петък, 14 юни 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    23038 прочитания

    "Болна" ли е германската икономика и как това се усеща в България?

    Германските предприемачи в България непрекъснато ни казват, че имат нужда от политическа стабилност - Мориц Зайлер, икономическо аташе към посолството на Германия в София, пред Economy.bg
    08 април 2024, 09:56 a+ a- a

    „Германия – най-зле представящата се голяма икономика в света през 2023“. „Германия отново е болният човек на Европа“, „Болната германска икономика“. Подобни заглавия изобилстват в международните медии в последните месеци. Германската икономика се сви с 0,3% на годишна база през последното тримесечие на 2023. Доклад на водещи германски икономически институти отпреди дни ревизира надолу прогнозата за растеж за 2024 от 1,2% до 0,1%, което означава почти стагнация.

    Боледува ли и от какво германската икономика, как буксуването на германския мотор ще се усети в България, правилно ли беше решението на Германия да се откаже от ядрената енергия, как протича енергийният преход там и какво в България можем да научим от опита на страната при затварянето на въглищните централи, как се развиват германо-българските икономически отношения и как политическата криза у нас ще се отрази на германските инвеститори – тези и други въпроси коментирахме с Мориц Зайлер, икономическо аташе към посолството на Германия в София.

    Г-н Зайлер, Германия отново ли е „болният човек на Европа“, както британското списание The Economist определи страната? Или е просто „един уморен човек“ по думите на германския финансов министър Кристиан Линднер в Давос?
    Министър Линднер каза: „Германия е уморен човек след кратка нощ“. С тази „кратка нощ“ той имаше предвид Covid пандемията и енергийната криза след войната на Русия срещу Украйна. Считам, че това, което г-н Линднер каза след това, е много по-важно: „И сега ще изпием чаша хубаво кафе, с други думи, ще направим структурни реформи и отново ще имаме икономически успех“. А какво означава отново да бъдем успешни? През последната година Германия се превърна от 4-тата в 3-тата по големина икономика в света. Тази година германският борсов индекс отбелязва рекорд след рекорд. А както всички знаем, на борсата се търгуват бъдещи обороти. Така че Германия наистина не е толкова болна, колкото често се твърди.

    Колко „болна“ е всъщност германската икономика?
    Министърът на икономиката Хабек коментира ситуацията по следния начин: „Не сме болни, а просто недостатъчно тренирани“. Германия натрупа малко тлъстини, защото дълго време прибягвахме до рафта за сладки с евтин руски газ и защото се чувствахме уютно на завет с китайския икономически растеж. След това дойде ковид пандемията със срива на глобалните вериги за доставки и шока в цените на енергията след руското нападение срещу Украйна. Въпреки това Германия успя да стане независима от руския газ за няколко месеца. Германската икономика в момента укрепва чрез инвестиционни проекти на частния сектор с обем от 80 милиарда евро. За да продължим обрисуваната от министър Хабек картина: отново тренираме с пълни сили и имаме мускулна треска – ключовата дума тук е ръстът на БВП от само 0,3% през 2023.

    Коя е най-голямата спирачка пред германския мотор? Какво е обяснението за слабото представяне на германската икономика?
    В Германия и в България сме изправени пред подобно предизвикателство – недостигът на работна ръка. Улрике Малмендиер от Калифорнийския университет в Бъркли, която също е член на експертния съвет, съветващ федералното правителство за оценка на цялостното икономическо развитие, казва: „Войната в Украйна, енергийната криза, дори пандемията от коронавирус оказват сравнително незначително влияние върху потенциала за растеж, т.е. възможното дългосрочно икономическо развитие на страната. Трябва да преценим как можем да привлечем в страната добри кадри в бъдеще”. Германските компании в България ни казват абсолютно същото. Още по-важно е да създадем повече и по-лесни пътища за легална миграция в Германия и в България. В същото време трябва да използваме по-добре съществуващия потенциал на работната сила. В България например работят 70% от жените, в Германия едва 55%. Тук можем да се поучим от вашата страна. В България, от друга страна, 72% от младите ромски жени нито учат, нито работят, а при младите мъже този показател е 55%. Това е голям източник на неизползвана работна сила, която все още може да бъде активирана. Предходната седмица връчих стипендия от фондация „Арете“ на млада ромка, която учи информатика в Пловдив и бях впечатлен от целеустремеността на тази млада жена и на останалите стипендиантки.

