Брекзит: Трябва ли Великобритания да заплати 39 млрд. евро на ЕС

Кандидатите за министър-председател на Великобритания, които се борят да заменят Тереза Мей повдигнаха въпроса за споразумението с ЕС за заплащане на 39 млрд. евро след напускане на съюза. Борис Джонсън заплаши да забави или откаже да заплати договорената сума с цел да принуди съюза да договори нови условия.

Какво е договорено до момента?
Великобритания се съгласи да заплати между 39 млрд. и 44 млрд. евро след 29 март 2019 (сега този краен срок бе удължен на 31 октомври 2019). Това бе споразумението, което Тереза Мей успя да постигне, но парламентът отхвърли многократно. Според него страната ще навлезе в преходен период между 29 март 2019 и 31 декември 2020. През това време Обединеното кралство и ЕС ще продължат да търгуват както преди и ще могат да договорят нови условия. Въпреки че Великобритания вече няма да е член, тя ще продължи да плаща към бюджета на ЕС и да получава средства обратно.

В същото време Службата за бюджетна отговорност на кралството изчисли, че дължимата сума до 31 декември 2020 ще е не повече от 18 млрд. долара.

След 2020 Великобритания ще заплати дължимите вноски, които не е заплатила докато е била член. Тази сума е на стойност около 21 млрд. евро. Около 10 млрд. евро ще бъдат заделени за пенсии, натрупани преди 31 декември 2020.

Великобритания ще получи и някои помощи обратно, които са изчислени на стойност 3.5 млрд. евро. Това е капитал, внесен в Европейската инвестиционна банка, както и малък дял от капитал, внесен в Европейската централна банка.

Службата за бюджетна отговорност на кралството очаква ¾ от средствата да бъдат заплатени до 2022, а съвсем малки вноски от около 100 млн. евро ще бъдат направени до 2060.

Задържане или отказ от плащане
Някои от кандидатите за премиер предложиха задържане или отказ за плащане на сумите и използването им като предмет за преговори за ново споразумение или внасянето им в икономиката на Великобритания с цел намаляване на негативния ефект от Брекзит без сделка. Това би довело до правни и икономически последици.

Отказът от плащане може да доведе до съдебен спор пред Международния съд или Постоянен арбитражен съд.

В същото време Камарата на лордовете намекна, че плащането не е задължително след напускането на съюза. „Въпреки че правните консултации, които получихме, имаха различия, най-основния съвет бе, че Великобритания няма да е законово задължена да направи каквито и да било плащания след като напусне“, споделят от камарата. „До момента не сме били изправени пред подобна ситуация, защото подобно нещо не се е случвало до преди“, сподели професорът по европейско право от „Кеймбридж“ Катерин Барнард.

В същото време задържането или цялостния отказ за заплащане на сумите би усложнило сериозно договорката на бъдещи търговски отношения. ЕС заяви многократно, че ще започне преговори за бъдещи отношения, само след като финансовите въпроси бъдат уредени, заедно с обстоятелствата около европейските граждани в ЕС и ирландската граница.