понеделник, 09 декември 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1677 прочитания

    Земята на инките ме научи как да допусна щастието в живота си

    За пътешествието си из Южна Америка, срещите с местните хора и уроците – вижте какво разказа Гергана Лаптева, автор на книгата „Врата на боговете“
    27 ноември 2019, 14:26 a+ a- a

    Гергана Лаптева завършва Училището по изящни изкуства „Илия Петров“ със специалност „Живопис“. Висшето си образование получава в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Палеонтология”. Работи в Българския антарктически институт и Националния център за полярни изследвания – Национален оператор на дейността на България в Антарктида, като завеждащ отдел „Култура“. Участник е в седем експедиции до Ледения континент в редица еко-арт проекти, основател и координатор на програмата ЕКОАНТАР. Автор е на книгите „Непознатата южна земя – Terra Australis Incognita“ и „Посока юг – пътуване към Антарктида”

    Южна Америка – континентът, който покорява въображението с древните си култури, митове и легенди, димящи вулкани, пустини и тихите или бурни води на два океана, миещи бреговете му. Грешка в изчисленията на Колумб води до откриването, не на богатите на подправки, но вече познати Индии, а на един съвършено нов континент, недокоснат от цивилизацията на стара Европа.

    Сблъсъкът между два коренно различни свята довежда до изтребването и загиването от болести на цели племена и народи, но и дава на местните жители католическата вяра, език, писменост и ценностите на европейската цивилизация. Кое е по-правилно, дали развитието на местните племена по собствен път или покръстването им и налагането на средновековните ценности на западноевропейското общество, никога няма да узнаем. 

    Днес  пъстротата от смесването на раси, култури и уникалния напредък на народи, развиващи се свободно  от чуждо господство едва от около 200 години и красотата на все още девствената природа те кара да се влюбиш в този континент.

    На пътешествие в този мистичен и чудно красив свят ни повежда Гергана Лаптева в книгата си „Врата на боговете“, която вече може да бъде намерена на българския пазар с логото на „Вакон“.

    Страница след страница читателят е погълнат от митовете, легендите и културните шедьоври на местните индиански племена от доколумбовия период, от историята на завладяването на континента и спиращите дъха красоти на водопадите Игуасу, пустинята Атакама, езерото Титикака и потайностите на едни от най-красивите градове в света Рио де Жанейро, Куско и Сантяго де Чили.

    Потопете се в света на древните и съвременни жители на Южна Америка и научете повече за този различен свят в интервюто на Гергана за Economy.bg. 

    Гергана, какво се крие зад „вратата на боговете“? Защо избра да озаглавиштака книгата си?
    Култът към Слънцето и любовта му към неговата противоположност Луната са известни още от древността в религиите на различните  цивилизации. Те имат много образи и имена. Слънчевият култ символизира живота, началото и краят на житейския цикъл. То е светлината и доброто, знанието, божествеността и духовността.

    Инти – върховният Бог Слънце на инките, покровител на небесата и планините и цялата империя. Свещеният град Мачу Пикчу е и последното укрепено селище на инките, а храмът на Инти е издигнат до мястото, където според тях е „закрепено“ самото Слънце.

    В основата и на културата Тиуанаку (храмът се намира на територията на днешна Боливия) също е култът към Слънцето. На северозапад от Акапана е разположен храмът Каласасая, а в него - един от най-забележителните паметници на древния свят Puerta del Sol (Врата на Слънцето). Индианците я наричали порта към друг свят.

    Пуерта де Хаю Марка (Вратата на боговете) се намира на около 35 км от град Пуно (Перу) на височина почти 4000 м между езерото Титикака и границата с Боливия. На външен вид наподобява Вратата на Слънцето в Тиуанако.

    Смята се, че тези три монумента, заедно с още два древни паметника, образуват въображаем кръст, чийто център се пада точно в езерото Титикака, което е свещено за местните индианци. Това е реално изображение на съзвездието Южен кръст, служило за ориентир в древността, на което се открояват четири ярки звезди и една централна.

