неделя, 24 март 2019  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2195 прочитания

    България може да се възползва, че австрийски компании изнасят производства от Азия към Европа

    Новият посланик на Австрия в София – Н. Пр. Андреа Вике, пред Economy.bg
    18 декември 2018, 13:22 a+ a- a

    От септември тази година Андреа Вике е посланик на Австрия в София. Тя вече е работила у нас, като от 2000 до 2002 е била заместник-ръководител на мисията на Австрийското посолство в София. Преди това е била на дипломатическа служба в Загреб и в Прага. Оглавявала е дипломатическите мисии на страната си във Вилнюс и в Куала Лумпур. Завършила е Виенския университет, Университета за музика и сценично изкуство и Института за сценично изкуство в австрийската столица.

    Каква е равносметката в края на австрийското председателство на ЕС, къде в ЕС позиционира страната си австрийският канцлер Себастиан Курц, на какво се дължи отливът на австрийски вложения у нас, кои са предизвикателствата пред австрийските компании у нас и в кои сектори има потенциал за нови инвестиции – тези въпроси отправихме към Н. Пр. Андреа Вике.

    Ваше превъзходителство, първо искам да Ви поздравя за назначението като посланик в България. С какви чувства и очаквания пристигнахте в София?
    Честно казано, трябваше да свърша толкова много работа както професионално, така и в личен план покрай преместването, че почти не съм имала време да си създавам определени очаквания. Активно кандидатствах за поста, така че дойдох тук с добри чувства. От първото ми пребиваване в страната познавах не само красотата на България, но и много добрите двустранни отношения на различни нива между нашите страни. Това естествено прави работата много интересна и вълнуваща.

    На 1 юли Австрия пое от България председателството на ЕС. Виена си постави за цел да „изгражда мостове“ и да намали „напреженията“ в Евросъюза. Каква е равносметката към края на председателството?
    Международната обстановка в момента като цяло се характеризира с едно желание за  непродуктивно разделение и не е особено добра за прокарващите мостове, което прави изгразждането им още по-важно, но и по-тежко. Трудностите на една единствена държава като Великобритания в момента да формулира ясна позиция само за собствената си страна, много добре онагледява това.

    Австрийското председателство се характеризираше с много теми, свързани с бъдещето на ЕС, като Brexit и многогодишната бюджетна рамка. Големи предизвикателства отправиха и миграционният въпрос и напрежението с Русия. Какъв напредък постигна Виена по тези теми?
    Това беше доста изтощителна работа. Както вече казах, стана доста трудно да се изградят общи позиции. При някои теми, като многогодишния бюджет, който ние сме придвижили на техническо ниво възможно най-далеч, това най-често отнема повече от шест месеца.
    По отношение на Brexit 27-те страни членки успяха да постигнат обща позиция дори и по някои трудни въпроси, което е доста окуражаващо. Сега топката е в ръцете на Великобритания.
    По темата с миграцията, която за доста страни членки вътрешнополитически е доста деликатна и популистично натоварена, също стана по-трудно достигането на обща позиция. Все пак успяхме да придвижим фокуса на дебата от въпроса какво да правим с мигрантите вътре в Европейския съюз към борбата с нелегалната миграция. Изместихме също центъра на дебата към опазването на външните граници и сътрудничеството с трети страни.

    Австрийското председателство е последното „пълно“ председателство преди изборите за Европейски парламент през май 2019. Редица експерти са обезпокоени, че след европейските избори в Парламента ще влязат много депутати, които отричат или дори искат да разрушат ЕС. Къде се позиционира Австрия? От какъв ЕС имаме нужда, така че да можем да отговорим по-добре на днешните предизвикателства?
    Предстоящите избори за Европейски парламент определено ще се различават от досегашните, като много вероятно е след тях да стане още по-трудно изграждането на обща позиция. Имаме нужда както от ЕС, който се вслушва в гражданите си и приема насериозно притесненията им, така и от съюз, който обяснява добре и просто комплексни въпроси. Така хората ще бъдат компетентно информирани и няма да се злоупотребява с факти за политически игри, както все по-често се случва сред популистите в отделните страни. Нуждаем се и от ЕС, който взема смели решения по международни въпроси, за което е необходима воля и способност за компромис и сътрудничество сред страните членки.

