четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    6190 прочитания

    Австралия, където втората вълна е вече история

    Как се стига от над 700 случая на Covid-19 на ден до 0 и самоизолацията ли е отговорът, който всички търсим, разказва Явор Константинов
    13 ноември 2020, 10:20 a+ a- a

    Втората вълна на коронавируса в Австралия беше през лятото и то само в един от 6-те щата на страната – Виктория и неговата столица Мелбърн. Към днешна дата втората вълна вече е приключила и в щата вече над седмица няма нито един случай на местно предаване на Covid-19.

    Как страната се справи с коронавируса, как се случи втората вълна във Виктория и самоизолацията на териториите ли е отговорът на коронакризата, за Economy.bg разказва ИТ инженерът Явор Константинов, който живее в Австралия над 20 години.

    Как изглежда животът в Австралия в момента?
    Точно тази седмица сме вече много позитивни, защото ни е вторият уикенд, който не сме в пълен локдаун, а сме с отпуснати мерки и мисля, че днес беше 8 или 9 ден с 0 случая на ковид специално за град Мелбърн, където имаше втора вълна. Така че настроението е приповдигнато и много по-позитивно. На всяка седмица или две отпускат мерките все повече и повече. Така че настроението е весело и приповдигнато в момента.

    Как изглежда животът в Австралия в момента, кога и как се случи първата вълна?

    Къде беше ти, когато дойде първата вълна, когато съобщиха, че трябва да минете под карантина?
    На първия локдаун аз бях на работа, бях в офиса на моето бюро и имаше нещо като слух между всички работници, че може да ни пратят вкъщи, никой не знаеше откога. И понеже това никога не се е случвало освен един-единствен път в миналото, 2010 година, когато в Брисбейн имаше огромно наводнение и тогава ни изпратиха вкъщи и ни казаха: „Веднага си тръгвайте, защото ще има наводнение“ и си бяхме вкъщи около една седмица. Ние не вярвахме, че ще ни пратят вкъщи и до края на работния ден се разбра, че от следващия ден сме си вкъщи. Фактически този ден се яви последният, в който сме на работа. На следващия работен ден можеха да дойдат само хора, които трябваше, примерно ако имат десктоп компютър, да го сменят с лаптоп, за да могат да работят от вкъщи. Аз съм ИТ инженер, така че на следващия ден трябваше да съм там, за да осигуря лаптопи за всички от офиса, които имат нужда. Нещата се случиха много бързо, за един ден. Това продължи, вече не мога да си спомня, мисля, че между един до два месеца. След това имаше леко отпускане на мерките, при което ние не се върнахме в офиса. Продължавахме да сме от вкъщи. Аз отидох между двата локдауна на гости в Сидни. Докато бях на гости през уикенда, в неделя започна да се говори, че влизаме в локдаун отново и в понеделник казаха: „Спираме влизането в Мелбърн. Влизането и излизането ще приключи“. За да мога да съм близо до работата, аз веднага хванах първия полет и се прибрах на следващия ден в Мелбърн, за да мога да съм близо до офиса. Така ме завари на уикенд в Сидни вторият локдаун и се прибрах веднага.

    Къде се случи втората вълна в Австралия и колко време пордължи?

    В някои щати е имало втора вълна, а в други не, можеш ли да разкажеш малко повече за това?
    Мисля, че втората вълна беше ексклузивно само в един град и щат – град Мелбърн и щата Виктория, където след края на първия локдаун, който беше доста по-кратък, мисля че беше между 5 и 10 седмици, имаше карантинни хотели, в които идваха австралийци, които се прибираха от чужбина, някои от тях идваха със симптоми или бяха болни. Местното правителство направи собствен подход към карантината, където, вместо да пазят хотелите с полиция, намериха контрактори - хора, които работят като охрана. Според това, което се написа в медиите, тези хора не бяха получили добър тренинг за работата, която ще извършат и се прехвърли вирусът от хората, които са карантинирани на охранителите. След това охранителите го предадоха един на друг помежду си. После те са го прехвърлили в домовете си. В един момент случаите стигнаха до 700 на ден или малко над 700 и в този момент на 2 август ни се наложи много драстична карантина за град Мелбърн и щата Виктория, в която ни наложиха първоначално 6 седмици локдаун, но всъщност накрая станаха 15 седмици. Доста тежък локдаун. Първо спряха всички полети в Мелбърн, така че всеки човек, който се връща в града, трябваше да лети или до Сидни, или до Аделаида, да се карантинира там 2 седмици и чак тогава да се прибере. Вечерен час от 20:00 до 08:00. Никой няма право да ходи по-далеч от 5 км от дома си. Не можеш да си навън освен за да ходиш на работа, ако имаш специален пермит. По принцип всички трябва да работят от вкъщи, ако могат. Ако е задължително да ходят в офис, трябва да имат написан документ от работодателя, че имат пермит да са там. Освен ако не отиваш до супермаркета или до аптеката, или на работа с валиден пермит, не може да си навън. Мисля, че единственото изключение беше, имахме право да излизаме навън за 1 час за физически упражнения, където имаш право да се разходиш в парка с приятел, но с маски. Маските са задължителни, задължително на 1-1,5 м, така че доста строга карантина. И за 15 седмици, което беше доста тежко, втория локдаун, успяхме да стигнем от 700 и нещо случая на ден до 0. Вече сме, мисля, че 8 поредни дни с 0 случая.

