ФАО отчете повишение в цените на храните

Снимка: Economy.bg

Глобалните цени на хранителни стоки като ориз и растително масло се повишиха за първи път от месеци, след като Русия се оттегли от военновременно споразумение, позволяващо на Украйна да доставя зърно по света, а Индия ограничи част от износа на ориз, според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).

Индексът на цените на храните на ФАО, който проследява месечните промени в международните цени на често търгуваните хранителни стоки, се е увеличил с 1,3% през юли спрямо юни, воден от по-високите разходи за ориз и растително масло. Това е първият ръст от април, когато по-високите цени на захарта леко повишиха индекса за първи път от година.

Цените на суровините падат, откакто достигнаха рекордни стойности миналата година след нахлуването на Русия в Украйна. Прекъснатите доставки от двете страни изостриха глобалната хранителна криза, тъй като са водещи доставчици на пшеница, ечемик, слънчогледово олио и други достъпни хранителни продукти, особено за нации в части от Африка, Близкия изток и Азия, където милиони се борят с глада.

Светът все още се възстановява от тези ценови шокове, които увеличиха инфлацията, бедността и продоволствената несигурност в развиващите се нации, които разчитат на внос, пише AP.

Сега има нови рискове, след като в средата на юли Русия излезе от сделка, сключена с посредничеството на ООН и Турция, която осигуряваше защита на корабите, превозващи селскостопански продукти от Украйна през Черно море. Наред с руските атаки срещу украинските пристанища и зърнената инфраструктура, цените на пшеницата и царевицата се покачват зигзагообразно на световните пазари. Международните цени на пшеницата са се повишили с 1,6% през юли спрямо юни, първото увеличение от 9 месеца, каза главният икономист на ФАО Максимо Тореро.

По-тревожна е търговската забрана на Индия за някои разновидности на бял ориз, различен от басмати, което води до запасяване с основния продукт в някои части на света. Ограниченията от края на юли бяха наложени, тъй като по-ранният от очакваното Ел Ниньо донесе по-сухо и по-топло време в някои части на Азия и се очаква да навреди на производството на ориз. Цените на ориза се повишиха с 2,8% през юли спрямо месец по-рано и с 19,7% тази година, за да достигнат най-високото си ниво от септември 2011 г., съобщи ФАО.

По-скъпият ориз „поражда значителни опасения за продоволствената сигурност за голяма част от световното население, особено тези, които са най-бедни и които отделят по-голям дял от доходите си за закупуване на храна“, се казва в изявление на организацията.

Това ще бъде особено предизвикателство за региона на Африка на юг от пустинята Сахара (Субсахарска Африка), тъй като тя е ключов вносител на ориз, каза Тореро пред репортери.

Още по-рязък е скокът на цените на растителното масло, проследен от ФАО, което се повиши с 12,1% миналия месец спрямо юни след спад в продължение на 7 поредни месеца. Организацията посочи 15% скок в цените на слънчогледовото олио след „подновена несигурност“ относно доставките след края на сделката за зърно.

„Въпреки че светът разполага с адекватни хранителни доставки, предизвикателствата пред доставките от големите производители поради конфликти, ограничения за износ или причинени от времето производствени дефицити могат да доведат до дисбаланси в търсенето и предлагането в регионите“, каза Тореро, главен икономист на ФАО. Това ще доведе до „липса на достъп до храна поради нарастващите цени и потенциалната продоволствена несигурност“.

Той отбеляза, че световните цени на хранителните стоки са различни от това, което хората плащат на пазарите и в хранителните магазини. Въпреки падането на цените на световните пазари от миналата година, това облекчение не е достигнало до домакинствата.

Цените на храните на местно ниво все още се покачват в много развиващи се страни, тъй като техните валути са отслабнали спрямо долара, който се използва за закупуване на зърно и растително масло.

„Това предаване на по-ниските цени на суровините към крайните потребителски цени, които включват други компоненти като логистика и други продукти, които произвеждаме – хляб, например – все още не се случва в развиващите се страни“, каза Тореро.