петък, 04 декември 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2599 прочитания

    Как изглежда втората вълна на коронавируса в Ирландия?

    За живота под карантина, иновациите на бизнеса и промяната в ценностната система разказва Жана Бруно, мениджър Global software pricing, IBM
    05 ноември 2020, 14:04 a+ a- a

    Жана Бруно е родена в София, но от 15 години живее и работи в Иралндия. През целия си професионален път тя е част от IBM Ирландия, като сменя различни позиции. В момента е мениджър Global software pricing.

    На 21 октомври ирландското правителство въвежда карантина в цялата страна. Така Ирландия става първата европейска държава, която въвежда повторна цялостна национална карантина. Ограниченията са въведени за срок от 6 седмици и включват затваряне на всички неосновни бизнеси, съвет хората да останат по домовете си, излизането няма да е позволено на разстояние по-голямо от 5 км от дома, ограничени са срещите в частни домове и на открито.

    Свързахме се с Жана Бруно, за да ни разкаже как изглежда животът в Ирландия днес и каква е разликата спрямо първата вълна на коронавируса.

    Как изглежда животът в Ирландия в момента?
    В момента в Дъблин няма много голяма разлика от това, което беше през септември. Още тогава влязохме в 3-о ниво. Тук има 5 нива на затваряне на държавата и икономиката. През септември бяхме в трето, сега сме в пето ниво. Разликата е, че магазини, които не са основни – извън аптеки магазини супермаркети, са затворени. Може да ползваш услугата pick and collect, да поръчваш онлайн или по телефона и да си вземеш нещата на място. Всички други магазини са затворени.

    Как изглеждаше първата вълна и колко време продължи тя в Ирландия?

    Къде беше, когато дойде първата вълна?
    Аз, ако трябва да съм честна, знаех за коронавируса по-рано от когато той дойде в Ирландия, защото слушам много подкастове. Спомням си, че слушах един The Daily на New York Times. Още тогава обясняваха какво се случва в Китай, за първия затворен град – Ухан, как това няма как да не се разпространи заради глобалната икономика. Така че бях наясно. Също така съпругът ми е от Италия и там нещата се развиха доста по-бързо, преди да дойде в Ирландия. Така че бяхме много наясно какво се случва и как ще се случи. Даже спряхме по-голямото дете от градина седмица или 10 дни преди да затворят детските градини официално. До някаква степен се бяхме подготвили, знаехме от други държави, че започват да свършват неща по магазините, като памперси за децата например.
    Мисля, че в началото на март започнаха да се случват нещата. На 16 март затвориха икономиката. Точно преди деня на Св. Патрик, който е на 17 март и е голям празник за цялата държава. И така тогава се случи всичко. Аз всъщност си бях вкъщи, защото още бях по майчинство от второто дете. Трябваше да започна работа в края на март месец. Не работех от вкъщи за момента, но разликата беше, че не можем да ходим никъде. Детските площадки затвориха, най-близкият ни парк затвори. От гледна точка на децата, зоологически градини, всякакви такива неща затвориха. Магазините естествено. Останаха само супермаркети и аптеки отворени. Мъжът ми остана да си работи от вкъщи. Ние работим във фирма, в която работенето от вкъщи е нормално и винаги сме си работили от вкъщи – някой друг ден, понякога и по-дълги периоди. Но винаги имаше опцията да отидеш в офиса. Разликата е, че вече не можеш да отидеш в офиса. Седиш си вкъщи и си работиш от вкъщи.
    Когато затвориха икономиката първия път, март месец, започна от 16 март и приключи глобалното официално затваряне в края на юни месец. През цялото това време детските градини бяха затворени, училищата бяха затворени, детските площадки в парковете бяха затворени. Парковете бяха отворени, но доста често имаше полицаи или тези, които се казват park rangers, които обикалят из парка, следят за реда и разпръскват групи. Не можеше да се събират повече от 6 души в група. Нашият най-близкият парк затвори. И въобще беше трудно. С две малки деца се чудиш какво да правиш с тях през цялото време. Имаше други паркове, които бяха отворени, но имахме ограничение на 2 километра. Т.е. не можеш да се движиш по-далеч от 2 км от вкъщи, освен ако не е нещо основно от гледна точка на супермаркет или аптека. Където ние живеем, сме късметлии, защото има около 3 парка. Единият е най-големият в Ирландия и май се води един от най-големите в Европа, който е на пешеходно разстояние, което е супер. Защото например в този парк затвориха всички паркоместа с идеята, че хора, които живеят по-далеч, няма да отидат във въпросния парк. Така че ходихме там, ходихме в този парк, но едно и също ежедневие, защото няма много какво друго да правиш. Две седмици след като започна първата карантина, се върнах на работа след майчинство – нова позиция от вкъщи, мъжа ми също работеше от вкъщи и беше трудно. Мисля, че 5-6 седмици изкарахме така двамата вкъщи с двете деца. Сутрин той работи. Концентира си конферентните разговори сутрин и се затваря в офиса и работи. Следобед аз. Това работеше ефективно около седмица, след което се оказа, че аз бях през цялото време и не беше добър оперативен модел. Мисля, че около 5-6 седмици след първата карантина се свързахме с една от учителките от детската градина и я попитахме: „Така и така това не става за нас. Има ли някакъв вариант да дойдеш и да гледаш децата вкъщи на частно?“. И това направихме за допълнителни около 5-6 седмици. Така че имахме помощ и с това се родихме, защото иначе просто нямаше вариант двамата да работим от вкъщи с децата. Та това ни спаси. Не беше много ОК от гледна точка на това, че по принцип не ти беше разрешено да имаш чужди хора вкъщи, но за грижи за деца беше разрешено. 