    Вратата на боговете според древните вярвания е вход към паралелен свят, в който действат други закони. Преминалите през нея могат да издържат всяко изпитание, връщали се със знания и умения, недостъпни за останалите. Прочитайки книгата и потапяйки се в света на древните и съвременни жители на Южна Америка, нека всеки читател сам намери своя по-добър и мъдър свят.

    Кое е най-любопитното нещо, което научи по време на пътешествията си в Южна Америка?
    Когато бях в джунглата, близо до водопадите Игуасу, на територията на Аржентина, водачът ни разказваше историята на племената, живели по тези земи, за техните обичаи и ловни постижения. Те използвали различни примки, капани и приспособления. Например при риболов правели заграждение от пръчки с фуниевиден отвор, достатъчно голям за да може риба или костенурка да влезе вътре. Отворът се оставя откъм дълбоката част. Веднъж влязла в заграждението, рибата се обърква и не може да намери изхода. Изработвали капани с различна цел – за лов на птици, змии, гризачи и др. Използвали копия, капани тип трапове с остри колове отвътре. Примитивен ловен уред, представлява две или три тежести, завързани на дълго въже. С умело движение те се завъртат над главата, хвърлят се и се оплитат в краката на животното.

    Друг метод е изработването на тръба за фунийки, направена от дърво. От него се изстрелват стрелички, чиито върхове са намазани с отровна или парализираща течност. Тя се добива от дървесна жаба или от различни видове растения. Стреличките се изработват от твърдо дърво, а в края им се намотава вълна или мъх за уплътнение. Изстрелват се от 15-20 до 30 метра. Парализиращата течност действа мигновено.

    Кое е мястото, което най-много те изненада?
    Северно от град Наска (Перу) се намира огромна пустиня. Там през 1926 г. са открити от археолозите Алфред Кроебер и Тотибио Мехиа Ксепсе причудливи фигури, издълбани в земята. Геоглифите или знаците в Наска, представляват древни линии, начертани на земната повърхност, които се виждат ясно, наблюдавани отвисоко. Общо 18 на брой, те са разположени на около 500 км от Лима, на север от Рио Гранде по протежение на пустинно плато и се простират на 50 км в посока север-юг и 5-7 км в посока изток-запад. За да се прокарат на такива разстояния линиите и полосите, които на места са успоредни, на места се пресичат, но следват точно пътя си през променящия се релеф, са нужни точни изчисления. 

    Учените са категорични, че линиите имат повече от 1600 годишна история, като за техни автори се считат племената моче. Направени ръчно, чрез отнемане на повърхностния земен слой от червеникави камъни, което позволява да се покаже белезникавата, почти бяла почва отдолу. Варират от обикновени, представляващи прави, триъгълници, спирали до много по-сложни и стилизирани рисунки на паяк, колибри, лама, маймуна, риба и други. Най-големите са с дължина 270 м, а общата им площ е 500 кв. км. Поради изключително сухия климат и липсата на ветрове тези рисунки са се запазили през вековете. Изследователите на загадъчните знаци не са на единно мнение за тяхното предназначение, но много от тях предполагат, че са свързани с религиозни ритуали.

    Първоначалните предположения за тяхното предназначение са, че са част от древно напоително съоръжение. Според най-новата теория линиите в Наска са използвани като пътеки, по които да минават ритуални процесии. Всяка класа в обществото на наските притежава своя пътека, като някои са свързани с астрономията и показват кога настъпва време за засяване, зимното и лятното слънцестоене и движението на небесните тела. Окончателен и еднозначен отговор обаче все още не съществува. От 1994 г. са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

    Подобни фигури, наречени Пика-Тарапака има и в пустинята Атакама, на 90 км от град Икикие (Чили).

    Както и да са направени, каквото и да е тяхното предназначение геоглифите са едно невероятно творение на човешката ръка. 

