависи от състоянието на пазара на труда и силната търговска, финансова и икономическа свързаност с ЕС и в частност с еврозоната. Това индиректно създава зависимост на бюджетните постъпления, както и влияе върху необходимостта от увеличаване на бюджетните разходи спрямо състоянието на външната среда, включително и по отношение на възможностите за заемане на финансови средства на международните пазари. Към момента основните параметри на правителствената антикризисна програма включват предоставяне на кредити на стопанските субекти и държавни гаранции. Въпреки че към средата на годината няма ясни индикации за такива перспективи, при разрастване на негативните икономически ефекти може да се наложи предприемането на по-съществени мерки в подкрепа на домакинствата и особено на хората с най-ниски доходи и силно уязвимите групи. Това би наложило последваща актуализация на бюджета, с акцент върху увеличаване на бюджетните разходи, прогнозират икономистите.

Що се отнася до банковата система, учените смятат, че тя е посрещнала кризата добре капитализирана и без сериозни проблеми с „лоши кредити“. Нивото на провизиране също е добро, което позволява да се понесе относително леко първоначалния шок. Отсрочването на изискуеми задължения даде „глътка въздух“ на задлъжнелите юридически и физически лица, но проблемите не са решени, а само отложени, се казва в доклада.

Втората част в доклада е посветена на темата на фокус, която тази година е свързана с реформите в пенсионната система на България. Разглежданият период е от 1990 до 2019 г., като се оценяват два основни параметъра – адекватността на пенсионните плащания и  финансовата  устойчивост на пенсионния модел у нас. Защитава се виждането на Работната група по пенсионната реформа (1999 г.) за един добре премерен преход към  смесен (хибриден) тип пенсионна система.  При него пенсиите се отпускат на основата на възраст и придобит стаж, но се състоят от 2 компонента: държавна пенсия, равна на линията на бедност и осигурителна пенсия, която отчита приносът на всеки минимум 15 години.

 Темата на фокус разглежда и проблемите на капиталопокривните пенсионни фондове, като се подчертава, че отговорност за формирането на отрицателно отношение към този втори стълб носят както различните правителства, така и синдикатите. Техни са предложенията за отмяна на нарастването от 2017 г. на вноската за УПФ с 2 п.п. и прехвърлянето на това нарастване към публичната пенсионна система, пренебрегването на идеите за въвеждане на т.нар. „мултифондове“, създаващи портфейли с различен профил и др.

Общото заключение в темата на фокус на доклада е, че, за да се избегне риска от по нататъшна ерозия на пенсионната система в България и да се възстанови доверието към нея, трябва да се предприемат политически мерки при спазване на 5 основни правила: строго придържане към принципите на социалното осигуряване и тяхната реабилитация там, където те са нарушени; придържане към философията, законовата и институционална рамка на установения в България осигурителен модел; разглеждане на трите стълба като части от едно цяло, без да се противопоставят; съобразяване с европейските и международни актове в социалната сфера; предвидимост и социална поносимост на предлаганите промени в краткосрочен и средносрочен план.