четвъртък, 27 януари 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2823 прочитания

    Дните на кеша са преброени

    Конкуренцията между частните и официалните пари се засилва, дигиталната революция ще промени функцията на парите, прогнозира авторът на книгата "Бъдещето на парите"
    14 януари 2022, 14:54 a+ a- a

    „Дните на физическите пари и кеша определено са преброени“, заяви Ишуар Прасад, професор по икономика в Cornell University и автор на книгата The Future of Money: How the Digital Revolution is Transforming Currencies and Finance по време на конференцията на Citi - The Year Ahead Conference 2022.

    По думите му „природата на парите се променя от физически към дигитални. Но това не е нещо ново. Случва се отдавна, като различните икономики са на различни етапи, а Китай е най-напреднала в този преход“.

    Той очерта две важни промени, които вървят в момента. Първата е по отношение на функцията на парите. „Сега отиваме към по-специализирана форма на парите, където в крайна сметка получавате специализация с определени парични единици, обслужващи определени цели“.

    Друг аспект според икономиста е увеличената конкуренция между официалните и частни пари. „С финтех платформите и финтех посредниците, които директно свързват вложителите и кредитополучателите, поемайки много от традиционните функции на банките, може да видим много значими предстоящи промени на финансовите пазари, както и при финансовите институции. Това може да има важни последици дори при създаването на пари от търговските банки, особено ако те приемат, че бизнес моделът им е заплашен и започнат да играят по-слаба роля във финансовата система“.

    Прасад припомни, че биткойн се появи на световната сцена много навреме. „Бялата книга“ на биткойн е пусната 6 седмици след кризата с Lehman Brothers на 15 септември 2008, а софтуерът за първата версия на биткойн - през януари 2009. Това според експерта е паснало идеално на духа на времето – да можеш да извършваш финансови транзакции, без да разчиташ на посредник - централна банка или друга финансова институция. Защото по това време по думите му доверието в правителствата и в традиционни финансови институции беше на много ниско ниво.

    Но според Прасад биткойн не е изпълнил тази първоначална цел, а вместо това се е превърнал в чисто спекулативен актив. Основният двигател на стойността му е неговият недостиг.

    А дали биткойн може да послужи като защита срещу инфлацията – икономистът счита, че е твърде рано да се каже. „Биткойн се появи през 2009, но доби истинска популярност едва през последните 4-5 години – в периоди на ниски инфлация, та дори и с риск от дефлация. Едва сега започнахме да виждаме опасения за повишаване на инфлацията. Така че не мисля, че биткойн е минал този тест на времето. Но идеята, че биткойнът ще запази стойността си спрямо фиатните валути (бел.ред.: стандартните пари) до голяма степен се основава на идеята, че ще има лимит на това колко биткойни могат да бъдат създадени. Както знаете, максималният брой биткойни, който може да бъде създаден някога е само 21 милиона, освен ако цялата общност не се съгласи да промени този параметър, но това е малко вероятно. От тези 21 милиона около 18 и половина до 19 милиона са добити до момента“.

    Прасад отбелязва, че за него като икономист е съмнително твърдението, че недостигът може да създаде стойност, когато биткойн няма присъща стойност.

    По думите му едно от нещата, които научихме, е, че когато настъпят проблеми, имаме нужда от институция, която да налее ликвидност във финансовата система. „А способността на централните банки да създават ликвидност, когато наистина е необходимо, е нещо, което е ценно, дори в нормални времена. Така че, като се има предвид къде се намираме по отношение на финансовите и икономическите ни системи, които дори и да са далеч от съвършени според мен, фиатните валути като долара ще останат много важни източници на стойност“.

    Прасад все пак казва, че вижда потенциал как децентрализирани криптовалути като Етериум стават много по-функционални. По думите му блокчейнът на Ethereum показва възможност да осигури основата за децентрализираните финанси.

    Икономистът е на мнение също, че stablecoins могат да отговорят на реална нужда от по-ефективна, леснодостъпна и евтина дигитална платежна система в рамките на държавата, а също и зад граница.

    „Ако хората решат да държат парите си в CBDC (бел. ред.: eмитираните от централните банки дигитални валути), дигитален портфейл или цифрова сметка във времена на ниски лихвени проценти или финансови сътресения, може да се премахне посредничеството на банковата система, което да създаде точно такъв вид финансова нестабилност, която CBDC би искал да избегне“, добавя Прасад. По думите му Бахамите, които първи пуснаха CBDC, са пример как този проблем може да бъде решен. Там просто въведоха ограничение на сумата пари, която може да се държи в сметка в CBDC, което предотвратява до голяма степен изтеглянето на депозитите от банковата система.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 13 часа
    Над 160 електронни услуги са достъпни в обновения портал на НАП
    Приходната агенцията е лидер сред е-администрациите
    преди 14 часа
    PwC: Здравните и кибер рисковете са сред основните притеснения на бизнес лидерите по света
    3/4 от изпълнителните директори очакват по-стабилна глобална икономика през 2022, показва глобално проучване на консултанската компания
    преди 16 часа
    Онлайн продажбите и интернет потреблението у нас отчитат стабилен ръст през 2021 г.
    Секторът има потенциал за нов растеж, тъй като все още едва 52% от фирмите в България имат уебсайт, а 11,8% продават онлайн
    преди 16 часа
    Нови противоепидемични мерки в София
    Те влизат в сила от 27 януари
    преди 17 часа