Тя засяга начина, по който коронавирусът прониква в човешките клетки
Илюстрация: CDC/Alissa Eckert, MS; Dan Higgins, MAM
Докато американците тревожно наблюдават разпространението на варианти на коронавирус, които за първи път са били идентифицирани във Великобритания и Южна Африка, учените откриват редица нови, които изглежда произхождат от САЩ, и много от тях може да представляват същия вид изключително заразна заплаха, пише The New York Times.
В проучване, което все още не е публикувано в научно списание и не е преминало рецензия, екип от изследователи съобщава за седем растящи линии на коронавируса, забелязани в цялата страна. Всички са получили мутация на точно същото място в гените си.
„Очевидно се случва нещо с тази мутация“, каза Джереми Камил, вирусолог от Центъра за здравни науки на Държавния университет в Луизиана и съавтор на новото проучване.
Все още не е ясно дали тази споделена мутация прави вариантите по-заразни, но тъй като се появява в ген, който влияе върху начина, по който вирусът навлиза в човешките клетки, учените са силно подозрителни.
„Мисля, че има ясен знак за еволюционната полза“, казва д-р Камил.
Не е необичайно различните генетични линии да се развиват независимо в една и съща посока. Чарлз Дарвин разпознава конвергентната еволюция при животните. Вирусолозите са установили, че това се случва и с вирусите. Докато коронавирусът се разклонява в нови варианти, изследователите наблюдават теорията за еволюцията на Дарвин в действие всеки ден, отбелязва The New York Times.
Трудно е да се отговори дори на основни въпроси за това колко разпространени са новите варианти в Съединените щати, тъй като страната прилага геномно секвениране на по-малко от 1% от тестовите проби за коронавирус. Изследователите откриха примери, разпръснати в голяма част от страната, но не могат да разберат къде са възникнали за първи път.
Също така е трудно да се каже дали вариантите се разпространяват сега, защото са по-заразни или по някаква друга причина, като ваканционни пътувания или събития на суперзаразяване.
Учените казват, че мутацията може да повлияе на това колко лесно вирусът попада в човешките клетки. Но Джейсън Маклелан, структурен биолог от Тексаския университет в Остин, който не участва в изследването, предупреди, че начинът, по който коронавирусът отприщва своите харпуни, все още е доста загадъчен.
„Трудно е да се знае какво правят тези замествания“, каза той за мутациите. „Наистина трябва да се проследи с някои допълнителни експериментални данни.“