Хората трябва да разберат, че провалът е част от успеха

Хеми Перес е съосновател и управляващ генерален партньор на водещата група за дялов и рисков капитал в Израел – Pitango Venture Capital. Организацията управлява портфолио от около 230 световни технологични компании. Перес е съществена част от израелската иновационна среда и ключов играч на световната предприемаческа сцена. Бил е част от бордовете на редица компании като Taboola и Via Transportation, както и Teva Pharmaceutical Industries. Хеми Перес е и председател на Борда на директорите на Центъра за мир и иновации „Перес“, неправителствена организация, основана от покойния му баща Шимон Перес, бивш президент на Израел.
Хеми Перес беше в София за участие в InnoStart Forum 2019. Събитието беше организирано от Американската търговска камара в България, а съорганизатор беше Израело-американската търговска камара.

Как иновациите могат да допринесат за постигане на мир, какво България може да научи от опита на Израел като стартъп и иновационна нация, защо всеки предприемач трябва да приеме идеята за провал по пътя към успеха и има ли интерес Pitango към инвестиции в български стартъпи – Economy.bg разговаря с Хеми Перес.

Г-н Перес, говорите за impact investing (инвестиции със социален ефект), а също и за връзката между иновациите и мира. Как може да се изгради тази връзка?
Всички те са свързани със способността ни да създадем нова реалност, ново утре, нов ден. Не е достатъчно да създаваш бизнеси, защото те трябва да имат някакъв позитивен ефект за живота на хората. Светът всъщност върви постепенно в тази посока, например с развитието на ESG – Environmental Social Governance (социално отговорно инвестиране) или с Целите за устойчиво развитие на ООН. Компаниите вече могат да се похвалят, че не само бизнесът им расте или че са създали невероятен продукт, но и че подобряват живота на хората. Защото с иновациите ролята на предприемачите и бизнес лидерите става все по-важна и значима. Те трябва да възприемат себе си като лидери, а не само като бизнес ръководители.

Израел е сред най-иновативните страни в света. Ако има връзка между иновациите и мира, защо мирът все още изглежда невъзможен?
Защото, както знаете, трябват двама за танго. Израел наистина се утвърждава като иновативна нация, обществото ни е много креативно. За съжаление някои от съседните ни страни не се развиват в тази посока, а в някои отношения по-скоро отстъпват назад. За нас да сме стартъп нация не е достатъчно, искаме да сме част от стартъп регион.

Как може да бъде постигнато това?
Ще бъде постигнато, разбира се, но ще отнеме време. Това изисква усилия и поемане на рискове. Изисква история, на която хората биха повярвали.

Каква история?
Че бихме могли да съградим различно бъдеще. То е в ръцете на младите предприемачи и младото поколение. Ако младите искат да продължат да се избиват помежду си, те ще живеят без мир.

По време на събитие неотдавна разговарях с млад палестинец – основател на стартъп, който беше оптимист относно постигането на мир именно благодарение на младото поколение и начина му на мислене. Така че може би има надежда.
Да, това е източникът на надеждата. Защото младите хора днес са много различни от предишните поколения. Те живеят в различна реалност. Те са много по-свързани, много по-информирани. Младите имат много повече възможности да обикалят по света. Те имат голяма роля за промяната на икономиката ни, защото всички нови компании днес са създадени от много млади хора. В миналото младежите нямаха шанс да стартират собствен бизнес и затова отиваха да работят във вече съществуващи фирми, след като са завършили университет. Докато днес още в много ранна възраст можеш да създадеш невероятен бизнес и да промениш света. Този феномен определено влияе на разбирането ни, че можем да създадем по-добър свят.

В какъв тип стартъпи инвестирате най-често? Четох, че търсите компании с мисия. Какъв тип мисия?
Като венчър капиталисти нашата основна мисия е печалба за нашите инвеститори. В рамките на нашето портфолио обаче много от компаниите имат мисия, която може да бъде измерена. Например една от компаниите оптимизира обществения транспорт, като намалява замърсяването на въздуха, подобрява услугата за хората, като им спестява време. Мисията на други компании е да спасяват живот или да намаляват болката. Така че повечето компании могат да направят нещо положително, което може да бъде измерено. Да правиш добро не пречи на това да правиш пари. Някои хора считат, че ако правиш нещо позитивно, не можеш да постигнеш финансов успех. Истината е, че е обратното. Ако правиш добро, шансовете ти бизнесът ти да се разрасне се увеличават. Затова е важно да обединиш и двете.

