понеделник, 25 март 2019  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2155 прочитания

    Как проект с български фолклор спечели „Латино Грами“?

    Маргарита Борисова, продуцент на проекта „Еструна“, пред Economy.bg
    20 февруари 2019, 15:07 a+ a- a

    Снимка: Силвия Санчес

    Може би не сте чули, но в края на 2018 проект с българско участие спечели най-престижната музикална награда – „Латино Грами“. Музикантите от „Еструна“ – единственото в света съчетание на фламенко и български фолклор, грабнаха статуетката за „Най-добър фламенко албум“ за Al Este del cante. Замислен през 2012 в София от продуцентите от Джаз Плюс - Маргарита Борисова и Явор Ганчев, и испанския фламенко певец Арканхел, проектът привлича диригента Георги Петков, който специално за целта сформира нов хор – „Нови български гласове“. Репертоарът обхваща добре познатите и нови песни от двете традиции – фламенко и български фолклор, както и оригинални композиции на изпълнителите. Носителите на „Латино Грами“: „Еструна“ – Арканхел и „Нови български гласове” ще излязат отново пред българска публика на 31 март в зала 1 на НДК. Концертът се осъществява с подкрепата на Посолство на Испания и Instituto Cervantes Sofia.

    Как проект с българско участие спечели най-престижната музикална награда, как се ражда идеята, какви са рисковете и предизвикателствата, къде се пресичат българският фолклор и испанското фламенко и как публиката приема това съчетание – тези въпроси отправихме към Маргарита Борисова, продуцент на проекта „Еструна“.

    Маргарита, как стана така, че проект с български фолклор спечели „Латино Грами“ в категорията „Най-добър фламенко албум“?
    Кросоувър албумът Al Este del cante е логичен резултат на петгодишни усилия и концертен опит на проекта „Еструна“ – Арканхел и Нови български гласове под диригентството на Георги Петков с първокласните инструменталисти – Дани де Морон и Рикардо Морено – фламенко и акустична китара, Ел Попо – бас и Агустин Диасера, наречен „магьосникът на тишината“ – перкусия.
    Намерението беше да се създаде нова музика на основата на две силни вокални традиции от двата края на Средиземноморието – от два потока да потече една река „Еструна“. Постарахме се да работим в посока създаване на нова музика, която говори на съвременния човек, кара го да се развълнува и замисли за корените си. Получи се неподправена, искрена и красива музикална картина, в която фолклорът от Испания и България живее нов живот, носи съвременно облекло и радва ухото на слушателя. Вече 30 пъти представян в Испания и два пъти в България проектът „Еструна“ се радва на топъл прием и ентусиазирана публика от всички възрастови групи. Фламенкото е стил, който отдавна се отваря към други музикални култури и затова днес е така потентно и завладяващо. Българският фолклор тепърва ще започва да се зарежда от взаимодействия с чужди традиции и жанрове. Наградата „Латино Грами“ в тази категорията е доказателство за дълбочинното преливане на културите и световна оценка на албума „Al Este del cante”.

    Как се роди идеята за „Еструна“? Как Ви хрумна да смесите фламенко с български фолклор? Колко голям риск поехте?
    Идеята за проекта „Еструна“ се роди през 2012 спонтанно, както се случва с хубавите изненади в живота. След концерта на испанския певец Арканхел и неговото трио в "София Лайв Клуб" посветихме часове на слушане на музика в приятен разговор с Арканхел и перкусиониста му Агустин Диасера и така постепенно концепцията кристализира и придоби ясни очертания. Решихме да се впуснем в това приключение. Обърнахме се към опитния композитор и диригент доц. д-р Георги Петков, с когото бяхме работили предходната година. Той бе работил през годините в уърлд мюзик проекти с Адриано Челентано, Боби Макферин и бе направил първия опит за смесване на фламенко и български фолклор в две песни на певеца Енрике Моренте през 1999. Георги Петков сформира хор „Нови български гласове“ специално за „Еструна“. Към състава се присъединиха силно изявени инструменталисти – първоначално джаз китаристът Антонио Форчоне, впоследствие виртуозните китаристи Дани де Морон и Рикардо Морено, басистът Хосе Мануел Посада и перкусионистът Агустин Диасера. Включването на опитни музиканти беше израз на всеобщото желание това да не бъде нито само фламенко, нито само български фолклорен проект, а синтез от най-доброто от двете традиции в хомогенна нова музика.
    Рискът беше голям, защото никой не си беше поставял подобна цел до този момент и беше като скок в неизвестното в търсене на красивото. Но кураж и вяра в добрия резултат ни даваха първокласните артисти, с които наченахме работата по „Еструна“. Много труд, вложени огромни усилия, сърце, душа и средства, както и много любов и вяра, че тези музиканти, изпълнители и композитори носят огромен талант и усет към красивото, и са способни да нарисуват вълнуваща музикална картина.

