понеделник, 10 май 2021   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    759 прочитания

    УниКредит: България е загубила повече работни места през 2020 отколкото след финансова криза през 2009

    Икономиката ще загуби още 34 хил. работни места, когато спрат схемите за запазване на заетостта по-късно през тази година, прогнозира екипът на банката
    31 март 2021, 16:05 a+ a- a

    След като се сви с 4.2% през 2020, икономиката на България вероятно ще нарасне с 2.6% през 2021 и с 4.4% през 2022. Това става ясно от последния макроикономически анализ на УниКредит Булбанк.

    "Очакваме икономиката да се възстанови до нивото си от преди кризата към средата на 2022. Достигане на пълна заетост икономиката едва ли ще постигне преди края на 2023", пишат в анализа икономистите на банката. Те подчертават, че несигурността остава висока, тъй като пътят към възстановяване на икономиката зависи от промяната в епидемиологичната обстановка и влиянието на предстоящите избори за парламент.

    Икономическият екип на банката допълва още, че по-меките мерки в сравнение с други европейски държави са помогнали за сравнително доброто представяне на икономиката в началото на годината.

    „Не очакваме да се наблюдава някакъв значим тласък за растежа през първата половина на 2021. С нарастване дела на ваксинираните очакваме нагласите на потребителите да започнат да се подобряват и моделът на потребление на домакинствата бавно да започне да се нормализира, което да стимулита ръста на БВП през втората половина от 2021. Смятаме, че възстановяването на икономиката ще набере скорост през следващата година, след като здравната криза започне да заглъхва и се ускори усвояването на средствата по програмата ‘‘Следващо поколение‘‘ на ЕС“, обясняват още икономистите.

    Прогнозите им сочат, че фискалната политика на страната ще подкрепи възстановяването на икономиката и пазара на труда през тази година.

    В тримесечния икономически анализ икономистите на УниКредит Булбанк подчертават и че пандемията от Covid-19 е предизвикала промяна в модела на потребление на домакинствата: „Потреблението на стоки нарасна, докато потреблението на услуги, особено в туризма и услугите, свързани с прекарване на свободното време намаля значително. Този модел на потребление вероятно ще продължи поне в следващите няколко тримесечия, тъй като доста хора вероятно ще продължат да са предпазливи в поведението си и ще поддържат някаква форма на доброволно физическо дистанциране“.

    При липса на добре насочени и навременно стартирани политики за подпомагане на бързата преквалификация на загубилите работните си места, вероятно ще видим ръст на безработицата по-късно тази година, когато правителството ще започне постепенното изтегляне на мерките за защита на заетостта и доходите. Това ще изисква известна реалокация на труд и капитал от услугите към произвеждащите стоки сектори, пише още в анализа.

    "Туризмът и вертикално свързаните с него сектори, които бяха най-тежко засегнати от пандемията от коронавирус, използват значително количество нискоквалифицирана и нископлатена работна ръка. Миграцията на тази работна ръка към други сектори на икономиката може да се окаже трудно и да доведе до увеличаване на дългосрочно безработните", се посочва в анализа.

    "Ако работниците от туризма и другите тежко засегнати от пандемията от коронавирус сектори бъдат наети в сектори с по-висока производителност (и следователно по-високи заплати), този процес на миграция на работната сила има потенциал да повиши общата производителност на икономиката и да способства за увеличаване на доходите", смятат икономистите на банката.

     

    "Въпреки мащабното прилагане на схеми за краткосрочна заетост и субсидирането на заплати от страна на държавата, българската икономика загуби 111,000 работни места миналата година. Това възлиза на 3.4% от общия брой работни места средно през предпандемичната 2019 и е малко повече от броя на работните места, загубени в България след глобалната финансова криза през 2009. Важно е да се отбележи, че този спад в броя на работните места беше по-широко базиран от очакваното. Фактът, че загубата на работни места не е била ограничена до малък брой зависещи от личния контакт сектори, предполага, че възстановяването в броя на работните места едва ли ще стане автоматично и няма да се случи веднага след като здравната криза приключи и ограниченията бъдат премахнати. Освен това очакваме, че икономиката ще загуби още 34,000, когато правителството започне да оттегля схемите за запазване на работните места по-късно през тази година. Нашият основен сценарий предвижда заетостта отново да започни да се повишава през 2022, когато ръстът на БВП набере по-висока скорост поради края на здравната криза и ръста в усвояването на средствата по програмата ‘‘Следващо поколение‘‘ на ЕС", се посочва в заключение в анализа.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 25 минути
    преди 36 минути
    Работното място през 2021: Вижте кои са основните тенденции
    Проучване на VMware показва, че благодарение на дистанционния модел на работа 82% от бизнес лидерите са привлекли таланти, живеещи извън големи икономически центрове
    преди 1 час
    преди 2 часа
    Русе и ТИЗ създават нов индустриален парк край Дунав
    Новата индустриална зона ще бъде наречена на река Дунав и ще разполага с административен център
    преди 2 часа
    От 1 юни България се включва към "зелния сертификат" на ЕС
    На 14 май предстои приемателно тестване
    преди 2 часа
    Проучване: Българите на възраст между 40 и 50 г. са по-склонни да се обучават за нова професия
    Почти 80 000 българи са преминали през курсове за квалификация и преквалификация през миналата година