сряда, 12 декември 2018  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2133 прочитания

    Симеон Идакиев: Всяко място е уникално, стига да имаш сетива да го усетиш

    Вижте какво разказа популярният журналист и пътешественик за новата си книга - „Омагьосаните острови“, и удоволствието от пътуването
    09 октомври 2018, 16:53 a+ a- a

    Симеон Идакиев (р. 1941 г.) е български пътешественик, журналист, леководолаз и ветроходец. Автор на над десет книги за пътешествия и създател на над 400 филма, заснети в 120 страни на петте континента. Дългогодишен продуцент и водещ на популярното телевизионно предаване „Атлас“. През 2014 г. е приет за член на Кралското географско дружество на Великобритания. 

    Преди броени дни в България излезе новата му книга - „Омагьосаните острови“ - първи съвместен проект с издателство „Вакон“. От ледената красота на Кинг Джордж в Антарктида до окъпания в слънце Корфу, от тайнствените Азори до екзотиката на Папуа Нова Гвинея и Галапагос, книгата събира 30 вълнуващи истории, в които магията на островите по света оживява. Срещнахме се със Симеон Идакиев в деня на премиерата, за да ни разкаже повече за книгата, страстта към пътешествията и уроците, научени по пътя...

    За „Омагьосаните острови“

    Г-н Идакиев, как се роди идеята за „Омагьосаните острови“ и какво ще открият читателите в книгата? 
    Идеята ми хрумна, когато правих филма за Галапагос. Тогава си казах: „Аз съм бил на много острови. Какво ще стане, ако се опитам да ги систематизирам?“. Защото всеки е различен, не само заради географската ширина и дължина, на която се намира. Много често дори държавата, към която принадлежат, е доста по-различна от това, което може да видиш на един остров.  По-любопитно обаче е заглавието. Защо „Омагьосаните острови“? Първо, защото всеки остров наистина е една магия, стига да имаш сетива да я усетиш. И второ, защото историята на архипелага Галапагос е много любопитна. Открива го кораб, на борда на който е един испански епископ -  Томас де Берланга. Първоначално те го отминават, защото на островите има много малко вода (както и понастоящем). След около година испанците отново решават да отидат там, но не могат да намерят архипелага. След дълго търсене все пак успяват, но остават с впечатлението, че островите се движат. И така ги и наричат -  Омагьосаните острови. После пристигат и френски кораби, които прекарват там два месеца, и казват, че това е най-неприятната земя, която човек може да види. Други ги наричат Острови на очарованието и т.н. Но на мен най-много ми допадна Омагьосаните острови. Още повече че оттам започва една доста сериозна страница в науката за човека. След посещението на Галапагос Чарлз Дарвин създава теорията за еволюцията...

    Така се роди идеята за книгата. Събрах островите и на мен самият ми беше любопитно какво ще се получи. Оказа се, че за някои от тях нямаме снимки, защото съм ги посещавал много отдавна. Написах я с мерак и се надявам това да се усети от хората, които ще ми направят честта да разгърнат нейните страници. 

    Ще Ви цитирам: „Винаги съм обичал да посещавам острови. Сигурно защото очаквам да открия там нещо загадъчно – нещо, което не съществува другаде.“ Успяхте ли да го откриете? 
    Да, разбира се. То е свързано с различните обичаи и нрави. Ще ви дам пример с първото нещо, което ми идва наум. Ние сме свикнали да приемаме акулата като едно страшно животно, от което трябва да се пазим и бягаме. Спомням си как в един от заливите  на остров Мавриций докараха немалка бяла акула. Хората я разфасоваха и я отнесоха вкъщи да хапнат. И като че ли това е нещо съвсем нормално. Никога няма да го забравя. Много интересни са и островите на Нова Зеландия. Съвсем различни нрави има в Япония, да не говорим за Папуа Нова Гвинея. Във всеки от тях откриваш нещо, което е много трудно да видиш другаде. 

    Кой остров бихте посетили отново?
    Всички, но бих предпочел да отида на нови. Не знам дали ще ми се отдаде възможност. Годините минават, пък и това мое хоби, макар и свързано с работа, е доста скъпо. Много бих искал да видя Френска Полинезия.

    За страстта към пътуването

    Откъде тази страст към пътешествията?
    Хубавото е, че при мен работата се съчетава с хобито. Истинско щастие е да работиш нещо, което обичаш. Мерака за пътуване го има у всеки. По-голямата част от хората искат да пътуват, но не се осмеляват. Най-много са пътешествениците по пантофи. И ние сега работим за тях, защото и те ще научат нещо, седейки вкъщи удобно на дивана. Има някои неудобства, когато пътуваш, но те се заплащат с лихва от преживяното удоволствие и с това, което си научил.

    Страстта към пътуването идва още от детските ми години, когато нямаше телевизия. Но за щастие, имаше книги и от тях дойде огромното ми желание да видя този свят. Естествено, в началото беше само мечта. Аз съм роден в Радомир и това тогава изглеждаше невъзможно. Но когато човек много иска да направи нещо и работи за него, той може да го постигне. И го постига. Разбира се, намесва се и късметът. Да срещнеш точните хора, хората, които ще ти дадат увереност, че от теб става нещо, че можеш да правиш нещо. 

    Каква е формулата да превърнеш хобито си в професия?
    Формулата е любопитството. Желанието да научиш повече и да видиш нещата със собствените си очи. Тази максима е стара, но е вярна. По-добре веднъж да видиш, отколкото 100 пъти да ти разказват. 

    В колко страни сте бил и какво ви дава пътуването?