    Кой е по-стриктен за спазването на мерките – хората или властите?
    И двете. Мисля че има санкции, има контрол, има полиция в парковете, имаше полиция по улиците, имаше също армия при втория локдаун, която не я видяхме на първия. Но мисля, че голям процент от хората спазват мерките. Много голям процент от хората спазват мерките, разбира се, има изключения. Грешки бяха направени от правителството, но има и хора, които не спазват. Така че има изключения от двете страни, но генерално мисля, че има правила, има глоби, правителството се опитва да ги налага колкото се може по-добре и също мисля, че големият процент хора наистина спазват мерки. Поне говорейки си с моите колеги в приятелския ни кръг, почти всички спазват почти всички мерки с много малки изключения.

    Какви мерки има в момента в Австралия? Кой е по-стриктен за спазването им. Как стои въпросът с маските?

    В момента има ли някакви мерки и какви са те?
    Има. Заради това, което се случи между двата локдауна, и това, че изведнъж имаше втора вълна, правителството не бърза да маха рестрикциите и да се връщаме към нормалните условия, а ги забавя. Даже ги забавя много постепенно. Например когато стигнахме до 0 случая и искаха средният брой случаи за последните 14 дни да е под 5, когато достигнахме тази граница, те казаха: „тогава ще ви отпуснем след една седмица“. Отново имаше една допълнителна седмица. Махна се вечерният час, но правилото за 5 км от вкъщи се промени от 5 на 25 км. Отново човек не може да отиде много далеч. Все още нямаме право да летим между градовете, дори нямаме право да излизаме от самия град Мелбърн и да отидем в провинцията на щата, в някое от околните градчета. И като цяло, въпреки че сме на 0 случая, няма влизане и излизане от щата въобще. Нямаме право да пътуваме международно, нямаме право да пътуваме вътрешно, нямаме право да пътуваме до провинцията, нямаме право да пътуваме повече от 25 км. И нямаме право за гости, мисля, че имаме право да имаме гости само от една друга къща, не може да имаме от 5-6 различни домакинства хора и само по един път на ден. Така че много от правилата са все още тук. Има строги лимити, заведенията отвориха, но има лимити колко души може да има в тях, хората да са предимно отвън. Маските продължават да са абсолютно задължителни, макар че имаме 0 случая и не сме се върнали на работа. Все още сме си вкъщи и въобще не се и говори за връщане на работа поне до нова година, което са поне още 2 месеца. И не се говори за пътуване вътрешно в държавата и други градове до Коледа. За провинцията мисля, че правилото ще отпадне от понеделник (9 ноември), но това са 8-9 дни, след като сме с 0 случая. Така че много бавно отпадат мерките и много предпазливо. Като цяло няма бързане да се отпускат мерките.

    В момента маските в Австралия задължителни ли са?
    Да. И на открито и на закрито. Единственото, което ни разрешиха и то само в последната седмица, е, ако седнеш в кафене или ресторант, имаш право, след като си седнал, да си свалиш маската и да ядеш и да говориш с хората нормално, които седят с теб на маса. Но в момента, в който станеш или отидеш до банята, трябва да си сложиш маската. Навсякъде по улицата всички са с маски и като цяло, освен че хората казват, че маските ги дразнят, че им запотяват очилата,, няма огромен дебат за маските. Не съм видял в медиите. Дебатът не е толкова голям, колкото виждам, че е в България. В България е много по-бурен дебатът.