    Кой е по-стриктен за спазването на мерките – хората или властите?

    Кой е по-стриктен за спазването на мерките – хората или властите?
    В Ирландия хората като манталитет са доста по-стриктни и не е нужно да им казваш: „Трябва да правиш това“ или „Има санкция, ако не го правиш“. Всичко е на база съвет. Дори в началото всичко е на база съвет. Още от март месец нямаше санкции за нищо. Няма санкции за това да носиш маска, няма санкции, ако те хванат да си 2 км извън периметъра, в който ти е разрешено, няма санкции, ако пътуваш извън държавата и се върнеш – съветват те да седиш вкъщи 2 седмици, след като пътуваш извън държавата, без значение коя държава. Но всичко това е пожелателно, така да се каже. И ако трябва да съм честна, първата карантина хората го спазваха доста повече. Сега вече започват малко да се изморяват и не спазват нещата толкова много, защото просто става едно натрупване. Толкова дълго време вече живееш в някакъв изкуствен свят и хората почват леко да се изнервят. Но няма толкова власт, няма полицаи, които да се разхождат и да следят дали носиш маска, примерно. Единственото, което има от гледна точка на власти е: обикновено уикендите, защото в момента нямаш право да си напускаш областта (county) от нито едно в друго. Освен ако не си на границата и си в рамките на тези 5 км, в които в момента можеш да се движиш. Има полицаи на големите пътни възли, излизащи от големите градове, да проверяват защо излизаш и къде отиваш. Ако отиваш просто на почивка, ваканция за уикенда, те връщат обратно, но няма глоба. Можеш да ходиш единствено ако е за работа, ако е за обучение. Например студенти от други градове могат да идват на училище в университети в Дъблин и други градове. Или ако отиваш да видиш родители, които имат нужда от покупки, защото хората над 70 години още през март месец ги посъветваха да правят cocooning, да стоят в cocoon (бел.ред.: от англ. - пашкул) – да не излизаш никъде, да не ходиш никъде, да си организираш някой да ти носи храна и такива неща. Затова и оналйн шопингът и за храна стана много популярен. Ние определено не го ползваме с идеята да го оставим за хората, които наистина имат нужда. За нас не е проблем да отидем до магазина. Та това са единствените мерки от гледна точка на властите, които трябва да следват и да видят дали всичко се изпълнява. Само това.

