Как Нидерлания посреща втората вълна от коронавирус?

Калина Антова е Digital Project Manager в MediaMonks, компания, базирана в Хилверсум, Нидерландия, която се занимава с креативни дигитални продукти. Владее английски, френски, испански, холандски, италиански и руски и живее в Нидерландия от 5 години.

Как се живее в момента в Нидерландия, която е на второ място в Европа по заболеваемост на населението с 257* инфектирани на 100 000 души население?
Тихо е. Бях в България през декември месец, прибрах се някъде януари и аз дори не знаех какво е това корона. И много, много бързо започнаха да се вдигат изведнъж цифрите на хората. И някъде вече като станаха 600 души на ден, беше първия ден, в който обявиха карантина и започнахме да си работим от вкъщи. И така първите дни беше малко нереално, защото ние дори не разбрахме какво става. Единия ден трябваше да си работя от вкъщи следобед и това ми беше последното ходене в офиса до момента. Аз съм близо до Амстердам. Знаеш, че от летището в Амстердам всяка минута излита самолет. И съм свикнала постоянно да чувам самолети, виждам самолети и в един момент – нищо. Също така тук, до нас, минава жп линия от Холандия за Германия. Може да се види дали вътре има или няма хора. На втория ден след карантината нямаше никакви хора никъде. Виждаш 1 човек в цял влак. Като го видиш ти е малко странно такова. Хора почти нямаше по улиците в един момент.

Тук не съветваха да се носят маски допреди 2 седмици. Вече носим, като сме навън. Аз маска не бях носила до онзи ден в супермаркет, но пък бях с ръкавици през цялото време. Но да, и тук беше като във всяка една друга държава. Тоалетната хартия свърши на третия ден. То е смешно, ама е факт. Аз също започнах да си купувам повече неща. Преди си пазарувах, защото има магазин до нас, през 2-3 дни. Обаче сега в момента е веднъж седмично, горе-долу, гледам да не се връщам в магазина, защото на хората вече не им пука особено.
Нямахме и продължаваме да нямаме като в България кризисен щаб – да има някой, който да ти съобщава нещата. Министър-председателят има изказвания през няколко дни. Даже в началото, като обявиха и самата обстановка, имаше и реч на принца, което не се беше случвало от много години, за да покажат на хората, че трябва да се внимава. Защото тук не е като в България – да ти кажат „не трябва да правиш това“. Холандците са: „Ние ви съветваме да не правите това“. И така слушаха хората. В момента не слушат чак толкова много. Но да, така беше – тихо, доста дълго време беше тихо.

А какви мерки въведоха тогава, спомняш ли си?
Да си работиш от вкъщи, това си продължава и сега, спазване на дистанция. Не ни ограничиха като в Англия, да имаш един ареал, в който да се движиш от еди-колко си до еди-колко си часа. Такова нещо нямаше. Супермаркетите бяха отворени. Всичко останало беше затворено. Абсолютно всичко. И народът започна да си пазарува само онлайн и в един момент навсякъде имаше кашони. Затънахме в кашони от поръчки. 

Как се отрази коронавирусът на хората в личен и професионален план според твоите наблюдения?
Виждаш някакви хора през деня, докато си работиш и си говориш с тях, обаче след това вкъщи нищо не можеш да правиш. Не можеш да излизаш никъде, само до парка. Аз започнах, тичам от около 2 години вече, обаче започнах от 5,5-6 км, сега в момента тичам 10-11 км, защото не можеш да си седиш вкъщи. Да не говорим, че започнаха и да строят нов път до вкъщи в третия ден на цялата ситуация и то трябва да се махнеш в един момент, защото къщата се тресе, тропат, чукат. В събота и неделя се работи понякога. Не съм напускала Хилверсум от 28 февруари, не съм се качвала във влак, само с велосипеда наоколо, колкото да си сменя малко обстановката, защото се побърквам. Аз и като тичам, пак тичам на едно и също място, така или иначе.

