Василев обсъди възможна инвестиция на Tesla у нас

Среща в Tesla, сн: МФ

През втория ден от посещението си във Вашингтон министърът на финансите Асен Василев посети главната квартира на Националната аеронавска и космическа администрация на САЩ (НАСА). Той се срещна с администратора на агенцията Бил Нелсън, на когото връчи покана да посети България от името на правителството. Ръководителят на НАСА потвърди, че ще дойде на визита у нас през октомври тази година.

На срещата Василев и Нелсън обсъдиха възможностите за задълбочаване на научното сътрудничество между страната ни и НАСА. “България има компании, технологии и космически традиции, които могат да бъдат изключително полезни,” посочи финансовият министър. Той припомни, че през ноември 2023 г. страната ни се присъедини към споразумението “Артемида”. Тази програма на НАСА, в която участват 34 правителства, работи за връщане на човека на Луната и разширяване на космическите изследвания на Марс и други космически обекти.

Бил Нелсън сподели, че очаква с нетърпение да посети София наесен. Той подари на финансовия министър Асен Василев изображение на известното селфи, което космическият апарат „Орион“ си е направил през 2022 г. „Орион“ също е част от програмата „Артемида“.

Бил Нелсън ръководи НАСА от май 2021 г. В дългогодишната си кариера като конгресмен и сенатор той е автор на серия закони, свързани с науката и космоса. Считан е за един от лидерите на националната космическа програма на САЩ, застъпник на борбата с изменението на климата и поддръжник на програми за обучение в областта на високите технологии. През 1986 г. той тренира и лети с екипажа на космическия кораб „Колумбия“. За 6 дни обикаля Земята 98 пъти, като изпълнява 12 медицински експеримента, включително първият американски стрес-тест в Космоса на пътека за тичане.

По-рано през деня Василев, заедно с министъра на икономиката Богдан Богданов обсъдиха възможностите за американски инвестиции и създаване на работни места в България с представители на водещите американски компании TESLА, Honeywell, Northrop-Grumman, Lockheed Martin, FedEx, C4V. Те участваха и в отбелязване на 40-годишнината на Американската търговска камара. От страна на американският бизнес беше заявен интерес към инвестиции във високите технологии, енергетиката, иновациите, производството на електромобили и медицински продукти, както и във военната промишленост в България.

“Американският бизнес е добре дошъл в България, ако търси квалифицирани кадри, но, ако ви трябва евтина работна ръка, по-добре си останете у дома,” заяви Василев пред представителите на големите компании. Той изтъкна инвестиционните предимства на страната ни, като посочи, че за първи път сегашното правителство е започнало да подпомага българските и чуждестранни инвеститори за капиталови проекти с максимално разрешената от ЕС държавна помощ.

От своя страна, министърът на икономиката Богдан Богданов подчерта, че от 2017 г. досега търговията между България и САЩ нараства, въпреки отрицателните ефекти от пандемията от COVID-19. „През 2022 г. двустранният търговски обмен достигна исторически връх - 2.035 млрд. щ.д. България желае да продължи и развива тази положителна тенденция. „Страната ни има интерес към привличането на американски капиталовложения във високотехнологични производства и услуги с висока добавена стойност. Те ще допринесат за ефективността на българската икономика и ще създадат висококвалифицирани и добре платени кадри. Разчитаме директните американски инвестиции да развиват икономически сектори, способни да издържат на силна конкуренция и да приемат бизнес практиките, етиката и технологиите на чуждестранните инвеститори“, коментира министърът на икономиката.

Според него секторът на информационните и комуникационните технологии е едно от най-обещаващите направления за привличане на американски инвестиции в страната ни. САЩ са световен лидер в този сектор и все повече американски компании насочват своите дейности към България. Огромен е и потенциалът в технологиите за производство и съхранение на енергия от възобновяеми източници.

Специален акцент на срещите беше поставен на включването на България във вериги на доставки, което би създало възможности за производства с по-висока добавена стойност.