Как Ню Йорк преминава през пандемията от коронавирус?

Даниела Петрова е родена и израснала в София, а от 25 години живее в Ню Йорк. Дебютният ѝ роман „Майка на дъщеря ѝ“ е публикуван първо в САЩ от едно от най-големите световни издателства - Penguin Random House. Книгата веднага попада в повече от десет класации за най-очаквани заглавия в САЩ. През октомври 2019 излиза и в България.

Даниела пише отдавна – нейни кратки разкази, есета и поеми са се появявали многократно в редица престижни световни издания, сред които „Ню Йорк Таймс”, „Уошингтън Поуст” и „Мари Клер”. 

Свързахме се с Даниела, за да ни разкаже как тече животът в една от най-тежко засегнатите от коронавируса локации в света - Ню Йорк.

Как изглежда Ню Йорк днес? Как се промени животът след карантината?  
Ню Йорк е сравнително пуст и тих. Поне моят квартал, Трайбека, който е близо до 11 Септември мемориала. Най-фрапиращото е липсата на туристи. По улиците има много малко движение и от коли и от пешеходци. Много е странно. 

Градът, който не заспиваше, сега е задрямал, докато отмине пандемията

Какви са мерките – какво е позволено и какво не?
Можем да излизаме на разходки, но трябва да спазваме разстояние. Отначало хората не взимаха ограниченията много насериозно и затова впоследствие затвориха игрищата за баскетбол и детските площадки по парковете. Позволено е да се качиш на кола и да пътуваш, където пожелаеш, но някои други щати, като Флорида и Роуд Айлънд, спират колите с Ню Йорк номера и поставят хората под карантина. 

Какво работи и какво не? 
Работят само магазини за хранителни стоки, аптеки, магазини за колела (колелата се оказаха много необходими по време на пандемия).

Колелата се оказаха много необходими по време на пандемия

Фермерските пазари по улиците и площадите също работят. Магазините за алкохол са отворени, но можеш само по телефон да поръчаш. Градския транспорт върви, но на значително намален график (много от шофьорите и служителите са болни).

Спазват ли мерките нюйоркчани, стоят ли си вкъщи, има ли хора по улиците и в парковете, носят ли се маски?
Позволено ни е да ходим по улиците и в парковете, така че има доста хора, но се избягваме, като на зигзаг, ходим от единия тротоар на другия. Маски са необходими само в затворени помещения или ако си заобиколен от хора, както по пазарите. Така че, ако тичаш в парка сам или си на разходка, няма нужда. Честно казано, маски е много трудно да се намерят при нас в този момент, но хората слагат шалове и други подобни. Бих казала около 60% от хората, които виждам на улицата, носят маски вече. 

Какви са глобите за неспазване на мерките?
Преди няколко дни увеличиха максималната глобата от $500 на $1 000.

Има ли презапасяване с продукти, каквото наблюдаваме в много европейски страни? Как  работят магазините, заредени ли са, има ли недостиг на определени продукти?
Да, в началото настъпи паника и всички се втурнаха да се заредят. Но постепенно хората се успокоиха и щандовете пак се напълниха. Поне така беше преди 2 седмици, когато аз за последно ходих.

Беше сюрреалистично да видя щандовете празни, където винаги е имало огромно изобилие от стоки

Сега поръчвам по интернет доставки от хранителния магазин, доколкото мога. Но е невъзможно да се намерят продукти, като маски и ръкавици, дезинфекциращи препарати и сапуни, а също така и тоалетна хартия. 

Въпреки строгите мерки броят на заразените и на жертвите продължава да е сериозен. Как си обяснявате това? Защо Ню Йорк се превърна в епицентър на епидемията в САЩ?
Всъщност броят на заразените, и тези приети в спешно отделение, започна да намалява. Само броя на смъртните случаи задържа за сега, защото това са хора, заразени преди повече 3-4 седмици. Ню Йорк е космополитен град, посещаван от толкова много туристи и хора, които идват по работа. Неизбежно беше. Но и властите се оказаха много неподготвени. Нямаше достатъчно тестове и изследваха само болни, които са били в Китай. Отне им доста време да осъзнаят, че вирусът се е разпространявал дълго време, без никой да разбере. Бавно се завъртяха колелата, докато най-накрая затвориха училищата и ни наредиха да си стоим в къщи. Според мен България много по-бързо реагира и по-добре се справи. 

От това, което виждаме в медиите, болниците са поставени пред сериозен натиск.  Защо според Вас се стигна до това?
Защото рискът не се беше взел насериозно. 

Какви са условията за хоспитализация и тестване? Заплаща ли се лечението? Как стои въпросът с тестовете, има ли достатъчно?
Не знам и се надявам да не ми се наложи да разбера от личен опит. Но от това, което чета по вестниците, болниците са препълнени, но функционират. Докторите и сестрите са изтощени. Армията и доброволци помагат. 

Как нюйоркчани реагират на ситуацията? Много хора изгубиха работата си, други  - бизнесите си. Притеснени ли са бъдещето си? Какви са настроенията, има ли паника, гняв, страх...?
Това са много тежки времена и хората са притеснени за бъдещето. Но аз не съм забелязала паника и гняв. Като цяло американците, и нюйоркчани особено, са оптимисти и гледат напред. Хората се опитват да помогнат по каквито начини могат на тези, които са в екстремно положение. Също така, всяка вечер в 19 ч. жителите излизат по балконите или прозорците да ръкопляскат и свирят, за да изразят благодарността си към медицинските работници. Но за сега не съм чула оперни арии, както в Италия. 

Вие лично как се справяте с изолацията? Как минава денят Ви, с какво се разтоварвате, четете ли нещо в момента?
Честно казано, моето ежедневие не се е променило значително, освен това, че готвя повече от обикновено. Дори си извадих старата българска готварска книга. Аз пиша във вкъщи и съм по природа домошар, така че не го преживявам тежко. Разходките в парка покрай река Хъдсън, или по улиците, много ме освежават и се наслаждавам на тишината и птиците (имаме много повече пеещи птици, а вчера със съпруга ми видяхме 2 ястреба). Събираме се с приятели на Интернет „вечери“ и „партита“. Например, празнувахме рождения ден на съпруга ми със семейството му, като леля му се включи от Флорида, майка му от Чикаго, сестра му от Масачузетс. 

Как си представяте живота след пандемията?
Животът след пандемията ще е бледа реплика, като избеляла черно бяла снимка, на това което бяхме свикнали. Ще е трудно да се рестартират много бизнеси, като ресторанти, театри, концерти и подобни мероприятия.

Ще отнеме време, докато хората се върнат до предишните нива на пътувания (особено на круизи) и на покупки, дори и след като има ваксина, по простата причина, че много хора загубиха работата и спестяванията си. Ще стягаме коланите, поне така предполагам. Трудно е да се предскаже колко време ще отнеме да се възстанови животът така, както беше, ако това изобщо е възможно.