    Какво е задължително и какво препоръчително в момента в Ирландия?

    Вас какво ви посъветваха? Например маските задължителни ли са навсякъде?
    За маските първоначално също не ни съветваха да се носят. Нямаше го това. Може би чак май месец, започнаха да говорят за маски. Много хора започнаха да ходят с маски, но определено не беше задължително. В момента е задължително да носиш маска в затворени помещения, дори ако си навън, но не можеш да спазваш 2м дистанция трябва да носиш маска, в градския транспорт също трябва да се носят маски. Също така в момента градският транспорт работи на 25% капацитет, защото сме в 5. ниво, най-високото. Т.е. в автобусите на 75% от седалките има стикери и там не можеш да седнеш, на трамваите също. Във влаковете предполагам е същото. Дори и правостоящи, ако чакаш на спирка, но шофьорът прецени, че има вече 25% от капацитета на автобуса вътре, няма да те вземе. Държавата казва да ползваш градски транспорт само ако е наложително, иначе пеша, с колело или с кола да се придвижваш. Това са пожелателните неща. Да работиш от вкъщи, където е възможно. Това е в момента, всеки, който може да работи от вкъщи, се съветва да работи от вкъщи. В момента също нямаме право, няма санкции, но ни съветват да нямаме гости. Допреди можеше едно друго семейство да ти идва на гости, дори навън на двора. Сега и това го няма като опция. Навън, по паркове и градинки можеш да се виждаш само с едно друго семейство. При нас ограничението не е толкова на база хора, защото много семейства са с много деца, в смисъл – 3-4 деца и е трудно да кажеш само 6 души, защото това означава мама, тате и няколко деца оттук и няколко от другото семейство и е малко по-трудно. Затова са на база семейства. Т.е. имаш право да се виждаш само с едно друго семейство. Друг ден съответно можеш да се видиш с друго. Това са в момента съветите. Разбира се, миенето на ръце, почистването на неща вкъщи – ключовете на лампите, ключалки, пощенските кутии – тези неща, които се пипат от много хора, да се чистят често и да си ограничиш контактите. Това е най-голямото нещо. Просто съветват да си ограничим контактите възможно най-много. Казват, че вече има резултати от това в статистиките, че хората, които са с вирус, имат контакти, мисля, че вчера видях по новините, средно 3,7 души са били в контакт с тях. Т.е. възможността за трансмисия е по-ниска. 

    Как се отрази всичко това на бизнеса? 
    Първата карантина, мисля, не се отрази чак толкова зле на бизнеса, защото беше първата, хората бяха видели какво се случва в Китай и най-вече какво се случва в Италия, която е близо, и осъзнаваха, че трябва да се направи нещо. Много от бизнесите, които затвориха тогава, казаха: „Да, можем да издържим 1 месец, примерно, и няма да ни афектира глобално, няма да има нужда да затваряме“. Сега вече нещата са доста по-тежки и много фирми и организации и малки и магазини, барове, ресторанти казват, че няма да могат да оживеят след тази втора карантина. При първата проблемът беше, че дълго време се говореше, че трябва да се затвори страната и да се затвори икономиката, седмица до 10 дни и не се взеха мерките достатъчно бързо от гледна точка на това, че идваше Св. Патрик. Много барове, пъбове, ресторанти се бяха подготвили със стока за големи празненства и всъщност затварянето стана ден-два преди празниците. Просто хората не знаеха какво да правят. И загубиха много стока и много инвентар. От тази гледна точка беше проблем. Но мисля, че хората разбираха тогава, че да, това наистина е наложително, трябва да го направим и имаше един хаштаг #WeAreAllInThinsTogether или нещо от сорта беше. Имаше такъв spirit of community – гражданско общество някакво. Сега вече нещата са по-различни. Чувам, че много бизнеси не следват указанията на втората карантина. В смисъл – фризьорски салони, казват, аз лично не съм виждала, че продължават да работят зад затворени врати, така да кажем, на скришно. И не се спазва чак толкова много карантината сега, колкото предния път. Но има голям ефект върху икономиката. Мисля, че БВП падна близо 8% в първото 3-месечие на годината. Не съм гледала оттам нататък, ако трябва да съм честна. Аз виждам тук в нашия квартал места, които са затворили и най-вероятно няма да отворят, ресторанти, които също затвориха. Лятото можеше да се седи отвън и до към средата на септември можеше да се седи в ресторанти само отвън. Сега вече и това не може и те трябваше да затворят.