Доста хора има, които не са си напускали града отдавна, защото ги е страх да пътуват във влакове. Един колега си взе отпуск. Беше си направил план да вземе влака с приятелката си и 5-6 дни да обикаля около Холандия. Каза, че се е качил във влака, видял е хора без маски и слязъл. И общо взето, си седя вкъщи по време на отпуската така известния staycation на всички. Аз не съм го правила, защото аз няма къде да ходя. От декември месец отпуск не съм имала.
Иначе с идеята да си държим и екипа заедно имаме видео разговори всяка сутрин и в началото имахме всяка седмица – някой води. С някаква презентация, нещо интересно да кажеш, да излезеш малко от този ужас, че никъде не можеш да ходиш и глупостите, дето стават навсякъде и си мислиш за семейство и такива неща и като си от чужбина особено, не можеш да направиш нищо със семейството и е малко...
Успях да се видя само с един приятел, който обикаляше Холандия с велосипед и един от Айндховен. Това е – само тук, хора, които си живеем в Хилверсум, сме се виждали за цялото време.

Забранено ли ви е да напускате Хилверсум?
Не, никога не са ни забранявали. Обаче като видиш във влаковете хора, които не си носят маските както трябва и пипат навсякъде... В момента за срок от 3 седмици казаха, че от и за Амстердам, Ротердам и Хага се пътува само ако има необходимост. Но не са затваряли градове. В първата вълна, тя беше към Айндховен, надолу към Брабант и тя започна, защото имаше карнавал и на карнавала идват хора от Германия, Белгия. Това беше миналия път гнездото. Сега аз съм по-близо този път. Аз съм в оранжевия код в момента. Бях в жълт, сега вече съм оранжево.
За холандците Денят на краля е най-големият празник и е лудница навсякъде. Всяка една част от държавата, да го сравниш с тази година – беше у дома, седиш си, няма карнавали, няма такива неща. Самият принц каза: „Не излизайте навън!“ Направиха някаква специална програма по телевизията, за да може хората да си седят вкъщи.

А как се отрази на бизнеса?
Това, което забелязах, е, че много магазинчета затвориха тук в центъра. Имаше един рок клуб, в който ходех постоянно, и го затвориха, с идеята да не е за постоянно, но ситуацията продължи толкова дълго време, че го направиха магазин за алкохол. Но поне хората се опитват да си спасят бизнеса. Много места бяха затворили и в момента пак всичко затваря в 22 часа, имаме нови мерки. Продължавам да виждам доста места, на които съм ходила и са затворени. В общи линии бизнесът, който се занимава с ресторанти, хотели, си се отразява адски много, както и на много студенти също така. Всички, които са със сезонна работа. Да не говорим, че обикновено студентите са на кратки договори и те не се продължават и доколкото видях 4,5% в момента е безработицата, което е някакъв ръст от около 2%. Да, то е смешно, като го кажеш на българин, обаче е гадно за хората с краткосрочни договори, които не са работили дълго време. Примерно за студентите е, ако нямаш 5 години в държавата, може да взимаш само 3 месеца пари от държавата. Иначе ако си работил повече, може да го направиш до 1 година.