    Наясно ли си в момента в останалата част от страната какви мерки има?
    Да, горе-долу. Маските са задължителни само и единствено в град Мелбърн, където имахме втора вълна. В другите градове втора вълна нямаше. Ние имаме 7 щата. Мисля, че в 4 от тях от месеци не е имало никакви случаи или от време на време може да има по един. Така че там няма маски. Но границите между щатите са затворени и хората не могат да пътуват, да кажем, от Пърт до Брисбейн. Самите щати са се самоизолирали. Наскоро имаше избори в единия щат – Куинсланд. Спомням си, че в дебат беше казано какво искате – да имаме много строги мерки и да направим маските задължителни и да можете да пътувате извън щата или да карантинираме нашия щат и да имаме по-леки мерки, имайки предвид, че имаме 0 случаи от много време, и да живеем в нашия си щат с минимални мерки. Те избраха втория вариант. Изборите бяха и като тест дали хората са съгласни с това, което политиците избраха за тях – карантиниран щат с леки мерки. Правителството за голяма изненада спечели с голямо мнозинство, което значи, че болшинството хора са съгласни с този подход – карантиниран щат с леки мерки.

    Как се отрази пандемията на бизнеса в страната?

    Как се отрази всичко това на бизнеса в страната?
    Във Виктория има голям бизнес, нощна икономика – ресторанти, кафенета. Това е много развита индустрия. Също имаме много фестивали, концерти и т.н. и спортни прояви. Всички тези неща бяха сложени на пауза за доста месеци. Много от спортовете, отборите се преместиха в друг щат, преместиха си базите, примерно в Куинсленд, където имат по-леки мерки. Има едно голямо конно състезание Melbourne Cup, което се проведе миналата седмица без зрители, само по телевизията. Така че от гледна точка на тази индустрия мисля, че пострада много. Също туризмът. Тези щати, които сме като Виктория със строги мерки, туризъм на практика няма. Другите щати, които са с леки мерки, но са под карантина, имат само и единствено вътрешен туризъм, защото никой не може да отиде там. Никой не може да влиза, никой не може да излиза. Само местните хора, където искат да отидат, това е единственият туризъм, който съществува. Една стара статистика имаше отпреди 1-2 години, мисля, че Австралия е на второ място в света по международни студенти след САЩ, дори пред Англия, въпреки че сме малка държава. Това е огромен бизнес в Австралия и мисля, че е в топ 5 или топ 10 в най-големите бизнеси за страната. Води се експорт на образование, но всъщност е импорт на международни студенти. Много от тези студенти се прибраха, други просто не дойдоха. Така че мисля, че сферата на образованието беше ударена много силно, защото тези студенти плащат високи такси, те са огромна бройка и издържат университетите и университетските преподаватели и университетските работници. Така че секторът образование, секторът ентъртейнмънт, секторът туризъм, това бяха по-пострадалите сектори. Иначе строителството продължава. Аз лично работя в химическа компания, която има 2 филиала - един в земеделие и един в минна индустрия, и двата са напълно ОК. Аз лично нямам никакви последствия в компанията, за която работя.

    Защо Австралия и Нова Зеландия се справиха по-добре, отколкото Европа и САЩ?