    Как се отрази пандемията на бизнеса в страната?

    Но интересно колко много бизнеси си обърнаха бизнес модела и успяха. Много пъбове купиха бусове и се разхождат из кварталите. Не знам дали знаеш идеята на сладоледените ванове, които тук минават из кварталите и свирят една музика и децата знаят, че идва сладоледа. Сега има някаква версия за пъбовете, които с ванове, с кеговете вътре с бира, свирят разни други мелодии да се знае, че пъбът на колела минава в квартала. Много други интересни идеи имат хората. Много от ресторантите, които не могат да работят сега, които са близо до паркове... В парковете е пълно навсякъде, във всички държави съм убедена, че парковете никога не са виждали толкова много хора, колкото днес. Но много ресторанти имат цели кутии, представи си нещо от сорта на кутия за обувки и вътре дали е сандвич, супа и така, но те са готови – минаваш, грабваш си и отиваш в парка, където можеш да седнеш навън, когато времето е хубаво. Така че са интересни иновациите, които се случват в резултат на коронавируса. Дигиталните трансформации – много организации, които толкова години наред са казвали: „Ох, ще ни отнеме толкова много време да бъдем дигитални и т.н.“ И сега, изведнъж, в рамките на 10 дни... Аз уча в момента, правя MBA в Triniti университета тук и правя проект за една голяма адвокатска кантора – 300 души, част от глобална фирма. Те са успели много бързо да се прехвърлят в онлайн сферата, което за адвокатите е нещо, което, ако ги питаш преди една година, биха ти казали: „Това никога няма да се случи, ние сме толкова много базирани на хартия, няма вариант да бъдем дигитални“. Така че има и позитиви от тази гледна точка.
    В личен план, в работата за момента няма някакъв негатив. Работя за IBM, които не мога да кажа, че са спечелили от коронавируса и от цялата пандемия, но в резултат на това, че много фирми трябва бързо да се превърнат в дигитални, да кажем, да се дигитализират, има прираст в някои части от бизнеса и печалбите.
    В момента в парковете има всякакви хора. Преди имаше само хора с деца, с кучета. Сега има всякакъв вид спортисти, всякакви такива групи младежи, които по принцип не биха ходили по парковете, които сега нямат друга опция. Така че интересно е. Това е хубавото за парковете и за всякакви такива преходи през планините. И те са страшно популярни. Аз не мога с децата да тръгна, но иначе бих го правила. Та хората наистина преоткриват природата. И другото, което съм забелязала – много хора се изнесоха от големите градове. Хора, които живееха в Дъблин в малки къщи или малки апартаменти, които започнаха да си работят от вкъщи по време на първата карантина – психическото здраве на хората според мен започна много да страда. Едно на ръка е коронавирусът и дали ще го минеш, дали ще оживееш, но психическото здраве – това според мен ще е голям проблем, който с години напред ще се развива. Ефектът от коронавируса ще се вижда години напред. Много хора, които живеят в малки квартири или просто техните домове са малки, решиха да се изнесат из държавата, да отидат по села и паланки, където просто имаш повече пространство, повече място, дали за разходки, или каквото и да било. Защото всички ги е страх, че не могат да преживеят още едно затваряне на държавата в някакво малко пространство.

