четвъртък, 06 август 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1317 прочитания

    Как Италия излиза от коронакризата?

    Микеле Челана, собственик на семеен бизнес, разказва пред Economy.bg за карантината, излизането от нея, новото нормално и цената, която хора и бизнес плащат
    16 юли 2020, 12:21 a+ a- a

    Микеле Челана живее в долината Лидро, провинция Трентино, Северна Италия. Той управлява семейния бизнес – магазин за спортни стоки. Търгува с облекло и оборудване за спорт на открито. Бизнесът е разположен в Рива дел Гарда, много популярна дестинация за спорт на открито, особено за планинско колоездене през лятото, ски през зимата, както и локация от Световното първенство по ветроходство, Световно първенство по катерене и т.н. Регионът е известен предимно сред туристите от Германия и Австрия, но е посещаван от хора от цял свят.

    Economy.bg се свърза с него, за да разкаже как е протекла карантината в най-тежко засегнатата част на Италия – Северът, как се случва излизането от коронакризата, каква е новата нормалност за италианците и що е то особен оптимизъм.

    Кога дойде първата вълна на коронавируса и какво се случи тогава?

    Къде беше, когато дойде първата вълна от коронавирус в Италия?
    Бях на работа. Спомням си, когато чухме за първи път за коронавируса в Китай. Беше краят на януари или началото на февруари. Трябва да кажа, че тук не беше приет насериозно тогава. Особено от нашето правителство – те повтаряха, че това е просто грип и няма нужда да се безпокоим. Това, което не знаехме, е, че правителството вече е обявило извънредно положение на 31 януари, но без да го комуникира с населението. Така че всъщност продължихме да работим. Те също така препоръчаха да излизаме, да спортуваме навън, за да дишаме свеж въздух, понеже това може да помогне с грипа. За нас донякъде беше добре – за моята работа, тъй като търгуваме и със ски и се намираме близо до много ски курорти. Имаше много туристи от Австрия, Германия, Милано и близките до Трентино провинции. Казаха: „Стойте навън и грипът ще изчезне“. И това ни съсипа, защото тогава, в ски курортите се появиха първите случаи. Първият случай в провинцията, в която аз живея, бе на 2 март, и оттам вече имахме червена зона в Ломбардия и във Венето – първите 2 червени зони в Италия. Ситуацията изглеждаше под контрол, но след това се случи епидемията. И така си спомням - на 12 март наложиха карантината. Получихме информация в работата, а вечерта премиерът даде пресконференция, на която обяви карантината и прекратяването на почти всички дейности. Само основните неща останаха отворени – супермаркети и аптеки. Това трябваше да продължи 2 седмици. Трябваше да отворим на 25 март, но не стана така. На 24 имаше друга пресконференция, която отложи отварянето за 1 април, след това отлагането продължи и така отворихме отново на 15 май. Преживяхме 2 месеца карантина. Никой не можеше да ходи на работа, освен ако не е основен работник. Никой не можеше да излиза от града, в който живее, освен за спешни случаи, а в определен момент дори не можехме да се отдалечаваме от къщите си – можехме да излизаме и да се разхождаме в радиус от 200 метра. Беше доста трагично, защото изглеждаше сякаш си във военна зона – виждаш целия град опустял, полицейските коли, които обикалят със запалени сигнални светлини, а полицаите ти казват да останеш у дома и да не излизаш. После пускаш телевизора и цял ден слушаш съобщения за това колко нови заболели има, колко са жертвите – беше страшно.

    Как изкара карантината? Въведените мерки осигуриха ли спокойствие на хората или напротив?

    Как прекара месеците на карантина? Работи ли от вкъщи, или това не бе възможно при твоята работа?
    Тъй като нямам онлайн бизнес, работя върху това, ще си направя уебсайт през септември, заради възможността от нова карантина, не можах да продам нищо. Занимавах се с имейли или бюрократични задачи. Трябваше да поискаме отсрочки на плащанията към нашите доставчици, все още плащаме лизинг за магазина, така че трябваше да уредим спиране на плащането на лизинга с банката. Аз имам служител. Има едно нещо в Италия, което се нарича Cassa Integrazione, което означава, че ако не можеш да си позволиш да платиш на служителите си заради финансови затруднения, правителството им плаща за определен период от време. Така че трябваше да се справим с това и също така трябваше да направим нова ипотека, за да можем да платим на доставчиците си. Не беше никак хубаво. Сега всичко е под контрол, но да взимаш нови дългове, когато вече имаш, никога не е лесно. Така че в основни линии се занимавах с бюрокрация. И така след 2 месеца се опитваш да прекараш деня, занимавайки се с най-продуктивното нещо, за което можеш да се сетиш, така че се занимавах с всичката къщна работа, която изоставаше, защото никога не намирах време за нея – пребоядисване и подобни неща. 

