Кристина Першон, министър на стратегическото развитие, въпросите на бъдещето и Северното сътрудничество на Швеция, пред Economy.bg
Може и да не ви се вярва, но в Швеция си имат "министър на бъдещето". Натоварена с тази нелека задача е 70-годишната Кристина Першон. За да бъде Швеция конкурентна и утре, премиерът на страната Стефан Льовен решава, че е нужно създаването на ново министерство, чийто основен фокус ще бъде идентифицирането на бъдещите предизвикателства и изготвянето на адекватен отговор за посрещането им.
Першон е основател и председател на Global Challenge, шведски аналитичен център. Била е заместник управител на Шведската централна банка, евродепутат и депутат в шведския парламент.
Какво е да си "министър на бъдещето" и кои са предизвикателствата на бъдещето, Economy.bg попита Кристина Першон, министър на стратегическото развитие, въпросите на бъдещето и Северното сътрудничество на Швеция.
Министър Першон, що за работа е работата на министъра по проблемите на бъдещето?
Моята работа се състои от две много важни части. Най-напред, идентифициране на мегатенденциите, които са важни за бъдещото развитие на шведското общество. Тези тенденции могат да засягат и други общества, като българското например. Втората част, която дори може би е по-важна, е да се направят точните заключения относно необходимите промени в политиките и разработването на идеи за нови политики, за да се посрещнат новите предизвикателства. До голяма степен става дума за разбиране на това какво се случва във времето, за да се разработят адекватни мерки и политики, с които да се отговори на предизвикателствата.
Какво е нужно, за да може човек да стане министър по проблемите на бъдещето? Кой може да е "министър на бъдещето"?
Най-важно според мен е добре да разбираш обществото едновременно на национално и на международно ниво. Разбира се, трябва да имаш енергията и волята за прокарване на иновации. Защото работата ми до голяма степен е въпрос на социални или политически иновации. Предполага въвеждане на нововъведения в различни политики. Това са основаните качества, които човек трябва да притежава за позицията.
Откога сте на тази позиция и колко дълъг е мандатът Ви?
Малко повече от година. Министерството започна работа през октомври 2014. Надяваме се да останем на власт до следващите парламентарни избори през 2018 или 2019, но ние нямаме мнозинство в парламента. Така че трябва да си осигурим нужната подкрепа, за да изпълним мандата си.
Кои са основните предизвикателства в работата Ви?
Много са. Предизвикателство е, че ролята ми е нова и че трябва да я развия от нулата в правителството. Когато се опиташ да работиш по нов начин, има много чисто практически пречки. Отне ми доста време през първата година да положа основите на тази позиция. Но мисля, че вече свърших тежката работа. Второто предизвикателство е да постигна сътрудничество в правителството. То е нужно, за да превърна идеите си в реални политики.
Защо Швеция има нужда от "министър на бъдещето"?
Според мен всички страни имат нужда от такъв тип министър или поне министър, който да отговаря за дългосрочната перспектива. Особено премиерът на една страна трябва да мисли в дългосрочна перспектива. В случая с Швеция нашият премиер, знаейки, че работата му изисква много внимание върху ежедневните предизвикателства, беше посъветван да избере някого, който да поеме отговорността да гради дългосрочна и междусекторна визия за страната. За дългосрочната визия е необходимо сътрудничество между отделните министерства. Трябва да има холистична визия за развитие.
Швеция първата страна в света с такова министерство ли е?
Не мисля, че съм първият министър на бъдещето в света. Мисля, че има и други. Всъщност Швеция е имала министър с подобни отговорности в края на 80-те години на ХХв.
Как шведите възприемат ролята Ви на "министър на бъдещето"?
Трудно е да се каже. Не мисля, че шведите все още познават много добре работата ми. Като цяло им харесва идеята да има някой, който работи по тези големи предизвикателства в дългосрочен план. Има общо разбиране, че има нужда от такъв министър. Но повечето хора не са запознати добре с това, което правим. Това ще се промени, когато има видими резултати от работата ни.
Кои са най-важните проблеми на бъдещето, върху които работите?
Избрахме три различни теми за анализ. Първата е бъдещето на работата – какво ще се случи със заетостта и качеството на работата в бъдеще, включително с разпределението на дохода. Другата тема е зелената трансформация и как тя влияе върху конкурентоспособността и работните места. Третата тема е необходимостта от глобално сътрудничество по отношение на въпроси, свързани с политиката, икономиката и климата.
Как решавате кои въпроси ще са важни утре?
Чрез много проучвания и дискусии с колегите в правителството идентифицираме важните предизвикателства в бъдеще.
Значимите въпроси днес ще бъдат ли от значение и утре?
Това е критерият, по който подбираме темите. Избираме даден въпрос, защото считаме, че ще е важен в бъдеще, че ще ни засегне значително. И колкото по-скоро започне работата по него, толкова по-добри са шансовете да успеем да отговорим адекватно. Имаме нужда от проактивен, а не от реактивен подход.
Какво е мястото на кризата с имигрантите сред въпросите на бъдещето?
Смятам, че миграцията вероятно е една от мегатенденциите, която ще продължи да играе важна роля. За страна като Швеция, която е с голяма територия, но с малко население, което застарява, ние ще имаме голяма полза от имиграцията. Можем да спечелим от имиграцията. Тя не е нещо негативно. Нарастването на потока имигранти през последните месеци обаче показа, че няма да е възможно да се поддържат тези нива още дълго време. Достигнахме равнище, при което се очаква да приемаме по половин милион имигранти на година, а това надхвърля нивото, с което шведското общество може да се справи. Ние вече приехме доста и имаме нужда малко да забавим потока имигранти, който приемаме.