    Австрийският канцлер Себастиан Курц призова Европейския парламент да се откаже от едно от двете си седалища (Страсбург или Брюксел) и да бъде намален броят на еврокомисарите от 28 на 18. Това ли е пътят към изграждане на един по-ефективен ЕС?
    Това е една от многото възможности. Двете седалища на Парламента определено водят до по-високи разходи, вкл. и логистични, които трябва да бъдат преосмислени. Въпросът с броя на комисарите – след Brexit вече 27, е доста политически зареден и със сигурност ще бъде дискутиран в рамките на един ЕС от 27 страни членки.

    Къде в ЕС канцлерът Курц позиционира Австрия? Австрийският политолог Андреас Маурер е на мнение, че „по времето на канцлера Волфганг Шюсел (2000-2007) в Брюксел Австрия се възприемаше като най-източната страна на Запада. Сега на Австрия се гледа като най-западната страна на Европейския Изток“.
    Не само географски, но и исторически Австрия винаги се е намирала до известна степен между два свята. В момента споделяме някои позиции с нашите източни съседи, това обаче не бива да се генерализира.

    Как оценявате развитието на австрийско-българските икономически отношения?
    Относително балансирани: търговското салдо е в полза на Австрия, при услугите – в полза на България, а балансът по текущата сметка е в полза на страната ви от 2016. България е 30-тият по важност търговски партньор за Австрия. Обратно, Австрия е 14-тият по значение пазар за България.

    С какви предизвикателства се сблъскват австрийските компании в България?
    При бизнес проектите често проблем са непрозрачните търгове, на подизпълнителите често не им се плаща или биват канени само про-форма да подадат оферти, като впоследствие при реализацията се използват евтини материали от други поддоставчици. Строителните проекти се бавят, което също възпира фирмите. Други предизвикателства са липсата на кадри, бюрократичните спънки и несигурността по отношение на рамковите условия и правоприлагането.

    В последните години се наблюдава отлив на австрийски инвестиции от България. Каква е причината?
    Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от Австрия вече не растат. Напротив – с прехвърлянето от Виена към Милано на бизнеса на UniCredit в ЦИЕ нашите ПЧИ бяха силно редуцирани.

    В кои сектори има потенциал за повишаване на австрийските инвестиции у нас?
    ИТ, металообработване, машиностроене и аутомотив индустрия са само част от секторите с потенциал. Тук няма ограничения дотолкова, доколкото има кадри. България може да се възползва от тенденцията, че европейски и австрийски инвеститори изнасят производства от Азия към Европа.

    Можем ли да очакваме скоро нови австрийски инвестиции? В кои сектори?
    Има само няколко нови инвеститори, но тези, които вече оперират, разширяват присъствието си.

    Бихте ли посъветвали австрийска компания да инвестира днес в България?
    Принципно да, но това зависи от рамковите условия. Желателно е да има една предвидима икономическа политика, така че фирмите да могат да разчитат на правната рамка. В това отношение трябва устойчиво да се гради доверие.

    Работили сте в България и през 2000. Как се е променила страната ни оттогава?
    Тук трябва да се направи разлика между големите градове и останалата част от страната. Както навсякъде по света, така и в България се наблюдава силна урбанизация. Някои градове и регионални центрове, преди всичко София, се разраснаха бързо и се развиха значително в резултат на интензивната строителна и благоустройствена дейност. София например е много по-поддържана, по-красива и по-жива в сравнение с преди 18 години. Освен метрото, което я превърна в истинска интернационална столица, и многобройните добри ресторанти и кафенета, София има хубави училища, паркове и игрища. Нещата изглеждат другояче в засегнатите от силната емиграция села. Прави ми също много добро впечатление, че туризмът се е развил много силно.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 дни
    Световният ден на водата е
    Вижте любопитна статистика за водите в България
    преди 2 дни
    Великобритания ще изгуби 1 трилион паунда финансови активи
    Бизнесът изнася голяма част от средствата си на континента
    преди 2 дни
    Българските домакинства ще загубят най-малко от Брекзит
    Напускането на Великобритания ще навреди най-много на големите икономики
    преди 2 дни
    Брекзит: ЕС се съгласи на отсрочка до 22 май
    Това ще е възможно единствено, ако парламентът на Великобритания одобри предложеното споразумение за напускане на ЕС