    А мястото, което най-много те впечатли?
    Езерото Титика́ка, което представлява планинско езеро, разположено в Андите на територията на Перу и Боливия. То е най-високото плавателно езеро на Земята – 3812 м надм. вис. и второто най-голямо в Южна Америка след Маракайбо. Тук живеят представители на племето Уру или Урос (Qhas Qut suñi), коренни жители на Перу и Боливия. Те населяват около 120 самоделни плаващи острова в езерото Титикака близо до град Пуно. 

    Самите острови са направени от тръстиката тотора, която расте наоколо из езерото и има много здрава коренова система. Под водната повърхност корените са заплетени един в друг. От тази плътна маса, за да направят своя остров, индианците трябва да отделят малки късове с кубична форма и  размер 40 на 40 см, като тръстиката, стърчаща над водата, се изрязва. Така именно корените стават основа на острова. В средата на куба се забива колче. Всеки куб се свързва към другите с въже. Върху получената основа се нарежда на дебел пласт отрязаната тръстика.

    Всъщност всичко на тези острови – домовете, мебелите, лодките – също е от тръстика.

    Каква е храната в Южна Америка? Разкажи ни за някои от най-интересните местни ястия, които опита.
    Храната в Южна Америка като вкус и пикантност доста се доближава до българската, но и е доста различна. За любителите на кулинарията може би ще представлява интерес рецептата, която ми сподели готвачът на един ресторант, след като няколко пъти му се помолих и похвалих ястията му. Необходими са нарязани на ситно лук, моркови и картофи. Киноата е предварително накисната във вода и се добавя след като останалите продукти станат златисти. Долива се вода, малко масло, черен пипер, свеж магданоз и царевица (чокло). Накрая се слага прясно изцеден лимонов сок. Сервира се с препечени филийки. Наистина е вкусно, опитайте!

    Ще споделя и още една рецепта с киноа, тъй като тя е сред основните хранителни продукти в Южна Америка. Киноата се сварява на ниска температура, след което се оставя да се охлади. Поставя се в дълбок, широк съд и към нея се добавят нарязани на кубчета моркови и домати, царевица, черни маслини и авокадо. За дресинга са необходими  маслиново масло, лимонов сок или балсамов оцет, сол, черен пипер, по желание се добавя и магданоз. Салатата е богата на витамини, минерали и фибри. Изключително вкусна и много полезна.

    Кое е най-екстремното приключение, което изживя по тези земи?
    В непосредствена близост до Мачу Пикчу (Старият връх) се намира Уайна Пикчу (Младият връх), разположен на 2667 м надморска височина, с цели 260 м повече от Мачу Пикчу. Той е част от голяма орографска формация, известна като Batolito de Vilcabamba, в Централната Кордилера на перуанските Анди. Според местните върхът на планината е бил резиденция за първосвещеника и девиците. Всяка сутрин, преди изгрев слънце, главният свещеник с малка група избраници отивал до Мачу Пикчу, за да извести за идването на новия ден.

    За да се стигне до върха се преминава през пропускателен пункт, влиза се на малки групи. Пътеката, водеща до горе е много тясна и стръмна и от съображения за безопасност се допускат само определен брой хора. Започнахме изкачването. Преходът трае около един час нагоре и още толкова надолу. На места беше доста стръмно, но пък имаше обезопасителни въжета. Срещахме много хора по пътя - усмихнати и приветливи, поздравявахме се и продължавахме нагоре. Постепенно се доближавахме до върха. Беше доста топло, всички дрехи, които сутринта бях облякла, сега бяха натъпкани в раницата, само апаратът висеше на врата ми. Свърших водата и това се оказа доста неприятно. Знаех, че мога да намеря вода чак до входа на Мачу Пикчу или след най-малко два часа. Ами, да бях мислила навреме. Почти под върха пътеката свършваше  и единственият видим път, за да излезеш на най-високата точка, беше една почти отвесна скала, в която бяха изсечени стъпала. Изглеждаше почти невъзможно да се премине. В крайна сметка с желание и не малко усилия се провряхме и се озовахме на нещо като поляна. 

