Нестабилността в САЩ може да предизвика ефект на доминото по света

За нея щурмът на Капитолия не беше изненада. Тя отдавна предупреждава, че това може да се случи. Но никой на Запад не й вярваше. Докато това не се случи. Две години след публикуването на „How To Lose A Country“ (бел. ред.: „Как да загубим държава“), в която тя очертава 7-те стъпки, нужни една демокрация да се превърне в диктатура, книгата на Едже Темелкуран придоби нова актуалност. След събитията в САЩ стана ясно, че никоя демокрация не е имунизирана, а залитането към авторитаризма не е запазена марка само за страните от Изтока.

Защо събитията в САЩ не бяха изненада, какъв ефект ще имат те на глобалната сцена и какво вещаят те за Европа и света – тези и други въпроси коментирахме с Едже Темелкуран.

Едже Темелкуран е родена и отраснала в Турция, но от няколко години живее в Загреб, Хърватска. Освен многонаграждаван журналист, тя е и автор на множество книги (някои от които преведени и на български език). Редовно е канена да коментира за издания като Guardian, Washington Times, Deutsche Welle, Financial Times, Foreign Affairs и др.

Едже, след щурма на Капитолия новоизбраният американски президент Джо Байдън заяви: "Днешният ден ни напомни, че демокрацията е крехка и може да бъде разрушена". Защо им отне толкова дълго време на САЩ да осъзнаят това?
Една от причините, разбира се, е америка́нската изключи́телност (от англ.: American exceptionalism, възглед, според който САЩ се отличават същностно от всички останали държави). Както и във Великобритания, така и тук е налице силно, но същевременно неоснователно възприятие, че подобни събития не биха могли да се случат на страните от Запада. Факт е също, че за установения политически елит не е лесно да приеме емоционално, че и на тях могат да се случат такива банални и вулгарни политически инциденти. Дълго време и ние, в Турция, живяхме със същата илюзия. Трябва обаче да си дадем сметка, че институциите в тази нова ера не са достатъчно силни, за да се уповаваме на тях.

Във Вашата книга „How To Lose A Country“ Вие предупреждавате, че никоя страна не е имунизирана срещу възхода на екстремизма. Твърде арогантен ли беше Западът да приема за даденост демокрацията?
Не бих казала арогантен, но отнема време да приемеш, че тази криза на капитализма засяга всяка страна по един и същ начин. Държавите може да и са напълно различни една от друга, но начинът по който крайнодесният популизъм оперира е абсолютно еднакъв.

Two years after its publication #HowToLoseACountry has finally become “a timely book” for those who have been saying “It couldn’t happen here.” Published by @4thEstateBooks @AnagramaEditor @BBEditore @EditionsStock @HoCaHamburg @Ljevak @amboanthos @DioptraBooks @HarperCollinsCa pic.twitter.com/nGTwptPygy

— Ece Temelkuran (@ETemelkuran) January 7, 2021

Кои са общите модели на глобалната авторитарна вълна? По какво си приличат авторитарните лидери и режими по света?
В книгата ми „How To Lose A Country“ аз съм очертала 7 стъпки. Написала съм книгата иронично като ръководство за диктатор. 7-те общи модела, които разглеждам в отделни глави, са:
1. Създайте движение;
2. Разрушете рационалното, тероризирайте езика (бел. ред.: с това Темелкуран има предвид игнорирането на нормалните рационални аргументи и проникването на езика на популистите в обществото до степен, в която критичните гласове биват почти напълно заглушени);
3. Кажете сбогом на чувстото за срам – в ерата на пост-истината неморалното поведение е „на мода“;
4. Разрушете политическите и съдебни механизми;
5. Проектирайте си граждани по свой вкус;
6. Оставете ги да се смеят на ужаса (деградация на политическия хумор от символ и средство за съпротива в убежище за опозицията);
7. Проектирайте си собствена страна.

Какво можем да очакваме в близко бъдеще в САЩ и в Европа?
САЩ имат късмет. Тръмп не е политическо животно като другите автократи, които наблюдаваме днес. Той не може да навигира из сложния политически механизъм и да го събори. Действията му са нескопосани. Но тълпата, която щурмува Капитолия, може скоро да си намери по-добър пастир. Тогава ситуацията за американската демокрация наистина може да стане тежка.
Западна Европа все още остава незасегната благодарение на центристките лидери. Те са последната спирачка пред залитането към глобалния възход на популизма.
Това, което ме ужасява на този етап, е масовата враждебност към интелекта и науката. Когато половин Европа се обявява против ваксинирането, е трудно да си представим бъдеще за Европа.

Казвате, че „политическата лудост е глобален феномен. И тя превръща банализирането на злото в зло на баналността“. Как допуснахме да се случи това?
Разглеждам това като криза на неолибералната политика и естествена последица от нея. Идеалният гражданин на неолиберализма е идиот, който казва: „Политиката е мръсна работа и да си аполитичен е благословия“. Сега наблюдаваме последиците от това мото.
Ето защо тези, които искат да вярват, че веднъж, след като се оттървем от Тръмп и неговите подобия, проблемът ще се реши, правят фатална грешка. Това не е въпрос само на политика, а също социален и морален проблем.

Какво се случва, когато водещ износител на демокрация е наречен „бананова република“, вкл. и от бившия президент на същата тази страна? Какъв ефект ще има това на глобалната сцена?
Не мога да НЕ отбележа иронията тук. САЩ са наречени бананова република от човека, избран при силно оспорвани избори. Налице е очевидно глобално злорадство сред страни, които са били порицавани от САЩ. Но тези от нас, които виждат сериозността на проблема, знаят много добре, че загубата на престиж на американската демокрация няма да има лечителен ефект върху лицемерието на международната политика. Американската демокрация беше много (много!) далеч от това да е перфектна, но подобна нестабилност може да предизвика ефект на доминото сред подобните на Тръмп лидери по света.

От какво зависи възстановяването на стабилността на американската и глобалната демокрация в момента?
Социалната справедливост! Няма как да има демокрация без социална справедливост. Именно заради това преминаваме през тази криза: общественият договор беше компрометиран заради похотливите желания на капитализма. Докато това не се промени, демокрацията ще продължава да е в криза.

Интервю: Детелина Калфова