    Как се промени животът на хората в личен и професионален план според теб?
    В професионален план една от интересните разлики за мен лично е, че преди никой не мислеше, че можеш да започнеш нова работа, да си смениш позицията онлайн, отдалечено. Трябва да отидеш на интервю, трябва да се видиш с хората. Как започваш нова позиция без да ти се предаде знанието или въобще без да си в офис. Оказа се, че също така и това е абсолютно възможно. Познавам хора, които от други държави се преместиха скоро в Ирландия и започнаха нови позиции в нови фирми и успяват. Хората напускат фирми, започват нови позиции, така че в професионален план и това е възможно. Факт е, че трябва да прекараш малко повече време в създаването на тези връзки, на тази мрежа, за да можеш да го направиш това, защото липсата на контакта лице в лице се усеща. Тоест, ако искаш в професионален план да се развиваш, трябва да си малко по-упорит и малко по-целенасочен, за да постигнеш тези неща. Изисква малко повече време.

    Как се промени животът в личен и професионален план?

    В личен план според мен, аз лично го усещам това, преоценяваш кое е важно и кое не. В смисъл: преди коронавируса срещаш се с някакви хора, не са ти много големи приятели, ама трябва, така поддържаме някакви връзки. Сега хората започват да мислят и казват: „Всъщност с този човек и без този човек животът ми не е по-различен, той не носи нищо позитивно, така че дали ще се видя с него, или не, няма голяма разлика“. В този смисъл мисля, че хората преоценяват лични връзки, приятелства и всъщност си дават енергията там, където или те получават енергия обратно, позитивна или където просто им е приятно и имат нужда от този контакт. И си мисля, че хората ще си ограничат като цяло контактите не заради коронавируса, ами заради това, че просто няма смисъл до някаква степен от някои контакти. Казвам го в позитивния смисъл. В личен план започваш да оценяваш доста повече това, което имаш. Обикновено винаги гледаме какво нямаме, какво можеш още да вземеш, какво можеш още да постигнеш и още, и още, и още. Така живеем. Сега започваш да си мислиш- всъщност имам много неща, за които трябва да съм доволна и щастлива – дали било семейство, дали било здраве, дали било работа, покрив над главата ти, парк наблизо, което в днешно време се оказа доста ценно, отколкото бихме си мислили, супермаркет наблизо, всички тези неща. Оказва се, че това дали имаш кола, или нямаш няма никакво значение, защото така или иначе никъде не ходиш. Някакви такива материални неща се оказва, че въобще не са толкова важни – най-новите чанти, обувки. Ти никъде не ходиш, носиш едни и същи маратонки и едно и също яке и това е. Та в такъв смисъл мисля, че хората преоценяват какво е важно. Един  катарзис, да кажем, което е хубаво. Лошото е, че трябва да мине нещо такова, за да се случи това, но като цяло мисля, че е хубаво. Мисля, че, надявам се, че хората ще станат една идея по-добри, по-мили към другите хора след цялата тази пандемия.

    Свикнахме ли с новото нормално?
    - Ами май свикнахме. Сега, ако съм в магазина и не съм с маска... Един ден си забравих маската и си дръпнах един шал леко, даже срамежливо заради това, че нямам. Свикнахме... Първоначално като всичко разликата е голяма, голяма промяна. Когато станаха инцидентите, терористичните атаки в Щатите с кулите близнаци, тогава казаха, че в самолетите в ръчния багаж може да имаш само малко течности. Тогава хората мислеха, че това е огромна промяна и никой никога няма да свикне с това, че нямаш право на някакви неща. В днешно време всички си пътуваме така и не го усещаш, не мислиш, че е някаква голяма промяна. Така че първоначално винаги ти се струва като голяма промяна, но с времето нали...