    Когато правителството въведе рестрикциите и карантината, това създаде ли чувство на сигурност у хората, или напротив – на страх и безсилие?
    Имаше различни мнения. Някои хора много се уплашиха и си помислиха най-лошото. Тъй като вече бяха в трудна финансова ситуация, изобщо не се чувстваха сигурни. Особено хора, които имат възрастни роднини с хронични заболявания - всички тези забрани създадоха безпокойство, защото означаваха, че ситуацията се влошава, а вирусът засяга най-вече възрастни хора и хора със сърдечни проблеми, ракови заболявания и т.н. Така че това не създаде чувство на сигурност. От друга страна, много хора смятаха че това е абсолютно ненужно, че е само постановка от страна на правителството, което казва „все пак правим нещо“. Не знам. Лично аз смятам, че беше необходимо. Мисля, че можеше да бъде направено по-рано, защото те са знаели за вируса много преди бума на заболяването, така че можеха да въведат мерки по-рано, за да избегнат този бум, а ние можехме да загубим много по-малко.

    Върна ли се животът към нормалното след облекчаването на мерките? Как се промени животът след голямата пандемия в Италия?

    Върна ли се животът към нормалното след облекчаването на мерките, или все още има страх, несигурност или друго?
    Ами рестрикциите бяха премахнати постепенно и това даде време на хората да свикнат с този нов начин на живот - с маска и социална дистанция. Но вече 2 месеца след като карантината отпадна, хората са много по-уверени. Новите правила за дезинфекция на ръцете навсякъде, където отидеш, носенето на маска – вече изглеждат нормално. Признавам, че през първите 2 седмици, след като се върнах на работа, беше доста странно, защото подозираш всеки и не е лесно. Не е приятен начин за работа. 

    Как би описал живота след големия бум на болестта в Италия? Как коронавирусът промени живота в Италия в личен и професионален план?
    Говоря от личен опит, защото не мога да говоря от името на всички по този въпрос. Но лично аз се научих да си подреждам приоритетите извън работата. Въпреки че финансовата ситуация не е най-добрата и трябва да се работи и да се изкарват пари, се научаваш, че има други неща, които имат значение. Като останеш 2 месеца затворник в собствения си дом, започваш да цениш свободното си време, възможностите, които имаш, природата около теб, хората, които познаваш, но не си могъл да видиш за толкова дълго време. В личен план карантината ме накара да оценя хубавите неща в живота ми – фактът, че съм късметлия, че имам къща, имам работа, имам семейство, което ме обича, имам добри приятели – неща, които преди все бяха на второ място след работа, работа и пак работа.

    Кои правила останаха задължителни. Превърнаха ли се маските и социалната дистанция в навик за италианците?

    Сега носите ли маски, когато излизате, и какви мерки останаха след премахването на карантината?
    Първоначално трябваше да носим маски навсякъде, където ходим. Например в ресторантите не можехме да ядем с някой, който не живее с нас – само хора от една къща можеха да седят на една маса в ресторанта. Имаше забрана за пътуване между различни региони на страната, камо ли извън нея. Сега остана задължително само носенето на маски в затворени пространства, като магазини, ресторанти и хотели, както и на обществени места, дори да са на открито, когато има много хора и не може да се спазва правилото за социалната дистанция. Така че това е единственото правило, което всички трябва да спазваме.

    Значи сега, ако отидеш на ресторант, трябва да носиш маска?
    Трябва да носиш маска навсякъде. Разбира се, можеш да я махаш, когато седиш на масата. Но ако станеш от масата и отидеш до тоалетната, трябва да носиш маска.

