Председателят на ЕП поиска още 39 млрд. евро за възстановителния фонд

Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли поиска от лидерите на страните в ЕС да дадат тласък на забуксувалите преговори за бюджета за 2021-2027.

В реч на срещата на върха на 15 октомври Сасоли настоя пред държавните и правителствените ръководители, че те трябва да актуализират мандата за преговори, който са дали на германското председателство на Съвета, за да може да бъде постигнато споразумение за дългосрочния бюджет на ЕС.

Той посочи, че преговорният екип на Парламента е поискал допълнителни 39 млрд. евро за ключови програми на ЕС, които носят ползи на гражданите и насърчават устойчиво възстановяване от кризата. „Това е незначителна сума в сравнение с целия пакет на стойност 1.8 трлн. евро, но би била от огромно значение за гражданите, които извличат ползите от нашите общи политики“, заяви Сасоли.

Председателят на ЕП отбеляза, че ако бъдат приети предложенията на депутатите, таванът на бюджетните разходи ще трябва да бъде повишен само с 9 млрд. евро и това ще означава, че с отчитане на инфлацията таванът на разходите ще остане на същото ниво като през 2014-2020.

Сасоли каза, че лихвените плащания по дълга, който ЕС планира да поеме, за да финансира възстановяването, не трябва да се включват в бюджетния таван. Планът за възстановяване е „извънреден ангажимент и затова лихвените разходи трябва да бъдат третирани като извънреден разход. Не трябва да се стига до избор между плащането на тези разходи и бюджетните програми“.

Председателят на Европарламента подчерта нуждата от обвързващ график за въвеждането на нови източници на бюджетни приходи и от клаузи за гъвкавост в бюджета, които ще позволят пренасочването на неизползвани средства към други програми.

Той защити искането на Парламента за приемане на амбициозни цели за намаляване на емисиите. „Ние трябва да намалим емисиите на парникови газове с 60% до 2030 ... Нуждаем се от цел, която да служи като ярък фар по пътя към климатична неутралност. Опазването на околната среда означава нови работни места, повече научни изследвания, повече социална закрила, повече възможности.“

„Трябва да използваме икономическите стимули, осигурени от публичните институции, за да променим радикално нашите модели на развитие, като в същото време гарантираме справедлив преход, който да върши работа за нас и за бъдещите поколения. Никой не трябва да бъде изоставян“, добави Сасоли.

Междувременно лидерите на страните членки на Европейския съюз отложиха за срещата си през декември решението за целите за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030.

В коментари за течащите преговори за отношенията между ЕС и Великобритания Сасоли изрази загриженост заради липсата на яснота в позицията на Лондон. „Надявам се нашите британски приятели да използват малкото оставащо време, за да работят конструктивно за преодоляване на различията ни“, каза той.

Председателят на Парламента настоя, че Великобритания трябва да спази ангажиментите, които е поела, и че трябва да премахне спорните клаузи в своя законодателен акт за вътрешния пазар.

Давид Сасоли призова също така за намаляване на напрежението в отношенията с Турция. „Реториката от страна на Турция става все по-агресивна и намесата на страната в конфликта в Нагорни Карабах със сигурност не е от полза. Сега е моментът ЕС да подкрепи напълно посредническите усилия на Германия, да заеме единна позиция и да говори с общ глас“, заяви той.