    Тогава пред очите ми се откри една от най-впечатляващите гледки през живота ми. Целият комплекс-светилище на инките сякаш беше в краката ми. От тази позиция изглеждаше не по-малко величествен. Чувствах се сякаш съм на върха на света и наблюдавах отгоре цялата прелест на тази местност. Пътят, който бяхме изминали с автобуса, сега се виеше като змия пред погледа ми, а храмовете и терасите можех да видя като на карта.

    Коя е най-забележителната гледка, на която се наслади?
    Определено това са водопадите Игуасу. Формирали са се преди 120 млн. години в резултат на вулканична дейност. На езика на индианците тупи и гуарани „Игуасу“ означава „Голяма вода“. Този природен феномен се намира на границата между Аржентина (80% от площта) и Бразилия (20% от площта). Общата им дължина е 2700 м, а височината варира между 40 и 82 м (в зависимост от сезонното пълноводие на подхранващите реки). Те представляват съвкупност от около 275 водопада, образувани от водосборите на реките Игуасу и Парана. Обявен за едно от новите седем чудеса на света, част от аржентинския Национален парк Parque nacional Iguazú (създаден през 1939 г.) и бразилския Национален парк Foz do Iguaçu, който е най-големият субтропичен резерват в света. Годишно се посещават от над 700 000 туристи.

    Дяволското гърло (La garganta del diablo) е най-големият водопад, намиращ се в аржентинската част. Едва ли има човек, който може да остане равнодушен пред това грандиозно природно творение. Гледан отвисоко има формата на подкова. Огромен клокочещ, врящ котел от вода, падаща от над 80 м височина, разбиваща се, поемаща отново нагоре и сгромолясваща се в бездънната бездна.

    Ако някой ви каже, че харесва повече аржентинската част на водопадите Игуасу или пък бразилската, няма как да сте сигурни. Най-добре е сами да прецените, защото и на двете места водопадите са внушителни, прекрасни и различни.

    Коя е първата забавна случка, която ти хрумва от това пътешествие?
    Копакабана е град, разположен на брега на езерото Титикака в Боливия. Преселници от този край се заселват близо до бреговете на днешен Рио де Жанейро, давайки името на легендарния плаж в Бразилия. Това е слънчев град, намиращ се на 150 км от Ла Пас, на надморска височина 3800 м, разположен край южния бряг на езерото Титикака, смятан за люлката на цивилизацията на инките - „утробата на света“. 

    Имах възможността да посетя едно от най-важните места за поклонение на католиците в Южна Америка - Катедралата на Копакабана. Изграждането ѝ започва през 1601 г. Архитектурата на храма смесва възрожденски и бароков стил. Тук се намира  Черната Мадона, наричана още Virgen de Copacabana, символ на Боливия. 

    Дървената статуя изобразява девата облечена в роба, украсена със скъпоценни камъни, носеща златна корона. Тя е дело на местния художник Тито Юпанки, който я изработва през 1592 г.  Вярващите смятат, че извършва чудеса и изпълнява желания. В първите два дни на февруари танцьорите Аймара пристигат от цяла Боливия и Перу, за да почетат своята дева с пищен карнавал.

    Доста необичайно и същевременно много интересно за нас беше, когато при излизане от катедралата насреща ни се появи шествие от хора, носещи огромни букети цветя и държащи в ръце всевъзможни предмети. Оказа се, че това се случва на празника на Девата, когато всеки носи умален предмет, украсен с цветя на това, за което идва да й се помоли. Едни носеха бебета-кукли (явно искащи да се сдобият с рожба), други малки играчки на автомобили, къщи и т.н. Няма как да не се засмеете, гледайки към тези хора, държащи най-странни предмети, окичени с пъстри венци. Но това е нищо пред шествието, което идваше от другата страна. Там истински автомобили, мотори, коне, овце и др. идваха бавно в редица и всички окичени с цветя. Те принадлежаха на хората, чието желание вече е изпълнено от Девата и идваха да й благодарят.