    Маските и социалната дистанция превърнаха ли се в нов навик за хората в Италия?
    Да. Превърнаха се, защото човек свиква в даден момент. Когато излизаш, проверяваш дали си взел портфейла, ключовете от колата и маската. Превръща се в навик, но повечето хора нямат търпение правилата да отпаднат, защото е доста дразнещо. Всички носят маски, защото трябва, но всички чакаме да дойде времето, когато ще можем да се разхождаме без тях.

    Мислиш ли, че когато това вече не е задължително, да кажем след няколко месеца, хората все още ще носят маски, защото, както каза ти, ще се опитват да са отговорни?
    Мисля, че ще има хора, които ще продължат да ги носят. Защото някои хора са много уплашени. Вирусът в Италия изглежда се забавя, но по света все още е много агресивен, а в много държави се завръща. Ние всъщност очакваме завръщане на вируса през есента. Така че мисля, че хората няма да се откажат от маските така лесно, дори след като правилото отпадне. Аз лично, тъй като работя с хора, ще продължа да я нося. Дори да не ми харесва, мисля, че ще продължа да я нося.

    Кой е по-съвестен за спазването на социална дистанция и мерките, които все още важат – хората или властите? Упражнява ли се някакъв контрол?

    Кой е по-съвестен за спазването на социална дистанция и мерките, които все още важат – хората или властите? Упражнява ли се някакъв контрол?
    Опитаха се. Трябваше да наемат около 60 000 души в цяла Италия, за да ходят по плажовете и да патрулират и да следят за социалната дистанция. Истината е, че тези хора не биха имали никаква власт, така че законово не си задължен да ги слушаш. В крайна сметка не направиха нищо. Виждам, че хората се опитват да бъдат отговорни. Най-големият проблем за нас сега са туристите, защото идват от Германия и Австрия, където според тях пандемията е била по-лека и те невинаги разбират факта, че когато влязат в магазина, трябва да носят маска или да спазват определена дистанция. Като цяло се опитваме. Хората се опитват.

    Бизнесът отвори ли отново? Каква част от него преживя коронакризта според теб?
    Мога да кажа, че според размера на дълговете, които ни отпуснаха различни бизнес партньори и правителството, около 70% от бизнесите отвориха отново, 30% все още са затворени и от тях повечето най-вероятно няма да оцелеят. Имай предвид, че много хотели в цялата страна са затворени и по-голямата част от тях вероятно няма да отворят никога повече, дори историческите, защото пропускането на сезона е много лошо.

    Как се отрази коронавирусът върху бизнеса?

    Ти си в бизнеса, който се занимава със свободното време. Какво се случва там? Италианците отиват ли да почиват в чужбина, или предпочитат да го правят у дома, или не почиват?
    Италианците почиват. Може би по-къси почивки – уикенди вместо 2 или 3 седмици, може би по-често през лятото, защото си взимат 1 уикенд през юни, един през юли и т.н. Движат се вътре в страната. Забелязах, че има увеличение на италианските ни клиенти, особено местните, от същата провинция или град, защото все още ги е страх да пътуват и така решават да прекарат почивката си у дома, решават, че ще спортуват и идват в магазина да си пазаруват. Загубих голяма част от клиентите от чужбина, особено хората от Нидерландия, германците, но виждам увеличение в италианските ни клиенти. Не е същото – те нямат еднакви приоритети, когато става дума за харчене на пари за спорт, така че не е съвсем същото, но поне имаме италиански клиенти.

    Рестрикциите в страната се вдигат постепенно от юни месец. Италианците са известни по цял свят със своя бохемски начин на живот. Завърнаха ли се към него – да седят в кафенетата, да се здрависват, да се прегръщат и целуват, да се наслаждават на живота като цяло?
    Бидейки от северната част на Италия мога да ти кажа, че при нас целуването и прегръщането така или иначе е доста ограничено. Мога да ти кажа, че вече не виждаш подобни неща. Дори когато става дума за сигурни хора, които идват от различните брандове, защото стартираме кампаниите за следващото лято. Едно време се здрависвахме, а сега е „Здрасти“ от зад щанда. Това определено се е променило. Мисля, че в цялата страна.

    Завърнаха ли се италианците към бохемския си начин на живот? Какво се случва със социалните навици като прегръщане, целуване и ръкостискане?