    Изглежда, че Австралия, както и Нова Зеландия и някои други страни в тази част на света се справиха по-добре с коронавируса спрямо Европа и САЩ. На какво смяташ, че се дължи това?
    Мисля, че има няколко фактора. Единият е, че бидейки млади страни, сме страни с голяма площ и много малко население. Тоест ние натурално живеем, особено в по-малките градове, на по-голямо разстояние, нямаме такава гъстота като Европа. Второ, Австралия беше напълно затворена за международни полети още мисля, след първия локдаун и не е отваряла въобще границите, освен за връщащи се австралийци. В Европа ние виждаме, че хората ходят на ваканции, на море и т.н. Така че Австралия и Нова Зеландия се самоизолираха, след това те си затвориха и вътрешните граници и имаме и дистанцията, също мисля, че имаше и някакво ниво на дисциплина, което не е толкова добро като в Азия може би, но ми се струва, че е по-добро от Европа. Не на последно място, това са богати държави, които успяха да гласуват пакети от мерки, с които много вдигнаха помощите за безработни. Стандартните безработни получават Х долара, тези пари почти се удвоиха по време на пандемията и някак си имаше компенсация за това хората да се съобразяват и да си стоят вкъщи, дори да са безработни. Показа се, че финансово са подпомогнати. Австралия има лукса да е богата държава и се гласува да бъдат подпомогнати бизнеси, които докажат, че са загубили определен процент от оборота си. На компании, които са загубили определен процент, държавата даде допълнителни пари за заплатите на определен брой служители, за да може да не ги освобождават. Това се наричаше job keeper, а job seeker беше програма, която е увеличаване на помощите за безработни, те получаваха повече пари. Единственото нещо на тези програми е, че ти трябва да си австралиец, за да ги получиш. Т.е. тези хора, които са, примерно българите, с двойно гражданство, могат да се възползват от тези програми, но хората, които са международни студенти или които все още нямат легален статус в Австралия, за тях положението е много по-тежко, защото те не се класират за нито една от тези програми. И много хора се прибраха в държавите, от които са, в случай че са загубили работата си. Трябва да имаш легален австралийски статус, да си най-малко с постоянно жителство, за да можеш да се възползваш от тези помощи. Мисля, че това спомогна хората да се съобразят повече. Факт е, че те са финансово подпомогнати от държавата.

    Как се промени животът в личен и професионален план?

    Как се промени животът на хората в личен и професионален план?
    Беше много интересно да се наблюдава. Мисля, че първият локдаун хората го приеха по-позитивно, чуваха се по Skype, по Zoom, по телефон. Всеки се опитваше да сготви нова рецепта, да оплете чорап и т.н. На втория локдаун определено не беше толкова интересно. Някак си на хората им омръзна да седят вкъщи, омръзна им да си говорят с всички по Zoom и тези обаждания силно намаляха. Освен това стигнахме до една ситуация след 15-та седмица, в която дори да се чуеш с някого, няма какво да си кажете, защото и двамата не правите нищо. И настроението беше доста тягостно.
    От работна гледна точка мисля, че на голям процент от хората им хареса да работят от къщи. След като рестриктивните мерки бъдат премахнати, мисля, че много хора ще продължат да желаят да работят поне 1, 2 до 3 дни от вкъщи, да не се върнат 5 дни в офиса, защото това им спестява и време за пътуване в голям град като Мелбърн и в 17:00, когато свършиш работа, вече си си вкъщи. Така че мисля, че работата от вкъщи на много хора им хареса, но от гледна точка на социалния контакт това беше много трудно. Това беше много трудно и си личи сега в тази седмица, след като бяха премахнати рестрикциите колко са щастливи изведнъж хората. Определено социалният контакт липсваше много.
    Много бизнеси имат това, което се нарича на английски core function – базови функции. Това са едни хора, които са малко на брой, те обикновено са служители, които са на постоянен работен ден и те правят тези неща, които в миналото се имаха, 2019 г., за скучни. Те са хората, които просто пазят бизнеса да работи. А имаше хора, които са на проекти, те работят в Иновации, имплементират нови неща, нови технологии и всъщност с тази криза всички проекти бяха спрени и те бяха пратени вкъщи и си загубиха работата. А тези професии, които бяха скучните и фундаменталните, се оказаха сигурните. Тези хора продължават. Много е странно как това се получи, нали. Скучните работи се оказаха сигурните, модерните се оказаха несигурните. Нашият отдел е „Операции“, ние сме най-малкият отдел, но пазим тази компания да работи. А всички, които са проекти Data science, не знам си какво, професиите, които са с огромни заплати, всички тези хора си заминаха.

    На теб офисът липсва ли ти?
    Самият офис не. Аз съм ИТ инженер и се водя в графата „Основни работници“, имам разрешително да ходя там. Аз ходя в офиса два до три пъти седмично, но офисът е празен. Имам специално разрешително, което казва, че мога да съм там по всяко време между 8:00 и 18:00 часа от понеделник до петък, ако случайно бъда спрян от полиция. На мен ми харесва да ходя в празен офис, защото е много спокойно, тихо, мирно и нестресово. Всъщност работният стрес намаля много. Защото, въпреки че количеството работа е подобно или същото, факт е, че не седим един до друг, няма го този шум, не се прекъсваме по средата, когато правиш нещо, няма никакви прекъсвания. Някак си един голям процент от работния стрес изчезна и като цяло се чувствам по-релаксиран и работният стрес е по-малък.

