неделя, 28 май 2023   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2982 прочитания

    Уязвимите Балкани

    Страните от региона страдат най-много от икономическата криза, твърди анализ на Economist Intelligence Unit
    20 юни 2012, 10:56 a+ a- a

    Балканските икономики са най-потърпевши от глобалната рецесия през 2008 – 2009, показва изследване на Economist Intelligence Unit – анализаторска компания към авторитетното издание Economist. Икономиката на страните от региона (Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Македония, Черна гора, Румъния и Сърбия) се сви средно с 5,2% през 2009 и рецесията продължи до 2010, когато спадът на БВП беше 0,4%, заради срива на производството в най-голямата икономика сред тези страни – Румъния. В останалите през 2010 възстановяването беше слабо, а през 2011 регионът имаше умерен ръст от 1,9%, което е далече под предкризисните нива. Очакванията за тази година пък са за икономически растеж от едва 0,7 на сто.  Той обаче е под въпрос, при това дори ако предполагаемият колапс на еврозоната бъде избегнат.

    Рисковете от еврокризата се увеличават от факта, че балканските страни имат сериозни икономически отношения с Атина. Особено България, Македония, Черна гора и Албания, при които между 10 и 12% от износа на стоки е за Гърция. Заедно с това пазарният дял на клоновете на гръцките банки в Югоизточна Европа е около 20%. 

    Кризата донесе и социални последици, сред които намаляване на заетостта и увеличаване на бедността в региона. Държавите на Балканите имат най-високите нива на безработица и бедност в Европа – около една четвърт от икономически активното население е без работа. 

    Въпреки това развитие, то не доведе до последици в политическия живот, а социалните вълнения са силно ограничени. Например Сърбия наскоро проведе мирни и безпроблемни парламентарни и президентски избори, а за разлика от други европейски страни неофашистката партия в страната не получи депутатски места. В повечето страни от време на време има ограничени протести, но като цяло социалният мир оцеля. И то при положение, че балканските страни традиционно са предразположени към размирици – етнически и териториални спорове, проблемна демокрация, високи нива на обществено недоволство, широко разпространена корупция и ниски нива на доверие в институциите. 

    Този почти парадокс може да бъде обяснен с три фактора. На първо място регионът има някои предимства, които попречиха на населението да усети ефектите от кризата с цялата им сила – голяма част се прехранват от земеделие и е разпространено съжителството на големи фамилии в един дом. Второто е, че залезът на традиционното ляво и профсъюзите в повечето страни в региона означава, че много малко социални или политически сили могат да организират демонстрация, която да не е спонтанна и да е достатъчно голяма. И накрая – проучванията на общественото мнение показват широко разпространена апатия, заради която хората не са склонни да бъдат много активни. 

    Големият въпрос обаче е дали този привиден социален и политически мир е устойчив. Дали това не е затишие пред буря, която може да избухне при задълбочаване на икономическата криза в региона? И то след като единственият фактор, който би могъл да стабилизира Балканите – Европейския съюз, също е в дълбока криза.

    Заглавието е на Economist Intelligence Unit; със съкращения

     
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    26 май 2023, 16:17
    УниКредит Булбанк отвори първия си напълно безкасов филиал в София
    Банката стартира нов модел на безкасово обслужване заради трайната промяна в поведението на клиентите
    26 май 2023, 14:22
    26 май 2023, 11:43
    14% ръст в пътуванията на българи в чужбина през април
    Над 20% е ръстът при посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    26 май 2023, 10:32
    Германската икономика навлезе в рецесия
    БВП на Германия отчита свиване второ поредно тримесечие
    26 май 2023, 09:44
    Нова електронна услуга дава директен достъп на бизнеса до системите на НАП
    Хазартните оператори първи получиха софтуерен ключ, предстои „бърза писта“ за подаването на данъчни и осигурителни декларации