МВФ: Необходима е строга парична позиция в много възникващи европейски икономики

Снимка: Economy.bg

Основната инфлация в Централна, Източна и Югоизточна Европа (ЦИЮИЕ) е по-силна, отколкото в развитите икономики, което изисква много централни банки в региона да поддържат строга парична позиция за по-дълго време спрямо Европейската централна банка, каза високопоставен служител на Международния валутен фонд (МВФ), цитиран от „Ройтерс“.

Подпомогнати от отстъплението на ръста на цените от двуцифрените стойности, някои централни банки в региона започнаха да намаляват лихвените проценти, водени от Унгария, Полша и Чехия, като централната банка на Румъния засега се въздържа облекчаване на лихвите.

„Спадът на нивото на инфлацията напредва по-бавно в Румъния, Молдова, Черна гора, Унгария и Сърбия, отколкото другаде в региона на ЦИЮИЕ“, каза директорът на европейския отдел на МВФ Алфред Камер. „Като цяло основният инфлационен натиск в региона остава по-силен, отколкото в развитите икономики... Следователно много централни банки в региона трябва да поддържат строга парична позиция за по-дълго време, отколкото, например, ЕЦБ.“

Намаляването на лихвените проценти през юни от ЕЦБ е изцяло оценено от инвеститорите и повечето политици са съгласни с подобен ход.

В реч, подготвена за икономически форум в хърватския град Сплит, Камер каза, че плановете на правителството за отмяна на извънредните мерки за подпомагане на домакинствата и компаниите през тази и следващата година ще помогнат в борбата с инфлацията чрез ограничаване на търсенето.

Камер каза, че през периода 2021-2023 г. е имало ерозия на доверието в икономическите институции в нововъзникваща Европа, като няколко централни банки са изправени пред политическа намеса.

„Нека бъда ясен, централните банки трябва да могат да изпълняват мандатите си по отношение на инфлацията. За това независимостта е от съществено значение. Намесата подкопава доверието и прави правенето на политики по-скъпо“, каза той.

Камер каза, че постигането на меко кацане в региона няма да е лесно, но е важно предвид още по-предизвикателната задача да се стимулират перспективите за растеж на нововъзникваща Европа по траен начин.

Дори преди пандемията от ковид-19 скоростта на сближаване на нововъзникващите европейски икономики спрямо техните напреднали европейски връстници, беше забавена, каза той. Това означава, че страните ще достигнат средния стандарт на живот в ЕС, с изключение на нововъзникващите европейски членки, едва около 2100 г., 50 години по-късно от прогнозираното по-рано, каза той.