След първата вълна имаше ли отпускане на мерките и сега да ги затягат наново?
Да. Отвориха заведенията, пак с някакви по-малки капацитети. Всички заведения са все едно играеш на музикални столове, всичко е супер разделено. Ние с колеги ходихме да пием бира, бяхме 5 души и те бяха на една маса, аз бях на друга, защото не можем да се съберем. Беше малко странно. Няколко месеца беше по-спокойно. Можеше поне да отидеш да пийнеш бира или нещо от този сорт, въпреки че, ако някой кихне, всички се гледат странно. Започнаха да ги затягат отново някъде септември месец, ако не се лъжа. Когато започнаха пак да се вдигат цифрите. Дори като влезеш в заведение, трябваше да си попълваш, първо беше в едни мазни тефтерчета, къде живееш, телефонен номер, евентуално ако има някакъв случай там, да ти звъннат по телефона да ти кажат. След което 1 или 2 седмици по-късно вече бяха официални листчета от общината.
Новите правила от миналата седмица са, че заведенията са отворени до 22 часа, след 21 часа започват да казват на хората за последни поръчки. Даже в момента се обмисля да се спре продажбата на алкохол след 22 часа, защото хората отиват в супермаркета, купуват си неща и се събират на едно място. Младежите са ужасяващи и тийнейджърите. Те не обръщат внимание на нищо и се събират. Когато беше горещата вълна, имаше клипове, които бяха на брега, някакво парти от рода на 300 души или нещо подобно и оттам всъщност започнаха наново да се качват цифрите, защото беше много горещо време, всеки иска да излезе навън, нормално. Холандските къщи не са направени за горещо време. За да се махнеш от жегата вкъщи, трябва да излезеш навън. Всъщност тогава бяха най-големите проблеми. Имаше стачки срещу мерките, защото те си продължаваха. В един момент пуснаха и пътуване извън Холандия. Те по принцип не са забранили да се пътува, но има списък, който е със зоните – червени, жълти, оранжеви и какви ли още не и аз изпуснах момента да се прибера в България, когато бяхме в малко по-благоприятен момент. В момента пак България е в оранжевия код.

Когато правителството въведе мерките, те как се отразиха на хората – внесоха ли спокойствие, или паника?
Паниката беше първите дни, това, което ти казвам с пазаруването. Наистина аз никога не бях виждала такова нещо. По принцип холандците не се запасяват, не се презапасяват с неща и винаги супермаркетите са супер пълни, независимо от това в колко часа ще отидеш, винаги всичко е пълно. Аз ходих в магазина, в който обикновено ходя и някакви неща липсваха. В смисъл айде тоалетната хартия... Брашното свърши! Аз бях в шок от брашното. Имаше някакви такива съвсем дребни неща, които ти взимат здравето. В един момент, понеже в супермаркетите тук се продават всякакви лекарства, които не са с предписание – парацетамол, нурофен, ей такива. Спряха ги и започнаха да ги продават там, където продават и тютюн. Явно хората са започнали да се презапасяват и с такива неща. Мисля, че тогава хората се пазеха доста.
Също забелязах, че в един момент започнаха да се появяват много хора, които тичат. Аз все съм виждала хора да тичат в парка, обаче толкова, колкото започнаха да тичат в един момент... Братовчедка ми в Германия каза абсолютно същото.
Някаква параноя не съм виждала да има. Въпреки че пак ги има и двете страни на монетата – хората, които се притесняват малко повече и хората, които са „това не съществува, няма го“. И сега и с втората вълна е същото.

Каза, че са ви задължили да носите маски преди 2 седмици. Къде трябва да ги носите?
Все още съветват, но е хубаво, че най-после започнаха да говорят за маските, защото допреди 2 седмици бяха само във влаковете и в градския транспорт. Но навсякъде другаде, ако видиш човек с маска, то е само защото той е решил да е така.

Т.е. само в транспорта е задължително, а не ви съветват?
Да. Ако искаш да пътуваш, трябва да е така. В момента като се съберат повече хора, също се препоръчва да са с маски. Също така новите препоръки са, ако имаш гости вкъщи, не трябва да имаш повече от 3-ма души. Като цяло групите навън не трябва да са повече от петима също. 

Хората по улиците, като ходиш до магазина да си пазаруваш, спазват ли ги тези съвети?
Горе-долу. Има хора, които ги спазват, има хора, които не ги спазват. Сега пак са ги затегнали от една седмица мерките и малко повече може да ги видиш да се притесняват. Но в събота, като излизах, имаше пазар. Единственото, което беше по-различно, е, че имаше хора с маски от време на време. Но имаше толкова много народ на едно място, че аз просто ахнах. За мен това е абсолютна липса на отговорност отвсякъде. Всеки изперква и иска да излезе навън, но на каква цена...

