Авторът на проекта „100 лица, 100 страни“ Мустафа Чанкая пред Economy.bg
Летищата са особени места. Заредени със силни чувства и емоции. Нетърпеливото очакване на любими хора се разминава с отлаганото помахване за сбогом. Пълни с радост очи срещат осиротели сълзи.
Аерогарите обаче са и места, на които се кръстосват различни култури. А когато става дума за едно от най-натоварените летища в света – „Ататюрк“ в Истанбул, разнообразието е гарантирано. Хиляди хора от различни кътчета преминават ежедневно през аеропорта. Кацат, отлитат, прекачват се, всеки със своята история.
Този колорит се опитва да улови с камерата си турският любител фотограф Мустафа Чанкая. 40-годишният служител на летището е пленен от това многообразие и през март му хрумва идеята да го запечата в проекта „100 лица, 100 страни“. Всеки ден ходи до транзитната зона в търсене на нов участник в серията му. До момента е успял да снима граждани на 75 страни. Винаги прави по две снимки: на ситуацията, в която е срещнал човека, и портретна снимка. В повечето случаи не остава време за дълги разговори – хората бързат за следващите си полети. Едва по-късно, когато участниците потърсят контакт с него в социалните мрежи, Мустафа разбира повече за тези, които е снимал. Сред тях има режисьори, професори, фотографи.
Повече за идеята, лицата и историите от проекта – вижте какво разказа пред Economy.bg авторът на „100 лица, 100 страни“ Мустафа Чанкая.
Мустафа, как ти хрумна идеята за проекта?
От 2004 работя на летище „Ататюрк“ в Истанбул, а от 7 години се занимавам професионално с фотография. Специализирал съм се в снимане на концерти и портретна фотография. Исках да комбинирам страстта си към фотографията с работното ми място – летището. Всеки ден наблюдавах как преминават хиляди различни лица, с различни култури, от различни кътчета на света. Това е истинско съкровище за един фотограф. Така се роди моят проект 100faces100countries (100лица100страни).
Защо точно 100 лица?
Исках да си поставя някаква цел. Turkish Airlines летят до 122 страни, затова аз избрах числото 100, което е трудна, но все пак постижима цел.
Как избираш кои хора да снимаш?
Почти всеки ден ходя до транзитната зона на летището в опит да открия точното лице. Човекът, който ще снимам, трябва да се отличава по някакъв начин. Дали това ще е прическата, или дрехата му, няма значение. Най-важна е енергията между нас.
Участници от колко страни имаш вече?
Досега имам портрети от 75 страни, като числото се променя всеки ден. Опитвам се ежедневно да поствам нов портрет в Instagram профила на проекта - https://www.instagram.com/100faces100countries/
Имаш ли портрети от България? Каква е историята на участниците?
Имам 3 портрета от България. Първият е на Емил Руми, а при друга възможност снимах две приятелки – Катерина и Цветелина.
Емил Руми пътуваше до Цюрих, когато го срещнах. Той живее във Варна и всяка сутрин става много рано, за да заснеме изгрева. След това качва снимките си във Facebook. Това е наистина креативен начин да кажеш „Добро утро!“ на приятелите си.
Катерина и Цветелина също живеят във Варна. Запознах се с тях, когато се връщаха от САЩ, където са били на студентска бригада през лятото.
Кое е най-голямото предизвикателство при реализацията на този проект?
Нямах представа, че ще е чак толкова трудно. Първо, проектът се случва в рамките на летището и аз трябва да имам специално разрешение от управителя, за да мога свободно да посещавам транзитната зона. То се издава само за 15 дни и след това отново трябва да кандидатствам, за да имам достъп. Другият проблем е времето. Работя по 5 дни седмично и понякога мога да снимам само в обедната си почивка.
Ще продължиш ли проекта и на новото летище? Или времето ще ти стигне, за да го завършиш на „Ататюрк“?
Не, за съжаление. Новото летище се оперира от друга компания. Все още имам време до 29 декември. Надявам се тези 2 месеца да ми стигнат, защото всеки ден става все по-трудно да намеря нови страни.
Какво научи за хората, докато работиш по проекта си?
Вече знам кой е най-добрият начин да подходя към хората. Дори съм наясно как някои биха отговорили на предложението ми да участват в проекта. Ако попитам например германци, определено ще получа следния отговор: „Сигурен съм, че вече имаше германец в проекта си“. В същото време няма французин, който да не приеме да участва. Наистина е доста трудно да снимам хора от някои страни.
Изненадан съм също, че толкова много хора говорят или поне разбират малко английски. На летището можеш да видиш колко силна е глобализацията. Дори и да срещнеш някой с традиционна носия от Африка, той задължително има смартфон.
Какво обединява лицата от проекта ти?
Самото летище. Всички участници преминават през същото място. Вероятно това е единственият фотографски проект, където хора от 100 различни страни ще бъдат снимани на едно и също място.
Различни ли са хората, когато са на път?
Със сигурност всички са уморени. Това е и една от основните причини някои хора да отказват участие в проекта. Бих могъл също да го кръстя „серия портрети на уморени хора“.
Коя е най-интересната история от проекта досега?
Най-интересната история беше с Гюнел от Мартиника – остров на Карибите. Той седеше в едно кафе и работеше на лаптопа си. Носеше виетнамска конусообразна шапка и набиваща се на очите лилава риза. Забележа ли хора като него, не ги пропускам. Отидох при него, обясних му както обикновено какво представлява проекта и го попитах дали е съгласен да участва. Той ми отговори, че първо трябва да получи съгласие. Не разбрах какво има предвид и го попитах пак. Той повиши глас и отговори отново „Трябва да попитам“, след което затвори очи за около 1-2 минути. Чак тогава разбрах. Нямам представа с кого се свърза, но отговорът му беше „да“.
Планираш ли изложба след края на проекта?
Още не съм на този етап, но разбира се, имам нещо предвид относно бъдеща изложба. Надявам се да намеря подкрепа, иначе ще е трудно.
Ти самият пътуваш ли много? Коя е любимата ти дестинация и защо?
Пътувах доста, докато преди 4 години не се роди синът ми и се наложи да спра. Любимата ми дестинация е Южна Америка. Обичам да говоря испански, харесва ми тропическата природа, колониалните градове. Подготвям списък на страни, които планирам да посетя като Иран, Виетнам и Куба.