    Ами излизането навън, за да изпие човек едно кафе или да се събере с приятели?
    Ами това е възможно сега. В смисъл, че можеш да се събираш с малка група приятели и може да отидете на бар без притеснения – важат същите правила като в ресторантите. Честно казано, това се е възстановило, както си беше. Просто човек трябва да внимава с дистанцията и останалите неща. Да, върна се към нормалното.

    Какъв вид мерки предприемат италианците, за да предотвратят бъдещи икономически загуби при евентуална втора вълна и нова карантина?
    Ако става дума за централното управление – не много. Правителството е коалиционно и партиите, които са го съставили, се карат за всичко. Хубавото е, че имаме регионални правителства, които използват цялата си власт, за да осигурят финансова и правна помощ на бизнесите от всички сектори. Например за провинция Трентино ние имахме възможност да поискаме ипотека с много ниска лихва, защото беше гарантирана от правителството на провинцията. Централното правителство се опита да направи същото, но бюрокрацията е твърде голяма. Ще видим какво ще стане. Знаете, че има дискусия в Европа за фондовете за възстановяване и други мерки и те се опитват да накарат всички държави да подпишат договора, така че мисля, че ще трябва да почакаме до есента и да видим дали ще постигнат споразумение. Честно казано, изключвам възможността за друга карантина. Ако пандемията се завърне и не се разгърне толкова, колкото първия път, те не могат да ни сложат под карантина отново, защото това ще означава фалит за Италия и за други европейски страни. Няма възстановяване от това. Няма финансова помощ, която да може да ни спаси от фалит, ако трябва да затворим отново.

    Какво предприемат италианците, за да се предпазят от бъдещи икономически загуби при евентуална втора вълна? Защо смяташ, че ще има втора вълна? Стават ли италианците дисциплинирани?

    По-рано каза, че мислиш, че ще има втора вълна през есента. Защо?
    Новите случаи тук намаляват, но имаме нови случаи в райони, които са останали без ковид първия път. Изглежда заболяването е по-малко агресивно и по-малко хора се озовават в болници или в интензивни отделения, взима по-малко жертви. Това означава, че вероятно ще се разпространи, но няма да има същия интензитет и същите последици. Всеки вирусолог казва, че ще има втора вълна. Интензитетът ѝ зависи само от нашето уважение към правилата и как ще мутира вирусът във времето.

    Значи италианците стават дисциплинирани?
    Ами... Не бих отишъл чак толкова далеч. Особено в някои региони на страната.

    Мислиш ли, че животът ще се върне към нормалното, какъвто бе преди коронакризата?
    Не знам. Мисля, че ще има промени. Факт е, както ти каза, за целуването, пипането и прегръщането, спазването на социална дистанция. Мисля, че това ще е новото нормално за нас. Не мисля, че нещата ще се възстановят такива, каквито бяха преди.

    Свикнахме ли с живот с коронавирус и що е то особен вид оптимизъм?

    Колко време ще ни отнеме да свикнем с живота и коронавируса като част от него? Или вече свикнахме?
    Мисля, че в по-голямата част вече сме свикнали. Вече сме в новото нормално, свикваме с него. И мисля, че вече сме доста подготвени да се изправим срещу следващата вълна. Този път ще е по-малко драматично.

    Това е особен вид оптимизъм...
    Ами в един момент нещата станаха толкова зле, че единственият ти вариант е да си оптимист и да се концентрираш в това да дадеш най-доброто от себе си, за да избегнеш още една пандемия и това не е само задължение на правителството, но също така е отговорност на всеки гражданин.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 6 часа
    Абърдийн в Шотландия също е под локална карантина
    Това е първата местност в Шотландия, в която бяха въведени локални мерки
    преди 6 часа
    Над 55 млн. американци останаха без работа за 20 седмици
    През последната седмица новите безработни са 1,2 млн., което е по-малко от очакваното
    преди 7 часа
    Правителството няма да подава оставка, Борисов остава премиер
    Кабинетът има намерение да изкара пълния си мандат заяви Валери Симеонов
    преди 7 часа
    Bank of England запази лихвите непроменени
    Британската централна банка предупреди за по-бавно икономическо възстановяване
    преди 8 часа
    Uber придобива британската технологична компания Autocab
    Това ще позволи на приложението да оперира в региони, където в момента това не е възможно