Какъв трябва да е отговорът на тази криза?
Трябва да мобилизираме сили да посрещнем по добър начин хората, които са дошли и които продължават да идват. Трябва да им осигурим подслон, училища, здравеопазване. Така че е нужна мобилизация на ресурси. Но за да се справим, трябва да има и по-добро разпределение на потока имигранти между европейските страни. Не може само Германия и Швеция да носят тази тежест. Ако Европа поеме обща отговорност, то тогава няма да е проблем да приемем бежанци от Сирия или Афганистан.
Как виждате бъдещето на Европейски съюз?
Лично аз вярвам в идеята за силен Европейски съюз. В Швеция отдавна имаме политика на лоялност спрямо ценностите на ЕС и на развитието на отговорен и динамичен ЕС.
Последните събития обаче сочат, че вървим по-скоро към дезинтеграция, отколкото към засилване на интеграцията?
Надявам се да можем да се справим с това. Имаме нужда от интегрирана и силна Европа. Имаме нужда от Европа със силна „soft power” в света, която вярва в хуманитарните ценности, в демокрацията и в приобщаващото икономическо развитие. Това е много важно. Европа има много важна роля на световната сцена.
Живеем в един изключително свързан свят. Бъдещето на една страна зависи от бъдещето на други държави. Има много общи предизвикателства. В този смисъл сътрудничите ли си с други страни по въпроси на бъдещето? По кои теми?
На първо място имаме сътрудничеството в рамките на ЕС. Освен това ние поддържаме тясно сътрудничество с нашите скандинавски съседи. Аз не съм само министър по стратегическото развитие, но и министър, отговарящ за Северното сътрудничество.
Една много сериозна и належаща тема на сътрудничество между страните е борбата с климатичните промени. Надяваме се да постигнем споразумение в тази посока на срещата в Париж. Но и това няма да е достатъчно. Разглеждаме това като отправна точка за по-амбициозна политика за намаляване на ефекта от климатичните промени. Трябва да увеличим инвестициите, трябва да намерим финансиране, за да реализираме зелената трансформация. Това означава инвестиции във възобновяеми енергийни източници, нови системи за трафик, енергийно ефективно жилищно строителство.
Един от най-важните въпроси на бъдещето според много експерти е автоматизацията на труда. Как според Вас можем да отговорим на риска и възможностите, които тази тенденция отправя към човечеството?
Това е една от темите, които моята експертна група проучва. Държа в ръцете си първият доклад от тази група, който е за работата в бъдеще и за това как можем да се справим с ефектите на автоматизацията, роботизацията и дигитализацията. Един от основните отговори на това предизвикателство е ученето през целия живот. Така хората, които са изгубили работата си в резултат на технологичните промени, могат да намерят нова работа.
Какъв тип нова работа ще могат да намерят, ако по-голямата част от позициите бъдат автоматизирани?
Новите компании, работещи с дигитализирани услуги, ще създадат много нови работни места. Всъщност днес ИТ специалистите са най-голямата професионална група в Стокхолм. Разбира се, ще имаме сериозна нужда от учители, лекари и въобще специалисти, предлагащи някакъв тип грижа. За тези професии ще продължи да има сериозно търсене.
Смятате ли, че идеята за минимален базов доход би могла да бъде адекватен отговор на технологичната безработица?
Това би бил много скъп отговор. Но има други възможности, например чрез подкрепа на млади предприемачи. Така някои от загубените работни места биха могли да бъдат възстановени от нововъзникнали фирми. Много важни навсякъде по света са иновациите. Имаме нужда от иновации, за да се разработят нови продукти и услуги, нови системи, нови отговори на предизвикателствата в обществото.
Ако трябва да обобщя възможните отговори на тази тенденция, то те биха били следните: учене през целия живот за развитие на цялостна компетентност, предприемачески дух и иновации.
Технологиите създават много възможности, но има и рискове. Ако обществото е пасивно, ако властите не реагират навреме на тези рискове, то тогава ще има проблеми.
В какво бъдеще бихте искали да живеят децата Ви?
Бих искала да живея в бъдеще на приобщаващ и устойчив икономически растеж. Приобщаващ означава всички хора в обществото да имат смислена роля – да имат работа и да могат да живеят спокойно с припечеленото от нея. Устойчиво е развитие, което може да бъде подържано в дългосрочен план и което не изразходва планетарните ни ресурси. Това е бъдещето, в което се надявам, че поне моите внуци ще живеят. Предполагам, че ще отнеме време да се изгради. Но, разбира се, Швеция има добра отправна точка.
Как някой днес би могъл да оцени работата Ви, ако резултатите от нея ще са видими след години?
За мен работата ми ще е успешна, ако идеите ми се реализират. Ако анализите и препоръките ми бъдат превърнати в политики и законодателство от правителството. Но това като цяло ще отнеме време.
Трябва ли "Министерството на бъдещето" да стане норма по света?
Това би било фантастично. Би било добре да има отделни министри, които да носят отговорност за бъдещите предизвикателства. Но също така тази роля би могла да е част от задачите на премиера. Не е задължително да има конкретно министерство. Но е задължително правителството да има такава отговорност. И би трябвало тя да е в пълномощията на премиера, който отговаря за всички политики.
Интервю: Детелина Калфова
