четвъртък, 23 януари 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1435 прочитания

    30 години след комунизма: над 2/3 от българите недоволни от състоянието на демокрацията у нас

    Българите имат най-голямо доверие в руския президент Владимир Путин, сочи проучване на американския изследователски център Pew
    04 ноември 2019, 16:56 a+ a- a

    30 години след падането на комунизма много европейци са недоволни от състоянието на демокрацията в страните им. Това сочи проучване американския изследователски център Pew за нагласите в Европа три десетилетия след падането на Желязната завеса. То е проведено сред 14 страни от ЕС, както и в Русия, Украйна и САЩ.

    Вижте някои от по-важните изводи от проучването:

    Преход към многопартийна система и пазарна икономика:
    Мнозинството от хората от бившия комунистически изток като цяло одобряват  прехода към многопартийна система и пазарна икономка: 85% от поляците и източногерманците се изказват положително, висока е подкрепата и в Чехия. В България 54% одобряват преминаването към многопартийна система, а 55% - към пазарна икономика.

    Стандарт на живот: 

    Мнозинството поляци, чехи, германци, литовци, унгарци и словаци смятат, че икономическата ситуация в техните страни се е подобрила през последните 30 години. В Русия, Украйна и България обаче над половината казват, че нещата сега са по-зле, отколкото по време на комунизма.

    Удовлетвореност от живота:
    По-малко от половината хора в Източна Европа днес се чувстват удовлетворени от живота си, като това е валидно за по-малко от една трета от българите. Само в Чехия и Полша положението е малко по-различно.

    Честно правосъдие, свобода на словото и др.
    Мнозинството европейци заявява широка подкрепа за демократични права, включително честно правосъдие, равенство между половете и свобода на словото, но като цяло подкрепата е по-силна в Западна, отколкото в Източна Европа.
    За 86% от българите честното правосъдие е много важно. Равенството между половете е много важно за 73%, свободата на словото е важна за 74%, редовните избори - за 70%, безплатният интернет – за 61%, свободните медии – за 67%, свободните опозиционни партии – за 58%, свободното гражданско общество – за 57%, свободната религия – за 58%.

    Демокрация:
    Мненията варират и по отношение на начина, по който хората оценяват състоянието на демокрацията в страните си. В Швеция, Нидерландия, Полша и Германия над две трети от хората са доволни. В Гърция (74%), България (71%), Великобритания (69%), Италия (68%) и Испания (68%) обаче хората не са доволни от начина, по който функционира демокрацията в страните им.

    Доверие в отделни лидери:
    Европейците имат най-силно доверие в германския канцлер Ангела Меркел, сочи проучването. В 14-те страни от ЕС средно 57% от хората имат доверие в способността на Меркел да се справи със световни проблеми.
    Руският президент Владимир Путин е най-популярен в България от страните в ЕС - 62% от българите считат, че той води правилна международна политика. С най-малко доверие той се ползва в Швеция, Полша и Украйна. В България Меркел е втора по доверие след Путин.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 24 минути
    България отново първенец по корупция в ЕС
    Страната ни е на 74-а позиция в тазгодишния индекс на „Трансперънси интернешънъл“
    преди 1 час
    ЕС започва дебат за целите на бъдещето
    Той ще продължи две години, а началото ще бъде дадено на 9 май
    преди 2 часа
    EIU: Демокрацията по света е на най-ниското си ниво от 2006 насам
    В Индекса на демокрацията 2019 България заема 47 позиция
    преди 20 часа
    За първи път Гърция ще има жена президент
    Гръцкият парламент избра Екатерини Сакеларопулу за държавен глава на страната
    преди 21 часа
    Еврокомисар Йоурова: ЕК иска да приключи мониторинга над България
    В средата на годината ще бъде представен общоевропейския механизъм за върховенството на закона, който ще следи развитието във всички държави-членки