    Свикнахме ли с новото нормално?

    Адаптираме се, хората сме много адаптивни животни, много бързо свикваме с неща, особено ако искаш нещо. Ако от другата страна на носенето на маска е нещо, което ти искаш, например да отидеш на ресторант или да отидеш на кино или на театър, ще го направиш. Също така като погледнеш по на изток към държавите Китай, Япония, въобще цяла Азия. Те са много по-напред от гледна точка носенето на маски например. Аз съм била и в Япония и в Китай преди много години. Хората носят маски. Не масово, както в момента се носят със сигурност, но то е като някаква емблема, като някаква ценност, че аз те пазя теб, защото може би аз съм леко болен и не искам да заразя теб и всички други около вас. Някакъв такъв почетен медал е, ако носиш маска. Ако започнем да мислим за носенето на маска, че аз, носейки маска, те предпазвам теб и другите около мен, е много по-различна психология от това някой да ми казва, че трябва да нося маска, затова я нося. Аз така си го обяснявам – носи маска, защото за теб това е важно, да предпазваш другите около теб, а не защото ще има санкции, ако не я носиш. Това е разликата в психологията според мен. 

    Мислиш ли, че старото нормално ще се върне някога?
    - Старото нормално ще се върне в някаква форма. Ние винаги сме много драстични. Няма да забравя, в началото на карантината имаше разни много смешни видеа в социалните медии за кафета и ресторанти, които като отворят, сервитьорите ще хвърлят чашите и чиниите и всичко ще се чупи на масата. Отвориха и те не ги хвърляха. Имаше някаква дистанция. Така че това е някакъв минимален пример, където виждаш, че как си мислехме, че ще са нещата, а как всъщност станаха. Не е чак толкова драстично, така че ще се върне до някаква степен. Разбира се, ще има промяна, както казах за самолетите. Тогава мислехме, че няма да може да летим след атаките, но можем. Сега има някакви рестрикции около нещата, които можеш да носиш със себе си, така че ще има лека промяна, но не толкова голяма. Промяната, надявам се, първо ще е в личен план, хората преоценяват ценностната система, какво е важно за тях. Вече няма да е толкова много луксозните продукти или разни такива по-материални неща.

    Мислиш ли, че старото нормално ще се върне някога?

    От професионална гледна точка също ще се променят нещата, защото вече се вижда, да си работиш от вкъщи е възможно, възможен бизнес модел за почти всички. Разбира се, болници, училища, някои такива услуги не могат да се правят дистанционно, но много неща могат. Което означава, че хората могат да живеят където и да било, за момента в рамките на една и съща държава заради данъчни закони. В смисъл не е нужно да си в София, може да си в Тутракан примерно и да работиш за IBM. Което преди никога не е било възможно. Това означава, че фирмите ще имат много по-голям потенциал от хора. Не са ограничени само в хората, които живеят в София. Сега вече може да наемеш някой от където и да било да работи. Така че ще има промени. Надявам се, аз съм позитивна, винаги съм позитивна и гледам позитивната страна на нещата, че има много позитиви от ефектите на коронавируса. Разбира се, коронавирусът сам по себе си не е позитив в никоя сфера, но можем да извлечем позитивни неща от него.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 17 минути
    Президентите Буш, Обама и Клинтън ще се ваксинират публично
    Целта им е да възстановят доверието в науката
    преди 1 час
    преди 2 часа
    3280 нови случая на Covid-19 в страната
    Общият брой лабораторно потвърдени случаи на болестта от началото на пандемията е 155 193
    преди 16 часа
    ЕК предложи мерки за защита на изборите от чуждо вмешателство и борба с дезинформацията
    Брюксел се заема със собствеността върху медиите, политическата реклама и финансирането на политическите партии
    преди 17 часа
    ЕК дава България на съд заради качеството на въздуха
    Според Блюксел страната не предприема мерки, за да се справи със систематичното превишаване на нормите за фини прахови частици