Имате ли интерес да инвестирате в български стартъпи? Познавате ли екосистемата тук?
Не познавам достатъчно екосистемата. И смятам, че всеки местен инвеститор има по-добър поглед от мен по отношение на предприемачите тук. Що се отнася до нас като група, ние инвестираме почти изцяло в израелски компании. Но много израелски предприемачи основават компании извън страната. Така че ние инвестираме също в тях. По този начин намираме възможности и извън Израел. От време на време инвестираме извън страната, ако наистина харесаме бизнеса. И ако нашите местни съинвеститори също са убедени, че това е невероятна компания, и ако това е сфера, която разбираме, и можем да добавим стойност, тогава бихме могли да обединим сили и да инвестираме. През годините в Pitango ние основно сме инвестирали в израелски фирми или компании с израелски корени, но се е случвало да инвестираме и в някои европейски или американски компании, дори в китайски. Така че не изключвам инвестициите и в български. Но моят фокус не е да търся възможности да инвестирам в български стартъпи. Надявам се обаче че сътрудничеството между български и израелски компании или инвеститори ще се разрасне, защото живеем в глобална екосистема, която вече не се определя от границите.

Какво България може да научи от вашия опит като стартъп нация? Страната ни е на дъното в ЕС по отношение на иновациите.
Това е чудесна позиция, защото има голям потенциал за растеж. Бих казал, че това трябва да е задача на всички. На държавата – да създаде точната среда за стартъпи, а за инвеститорите – да създаде нужните регулации, да предложи адекватни данъци и стимули, да изгради добри програми, така че повече глобални компании и инвеститори да дойдат тук. Предложете им точните стимули и се фокусирайте върху младото поколение. Вяска страна трябва да го направи. Те са бъдещето на дадена страна. Трябва да се запитате: „От какво има нужда младото поколение на България? Какво искат те“. Предполагам, че много от тях искат да са успешни, както на много други места по света – да изграждат стартъпи и глобална екосистема. Когато това стане национален приоритет, можете да се поучите от опита на други страни. Но създайте своя модел, който е приспособен към условията в България, с нейния човешки ресурс и възможности. И не се съмнявам, че България може да бъде много успешна.

Една от основните съставки при иновациите е да не се страхуваш да рискуваш и да се провалиш. Това обаче липсва в България. В този смисъл какво бихте препоръчали на младите предприемачи у нас?
Бих препоръчал на тези, които имат желание да стартират бизнес, да не се страхуват да го направят. Да рискуват. Разбира се, не трябва да рискуват дома или живота си. Но могат да наберат средства от инвеститори и да направят опит да изградят компания. А ако се провалиш, поне си научил какво не работи, поне си натрупал опит. И може би следващият път ще се поучиш от грешките. Но това е екосистема, която няма 100% гарантирана успеваемост. По-скоро повечето бизнеси фалират.
Хората трябва да разберат, че провалът е част от успеха. И те трябва да приемат това. Когато някой се провали, това не е причина повече да не се инвестира в него или той да бъде изолиран от обществото. Провалът не е нещо лошо. Има толкова много причини човек да се провали и толкова малко възможности да успее. Но ако едно обществото иска да върви напред, то трябва да разбере, че това няма как да се случи без да се поемат рискове. А няма как да поемеш риск, без да си наясно, че можеш да се провалиш.

Песимист или оптимист сте по отношение на бъдещето на технологиите и посоката, в която вървим?
Предпочитам да бъда оптимист. Баща ми веднъж ми каза, че оптимистът и песимистът умират по един и същ начин, но живеят различно. Според мен оптимизмът е средство да постигаш неща, да се осмелиш. Така че съм оптимист. Смятам, че технологиите наистина могат да подобрят живота ни. Разбира се, има много опасности, много предизвикателства. Дори ако погледнете новините, те може да са фалшиви или deep fake. Хората може да използват интернет за кибер атаки. С други думи технологиите могат да се използват с лоша цел. Затова е важно да се опитаме да се предпазим, като разработим морален кодекс, който да използваме, когато инвестираме в технологични компании. Ако го направим, всички можем да бъдем оптимисти.

Интервю: Детелина Калфова