    Със затварянето на границите ще могат ли държавите да се самоиздържат без да се възползват от международната икономика?

    Със затварянето на границите мислиш ли, че държавите ще могат да се самоиздържат, без да я има тази международна икономика, която е толкова характерна за времето, в което живеем?
    Това е много интересен въпрос. Винаги има печеливши и загубили. Например ако туристическият бизнес е потърпевш. Рано или късно вътрешните граници ще се отворят. Според мен те ще се концентрират да привлекат вътрешния туризъм и може би няма да им е трудно, защото хората са си седели вкъщи с месеци, не са си ползвали отпуските и една огромна част от работещите имат огромни натрупани отпуски, които чакат само да отпаднат рестрикциите, за да ги ползват. Но пък има и много хора, които си загубиха работата, така че има печеливши и губещи. Другото, което ми направи впечатление, е нашата компания. Едно от нещата, които произвежда, са няколко вида торове. Миналата година имахме фабрика в град Брисбейн, която беше стигнала до положение, в което не е рентабилна да съществува. Тя съществува 60 години и се говореше за нейното затваряне заради това, че има внос на много евтини торове от Китай, Близкия изток, Саудитска Арабия, Индия, където работната ръка е по-евтина и газта е по-евтина. И въпреки че идва на кораб до Австралия, отново подбива пазара. Откакто стана това заключване, местното правителство, което преди вярваше в свободната икономика и свободния международен пазар, казаха: „Ако не сте рентабилни, това е ваш проблем. Не е проблем на правителството на Австралия“. Мисля, че целият фокус се завъртя на 180 грауса. Наскоро говорих с мениджъра, който се занимава с връзки с местните политици. Той каза, че за първи път ние имаме помощ от местните политици и те подпомагат да се намери по-евтина газ и нашата фабрика да може да е рентабилна и тя е рентабилна в момента и за следващата година са ѝ осигурени консумативи, които са по-евтини и не се влияем толкова много от външната конкуренция. Тоест има някои вътрешни бизнеси, които печелят от липсата на външна конкуренция. Не е само черно и бяло.

    Свикнахме ли с новото нормално?
    С много неща свикнахме, с липсата на социален контакт мисля, че никой не е свикнал и се радваме това да се завърне. С работата мисля, че доста свикнахме на новите условия на работа. А за тези, които нямат работа, надявам се това да се промени бързо през новата година, защото е много трудно да си безработен и да не знаеш докога.

    Свикнахме ли с новото нормално и ще се върне ли някога старото?

    Мислиш ли, че старото нормално ще се върне някога?
    Може би някога, но не го виждам в следващата една година. Много неща няма да ги има. Например и най-малкото - международните пътувания. Австралия и Нова Зеландия, мисля, ще се опитат да ограничат възможно най-много международните пътувания и туризъм и идвайки в Австралия и излизайки навън. В момента, ако желаеш да отидеш някъде, трябва да получиш специално разрешение от държавата или да имаш много сериозна причина. Да посетиш семейството не е достатъчно уважителна причина, трябва да бъде много сериозна и не може да е за една-две седмици. Трябва да е за много по-дълго. Когато се върнеш обратно, трябва да влезеш в карантина 2 седмици, която преди месеци се плащаше от държавата, но вече от собствения ти джоб, което също е много скъпо. Т.е. прави една ваканция донякъде, маха от нея 2 седмици за карантина и я оскъпява страшно много. Австралийците и новозеландците много обичат да пътуват. Мисля, че това няма да се върне скоро. Единствената надежда е да ни отпуснат вътрешно и може би поне до Нова Зеландия да може да ходим. 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 минута
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 2 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк
    преди 3 часа
    „България Еър“ променя терминалите за опериране в в Рим, Мадрид и Прага
    Те са предвидени за полети от шенгенското пространство и предоставят възможност за по-добри транспортни връзки и влизане в страните без паспортна проверка
    преди 3 часа
    Предлагат бърза ликвидация на неработещи фирми
    От 30 хил. до 50 хил. нови дружества се създават на година, като над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки
    преди 4 часа
    3 български авиокомпании ще летят до Китай
    Правителството определи авиопревозвачите за директните полети до Поднебесната империя
    преди 4 часа