вторник, 20 август 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4228 прочитания

    Който притежава роботите, той ще владее света

    Немският футуролог Флориан Кондерт пред Economy.bg
    20 септември 2018, 10:05 a+ a- a

    Флориан Кондерт изследва бъдещето на технологиите, образованието и лидерството. Той е член на управителния съвет на авторитетния немски институт за анализ на бъдещето Zukunftsinstitut със седалища във Франкфурт и Виена. Кондeрт е и външен консултант към работната група „Работата на бъдещето“ към федералното правителство.
    Флориан Кондерт беше в София за конференцията „Икономика 4.0“, организирана от Германо-Българската индустриално-търговска камара по повод 25 години Германска икономика в България.

    Как ще изглеждат професиите на бъдещето, ще ни изместят ли роботите от работните ни места, кои професии са най-застрашени от автоматизацията и как да се подготвим за промените на пазара на труда – Economy.bg отправи тези въпроси към немския футуролог Флориан Кондерт.

    Г-н Кондерт, как изглежда работата на бъдещето?
    При Индустрия 4.0 често си представяме картини на фабрики без хора, в които работят автономни роботи. Този въпрос обаче има и друг аспект: дигиталната революция носи със себе си една изключителна демократизация на производствените ресурси. Това заради което само преди няколко години компаниите имаха нужда от множество ИТ експерти и трябваше да поддържат огромни развойни центрове, днес вече е евтино и достъпно чрез „облака“ и за малките и средни предприятия.
    Не можем да надхитрим машините. Предишните индустриални революции имаха едно общо нещо: образованието предпазваше отделния човек от налагащите се промени. Да се изучиш беше най-сигурният метод да се предпазиш от загуба на работно място в резултат на автоматизацията. При сегашната четвърта индустриална революция това правило губи валидност. Не можем да мислим по-бързо или по-добре от машините или да учим по-бързо или по-добре от алгоритмите.

    Ще ни изместят ли машините от работните ни места?
    Не че въобще няма да имаме работа, а по-скоро няма да я има платената работа такава, каквото я познаваме днес. И бездруго, в момента човек, като пусне радиото в понеделник, остава с впечатлението, че началото на работната седмица е спускане към долината на плача. Хората очакват с нетърпение да дойде уикендът и времето за излизане в пенсия. Много от тях не намират удовлетворение в професионалната си ангажираност. Ако машините поемат от нас тези задължения, това може да се окаже освобождаващо.

    Кои професии или дейности са най-застрашени?
    Като при всяка вълна на автоматизация първо ще бъдат засегнати дейностите, изискващи ниска квалификация, в които има много рутинни задачи. С растящите си когнитивни способности машините ще могат да поемат част и от функциите на добре квалифицираните кадри. Пример: днес алгоритмите са по-точни в разпознаването на някои болести от най-добрите лекари. Това обаче не означава, че повече няма да имаме нужда от лекари, а че ролята им ще се промени. В това се крие и ключът към бъдещето: не можем да спечелим надпреварата с машините с мозъчни акробатики, а като си дадем сметка кое е това, което ни прави хора: ние сме социални, креативни същества. Точно това не са машините и няма изглед да станат скоро. Дигитализацията ни тика все повече към нашата себереализация и това е добрата новина.

    Кои страни са най-неподготвени за автоматизацията?
    Бъдещето в много отношения е в постоянна бета-версия. Сравняването на страните чрез поставянето им в различни категории е недалновидно и би дало на тези с „добри резултати“ днес илюзорна сигурност. Държавните граници не могат да спрат дигитализацията. Тя често разклаща дори установени и устойчиви системи. Естествено, твърди се, че държави със силни икономики и съответно големи бюджети за развитие на бизнеса са една крачка по-напред. От друга страна, точно тези компании изпитват трудности да изоставят установени принципи и някога полезни технологии и да ги заменят с изцяло нови инициативи. Но тази готовност за смела и бърза реакция е един от аспектите, които вероятно ще носят предимство в бъдеще.
    Затова и онези страни, които нямат дълбоки корени в един или друг бранш, вероятно ще имат преднина. Защото те могат да се заемат по-лесно с нещата, необходими за бъдещето, без да са изправени пред дилемата да изоставят вече установени практики.

    Базовият доход ли е отговорът на автоматизацията?
    Социалната държава беше отговорът на индустриалната революция. Все още търсим отговора на дигиталната революция. Имаме нужда от такъв отговор, и то по-бързо, отколкото много хора предполагат. Трябва да си отговорим на три въпроса. Първо, кой ще прибере печалбата? Тъй като, който притежава роботите или алгоритмите, той ще държи света. Второ, кой ще се нагърби с разходите, които тази трансформация ще донесе? Не би трябвало една социална система да плаща за това, че Google и Amazon са ни отнели работата. И трето, как можем да отделим работата от доходите и данъците? И трите теми са аспекти на политиката за преразпределение и тази дискусия не може да бъде избегната.

    Ще създаде ли изкуственият интелект нови работни места? Какви?
    Дигитализацията ни тласка все повече към човешката ни същност. Дигиталните системи и изкуственият интелект ни превъзхождат вече в много дейности: те не се изморяват, не им доскучава от рутината, мислят по-добре и по-бързо от нас. Когато започнат да ни превъзхождат и когнитивно, тогава ще ни отнемат освен работата, изискваща ниска квалификация, но и все повече тази, за която е нужен по-висок ценз. Тези системи ни тласкат не само извън платената работа, но преди всичко към еволюцията ни. Този аспект за много е ужасяващ сценарий. Но вместо да изпадаме в истерия, трябва да осъзнаем, че машините ще ни освободят от скучното и монотонно работно ежедневие. Човекът е социално и креативно същество и ще оцелеят именно тези дейности. Това ще повиши значително удовлетвореността ни от заетостта ни. Ще доведе и до преоценяване на смисъла на работата в обществото. Ще се промени и това, че дейности от значение за обществото като болногледач или учител в момента получават по-малко от инвестиционния банкер или от бизнес консултанта. Това, което е ценно и полезно за човека и обществото, ще се възнаграждава подобаващо.

    Как можем да се подготвим за професиите на бъдещето?
    Можем да отговорим, когато стане ясно какви ще са новите професии. За да се подготвим, са нужни умения, които в момента основното и професионалното образование почти не развива. Тъй като подобно мислене води дотам да се постави под въпрос съществуващата система, която винаги се стреми към състояние на инертност. Но точно излизането от комфортната зона е това, което ще ни позволи да се възползваме по най-добрия начин от предоставените ни нови възможности.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 4 часа
    Политически хаос в Италия: премиерът подаде оставка
    Президентът трябва да реши дали да свика предсрочни избори или да състави нова коалиция
    преди 5 часа
    Топ икономист: Има 70% шанс за рецесия в Европа
    Петте най-големи икономики на Стария континент са разсеяни от собствените си проблеми и не са ангажирани с политики за растеж, счита главният икономист на Allianz
    преди 6 часа
    Шефът на Lufthansa: Ще останат 12 авиокомпании в света
    Отслабващата икономика ще ускори консолидацията на сектора, счита Карстен Шпор
    преди 10 часа
    13 са кандидатите за АЕЦ "Белене"
    Вижте кои компании имат интерес да стоят втората АЕЦ у нас