    Къде се пресичат българският фолклор и испанското фламенко? Как намерихте баланса?
    Пресечната точка е диалогът между отделните участници в „Еструна“, защото както обича да казва двигателят на проекта фламенко певецът Арканхел: „Диалогизират хората, които се свързват посредством познаването на своите традиции, а не стиловете или различните култури.“ Отделните артисти в „Еструна“ разсъблякоха двете традиции, за да открият прадревната обща сърцевина, защото това е автентична музика, която изразява радостите и скърбите на два народа и говори директно и искрено на хората навсякъде по света. Балансът бе търсен през цялото време от Арканхел и композитора Георги Петков, който бе предизвикан да търси космополитното музикално диалогично съвършенство.

    Кои бяха най-големите предизвикателства по реализацията на проекта?
    Най-голямото предизвикателство бе процесът на сработване на българската и испанската група с техния различен подход на работа и музициране – доц. д-р Георги Петков и момичетата от хор „Нови български гласове“ използват партитури, докато фламенко музикантите са по-спонтанни и не ползват нотни листа, склонни са да се впускат в бърза импровизация. И още – ритмите на фламенкото и българските ритми съвсем не са близки и за една сполучлива комбинация е нужно много вдъхновение и упоритост. Затова бе нужно време, за да може всяка една от двете страни да усети другата и да се опита да я разбере и да започнат да дишат един въздух.
    От друга страна стои и проблемът с финансирането – това е голям състав, 15 души на сцената. Не е лесно поставянето на сцена на този проект, особено в България – премиерата през 2013 в зала „България“ беше истинско предизвикателство. И днес това продължава да е най-голямата трудност.

    Как публиката приема това смесване? Имат ли хората резерви?
    Хората, които живеят в 21 в., вече са отворени към различни музикални експерименти и приемат искрената музика, усещат я със сърцето си. „Еструна“ намира своите почитатели навсякъде по света, хиляди хора реагират спонтанно и изразяват искрената си възхита от музиката. Много често на концерти в Испания хората аплодират бурно, дори в ритъм и показват така своя екзалтиран прием. Но винаги има едно крило, т.нар. „пуристи“, които пазят ревностно чистотата на стила и не приемат никакви експерименти. За щастие, преди 40 години фламенкото се отваря към други музикални стилове, взаимодейства си с рок, поп, класика, джаз и етно жанрове, черпи от всички и се модернизира. Това постепенно се случва и с българския фолклор. А относно музиката на „Еструна“, каквито и резерви да имат хората, те падат щом чуят проекта!

    Това ли е пътят българският фолклор да бъде забелязан навън?
    Това е един от пътищата – нашият фолклор е обичан и няма как да не прави впечатление, защото носи своето уникално послание и богато полифонично звучене. Но фолклорната традиция има нужда да се актуализира, да може да докосне модерния човек, да е в крак с тенденциите в съвременния музикален свят. Живото взаимодействие със съвременната музика от различни стилове не само че не накърнява традицията, но много й помага да бъде усетена в съвременния глобализиран свят.

    Когато Европа все повече върви към разединение, когато национализмът е във възход, как можем да разчетем това престижно отличие за испано-българския проект?
    Музиката притежава силата да извисява, да лекува, да дава сили в трудни моменти. Най-престижната музикална награда за проекта показва, че ситуацията в Европа не е черно-бяла и че човек винаги търси и намира смисъл и спасение в изкуството...

    Какво предстои за „Еструна“ оттук нататък?
    Надяваме се да има по-голяма видимост за проекта след получаването на наградата „Латино Грами“ и покана за участия на фестивали по целия свят. В най-близък времеви план предстои концерт на 25 март в престижната зала CRR в Истанбул и разбира се, на 31 март в зала 1 на НДК пред българска публика. Имаме и потвърдени участия през май, юли и ноември в Испания.

    Какво да очаква българската публика от концерта на 31 март?
    Българската публика може да очаква един много емоционален концерт. Голяма отговорност е представянето тук след получаването на наградата „Латино Грами“, всички артисти очакват с трепет излизането на родна сцена. „Еструна“ – Арканхел и „Нови български гласове“ с дир. Георги Петков ще изпълнят новата програма от диска Al Este del cante, спечелил „Латино Грами“. Концертният репертоар е завладяващ и носи съвършената наслада на музиката от Средиземноморието с неземните български гласове.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 6 минути
    Еврохолд България отказа да коментира ще участва ли в сделка за активите на ЧЕЗ у нас
    Ако компанията реши да реализира нови придобивания в бъдеще, тя ще ги обяви публично, подчертаха от дружеството
    преди 4 часа
    преди 4 часа
    Президентът Радев на посещение в Египет
    30 български фирми са част от делегацията
    преди 2 часа
    Агенцията по вписванията ще работи извънредно
    Целта е да се улесни подаването на декларации за неактивност на търговци