    В една пристройка към църквата пък имаше голям съд с горящи свещи и парчета восък. От него всеки желаещ измайсторява фигурка на своя възлюбен и с разтопения восък на стената изписва неговото/нейното име. Този ритуал, придружен с искрена молитва, „гарантира” вечна любов и благоденствие. Аз, разбира се, не пропуснах тази възможност!

    Какви са хората, с които се запозна по тези места?
    Това са най-милите, любезни и отзивчиви хора, които бях срещала. Те винаги са с усмивка на лицата, ведри и позитивни. Разбира се, имат своите проблеми като всички останали, но някак са успели да надмогнат злобата, завистта и омразата и да гледат на живота от хубавата му и цветна страна. Може би това се дължи на климата и красивата природа, може би са наследили тези си качества от своите предци, а може би просто аз съм имала късмета да попадна точно на тях. 

    Какво откри за себе си, обикаляйки тези земи?
    Пътувах вече почти два месеца, изучавайки живота на индианските племена, срещайки се с техните потомци и потапяйки се в техните светове. Всяко пътуване е нова книга или урок, които животът ни поднася за да ни научи на нещо. Макар и да имах още много пътища за изминаване и места за опознаване, аз вече бях научила нещо важно, а именно как да допусна щастието в живота си! Бях си записала няколко фрази (може би на някого ще се сторят банални, но за мен са самата истина) в един тефтер, който винаги нося със себе си по време на път и когато имах нужда само ги препрочитах: 

    - Пътувай с радост и живей с ентусиазъм;

    - Създай жива картина на онова, което искаш;

    - Следвай целта си упорито, с усещане за щастие и безгрижие, убеден в успеха;

    - Живей без страх и предразсъдъци;

    - Освободи се от разочарованията;

    - Прощавай с лекота;

    - Обичай безусловно.

    Кои са уроците, с които се завърна от Южна Америка?
    Всяко едно пътуване, опознаването на нови държави, култури, истории, кулинарни и музикални традиции, ни обогатява и променя завинаги. 

    Цялата атмосфера – пътят, мистичните ритми, буйните води на реките, невероятните пейзажи и прекрасни залези, безкрайните плажове или заснежени върхове те пренасят в друго време. В свят далечен, примамлив и изпълнен с тайни, който може би чака теб, за да се разкрие. В такива моменти си даваш сметка колко велик е животът, какъв късмет имаме, че се събуждаме, че можем да поемем в която посока решим и да се насладим на цялото великолепие, което ни предлага нашата земя. Загърбваш ежедневните проблеми, оставяш лошото назад и се отдаваш на пътуването. То те прави по-мъдър, по-добър, по-силен. Поне за мен е така. 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 9 часа
    Украинската SkyUp ще лети до Бургас
    Новата дестинация ще е активна за летния сезон от юни до септември
    преди 10 часа
    Великобритания ще обучава обществото да се бори с тероризма
    Местната полиция пусна курс за реакция по време на терористични атаки
    преди 11 часа
    Китай нареди на държавната си управа да премахне чуждестранния хардуер и софтуер
    Забраната ще се отрази негативно на компании като HP, Dell и Microsoft
    преди 13 часа
    Финландия с най-младия министър-председател в света
    Сана Марин е на 34 и застава начело на коалиция изцяло водена от жени
    преди 14 часа
    Sanofi купува Synthorx
    Сделката е на стойност $2.5 милиарда
    преди 15 часа
    Върховен прокурор ще може да разследва главния прокурор
    Той ще е завеждащ инспектората на прокуратурата, предвижда нов законопроект