    Колко страни сте обиколили?
    Около 120 са, но има хора, които са посетили много повече страни от мен. Това не е толкова важно. По-важното е какво си успял да видиш и да покажеш на хората. Защото нашият занаят е такъв. Ако не го споделим с другите, работата ни не е достатъчно пълноценна. Но смятам да не спирам. Има още много държави по света. Често ме питат и дали бих се върнал някъде. Разбира се, защото посещението на една държава за 2-3 дни, не е достатъчно. Какво може да види човек и как ще я обиколи цялата? Дори аз все още не съм обиколил цяла България. Така че съм готов да тръгна веднага навсякъде, включително към всеки от островите в книгата. Но предпочитам да видя и други.

    Какво Ви дава пътуването?
    Аз често казвам, че съм късметлия, защото се изкачвах на най-големите планини, бях в базовия лагер на Еверест в Хималаите, прекосявах няколко пъти Андите, посетих Кавказ... Плавах и по някои от най-големите реки в света – Амазонка, Ориноко, Рио Негро,  Яндзъ в Китай и т.н. Бях на всички континенти. Видях и Антарктида. Каква по-голяма награда от тази? Прекрасно е да можеш да видиш всичко това със собствените си очи. А още по-възнаграждаващо е да го споделиш с другите. И отново се връщам на „Омагьосаните острови. Сигурен съм, че един ден някои от хората, които си я купят, ще ме срещнат и ще кажат: „Знаете ли, аз прочетох Вашата книга и от нея научих еди-какво си...“. Голяма награда! 

    За уроците от пътуването

    Какво научихте, обикаляйки света? Кои са най-ценните уроците, на които Ви научи пътуването? 
    Научих се на повече търпимост. Защото ние често сме свикнали да съдим много рязко и категорично за много неща. Включително и по отношение на религията. Докато водех радиопредаването по „Христо Ботев“, ми се обаждаха много крайни хора. Когато говорим за един свят като Индия или въобще за Азия, където властват едни други Богове и възприятия за света, съм чувал много яростни отрицания. По света има милиарди хора, които вярват в други неща. Това означава ли, че те не са прави? Че трябва да ги унищожим? Както казваше Тензинг Норгей (непалски шерп, който, заедно с Едмънд Хилари, първи покорява Еверест, бел.р.), който имах възможността да снимам: „Аз съм посещавал много планини, за да знам, че на тях няма демони. Не смятам, че нашата религия е единствената.... Вярвам, че ние всички се раждаме еднакви.“ И е прав. Пътуванията ме научиха на търпимост, но и на още нещо. Когато пътуваш някъде другаде, е много важно да се съобразяваш с обичаите и вярванията на местните хора. В Хималаите например има едно правило, когато минаваш покрай свещените стени мани, така да вървиш, че винаги да са ти от лявата страна. Другото се счита за оскърбление на боговете. Хубаво е да се зачитат другите. Както казва Тензинг Норгей: „Не мисля, че са прави само будистите“. Хората вярват в различни неща. Пътуването ме научи на търпимост и ми се струва, че съм по-широко скроен. 

    За България

    Пътувате ли в България? С какво страната ни е уникална според Вас през погледа на толкова много страни, които сте посетили?
    Пътувам, разбира се, при всяка възможност. Страната ни е уникална с абсолютно всичко. Първо, с фантастичната природа, с която сме свикнали, много не ѝ обръщаме внимание и доста лесно я унищожаваме напоследък. Преди време в предаването „Атлас“, което чества 50 години, бяхме създали една рубрика „Непознатата България“. И там търсехме такива неща – не екзотични, а които са един добър пример и които рядко се срещат.  Защото днес сякаш се цени злобата и агресията. Смята се, че колкото си по-агресивен, толкова по-големи шансове имаш да пробиеш в този живот. Което не е вярно. Първо, защото самият теб те ерозира, и второ, защото това подценява цялата ни нация. Страната ни е уникална, тя е неизчерпаема съкровищница, стига да имаш сетивата да го усетиш. Неслучайно хора от цял свят идват тук. Ще ви разкажа нещо забавно. Един мой приятел посрещнал негов познат – професор от САЩ, и го отвел в Пирин. Седнали на едно място и американецът казал: „Господи, тук е по-красиво от Калифорния.“ Че защо да не е по-красиво от Калифорния...

    Какъв е пътят към това да ценим повече родината си?
    Пътят е това, което правите вие и това, което правя аз. Ние сме виновни, когато не ни приемат добре навън. Ние сами си правим лоша услуга. Новините, които излизат от България, са лоши и сега. От нас зависи. 

    Коя е следващата дестинация?
    Заминавам за Мароко, за да снимам. Много се радвам, че отивам и че ще видя доста неща, макар и през окуляра на камерата. 

    За какво сте благодарен?
    Първо, за това, че съм жив и мога да отпразнувам 50 години не само в ефир, а изобщо. Благодарен съм, че имам едни прекрасни деца и съм обкръжен от невероятни приятели, които пожелавам всекиму.  

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 14 часа
    Европейският парламент поиска издаване на хуманитарни визи за бежанците
    90% от лицата, на които е предоставена международна закрила, достигат до Европейския съюз по незаконен начин
    преди 14 часа
    ЕП настоя България и Румъния да влязат в Шенген възможно най-бързо
    Евродепутатите призоваха за премахване на проверките по всички гранични пунктове с държавите от Шенген: сухопътни, морски и въздушни
    преди 15 часа
    Турска компания превръща пътищата в източници на енергия
    "Умните" турбини на компанията в момента се тестват в Истанбул
    преди 17 часа
    Манолев: Всеки месец изнасяме стоки за 2,2 млрд. евро
    Китай все по-бързо се доближава до топ 10 на експортните дестинации за българския бизнес