Налагат ли санкции, ако видят, че някой не носи маска или на едно място има повече от 5 души?
Да, има санкции, но не мога да ти кажа каква е глобата в момента. Знам, че глобяват, но е малко. Могат да глобяват и повече, честно казано. Ако те хванат, те глобяват, няма къде да ходиш. Мисля, че беше нещо от рода на €300 в един момент. Мисля, че сега е малко по-малко, но да не те излъжа. Но санкционират.

А като отвориха заведенията, хората имат ли желание да ги посещават?
Да. Особено като беше по-хубаво времето, даже и аз, дето не бях излизала от сума ти време, ходих насам-натам с колеги. Има много. Има си хора, то всеки иска да излиза. Беше отговорно, да го кажем... Ако е малка масата, са двама човека, ако е по-голяма, са до 4. Повече от 4 души на маса не може да има. Не може да събираш столовете. Ако нещо такова стане, идват сервитьорите, обясняват и ако няма свободни маси, просто хората биват помолени да не влизат. Това се спазва. Но да, посещаемост има. Аз не ходя много по най-пиковите часове, обикновено гледам да ги избягвам. Но примерно някъде към 2 следобед, събота, в малко ресторантче, бяхме 3 маси от цялото заведение, което нищо не е. 

Мислиш ли, че животът някога ще се върне към нормалния си ритъм отпреди кронавируса?
Не. Аз даже не съм много сигурна дали работата в офис отново ще се върне като концепция. Или поне на пълна седмица. Това не го виждам. В нашата компания казваха преди, че не може да си работиш от вкъщи, а се оказа, че всъщност можеш, Оказа се че всъщност можеш и е работещ модел. С един колега си говорихме, той е холандец, и той каза, че не го вижда преди април месец. Аз в момента като гледам как са се засилили нещата, как се вдигат наново, мисля, че още по-дълго ще бъде. Даже съм си направила офис кът у дома. Купих си от IKEA някакво малко бюро. В общи линии хората инвестират в къщите си. В IKEA даже, може и в българската IKEA да е така, онлайн има за хоум офис някакви специални работи. Нашата компания, преди около месец мисля, че беше, казаха, че ако си си купил нещо за вкъщи, примерно ако си си взел като мен някакво бюро или лампа, или нещо такова, ти връщат парите, което е супер мил жест като цяло. Такива неща се опитват да правят навсякъде. В крайна сметка не може да работиш от кухненската маса една година. В един момент започнах и да си сменям ракурса в къщата и хората ме питаха: „Ти къде си?“, казвам: „Същото, обаче друга стена“.

Кога ще свикнем с новото нормално?
Аз лично свикнах да си работя от вкъщи. Някак си нямам проблем с това. Обаче да не мога да пътувам, да се виждам с нашите, да не мога да се виждам с приятели, които живеят още по-близо. Аз не съм и от държавите, които са далече. Аз имам колеги от Бразилия например. Те така или иначе не се прибират по година-две. За мен обаче е супер тежко в момента. Не съм свикнала. Обикновено се прибирам през 2-3 месеца в България. И ще станат 10-11 месеца вече. С това не мога да свикна изобщо. Не знам дали хората ще могат да свикнат, честно казано. С това, че можеш да пътуваш, обаче не много. Можеш да се виждаш с хора, обаче аз не знам дали при другите хора го има това. Аз се чувствам странно да пипам хора, дори приятели вече някой ако ме пипне, направо не знам. Имах един колега, който ползва разни приложения за срещи. Той каза: „Ходих на 2 срещи тази година и те бяха най-странните в живота ми“. Някак си като се събереш с хора, дори да сте приятели, първите 5 минути не знаеш, ако някой кихне, да бягаш ли, да седиш ли.

*Данните са актуални за седмицата 5-11 октомври 2020 година