    Какъв ще е ефектът от отслабването на най-голямата европейска икономика върху Стария континент и България?
    Германо-българските икономически отношения са добър индикатор за предизвикателството, пред което сме изправени заедно в момента: през 2022 обемът на германо-българската търговия достигна рекордната стойност от 12,1 милиарда евро с търговски излишък за България. През 2023 стокообменът пада до 11,8 млрд. евро, като българският износ се свива, а германският се увеличава. Голяма част от износа на България за Германия се дообработва там и след това се изнася за световния пазар. Слабостта на световната икономика – след миниръст от 0,8% на световната икономика миналата година, СТО току-що оповести очакванията си за 2024 от 3,3% като „прекалено оптимистични“ – оказва влияние върху експортно ориентираната германска икономика, а по този начин и върху страните доставчици. Но глобалното търсене изглежда се нормализира. През декември световното промишлено производство се е увеличило с 0,5% в сравнение с предходния месец – и с 2,5% на годишна база. Така че има основание за оптимизъм за нашите две тясно свързани икономики.

    Как виждате бъдещето на германската икономика с оглед на глобалното развитие в момента?
    Позволете ми да дам малко провокативен отговор: дали вече не ставаме свидетели на „съзидателното унищожение” на Йозеф Шумпетер? Да – определени индустриални сектори не вървят добре, но не може ли от това да излезе нещо ново и по-добро? Последните открити мини за добив на кафяви въглища в района на Рейн скоро ще бъдат затворени. Там вече се въртят вятърни турбини. Точно там Microsoft инвестира 3,2 млрд. евро в изграждането на два изчислителни центъра. Ако Microsoft – като само един пример – счита Германия за перспективна локация, тогава не бих могъл да им противореча.

    Как оценявате решението на Германия да се откаже от ядрената енергия с оглед на енергийния преход (Energiewende)?
    С излизането от ядрената енергетика в Германия беше разрешен 50-годишен социален конфликт. Не е полезно за една демокрация продължително време да прави политика против волята на голяма част от населението. Ето защо федералното правителство реши още през 2011 да спре постепенно използването на ядрена енергия и да увеличи използването на възобновяеми източници. И къде сме сега? С почти 52% през 2023 над половината от консумираната електроенергия за първи път дойде от възобновяеми енергийни източници. Страда ли Германия като индустриална страна в резултат на това? Не. Заедно с Япония Германия остава промишлената западна държава с най-висок дял на индустриалната добавена стойност в БВП.

    Може ли според Вас ядрената енергия да допринесе за постигане на климатичните цели? И как оценявате решението на България да изгради 2 нови ядрени блока?
    Всяка страна решава сама за енергийния си микс в съответствие с международните задължения – под това имам предвид по-специално Парижкото споразумение за климата. Но също така е ясно: строителство на нови атомни електроцентрали няма да може да допринесе за намаляване на емисиите през това десетилетие. И малкото нови строителни проекти за ядрени електроцентрали в Европа се характеризират с огромни забавяния и оскъпявания. Това са доста капиталоемки проекти. В икономическата наука нещо подобно би било определено като клъстерен риск.

    Дебатът за ядрената енергия продължава да разделя Европа. Как би могло да бъде преодоляно това разделение, за да се постигне обща енергийна политика, която да отчита интересите на всички страни членки?
    Позволете ми да противопоставя на въпроса ви за разделението друга картина: миналата година 9 лидери на ЕС – включително френският президент Макрон и канцлерът Шолц – се съгласиха да изградят офшорни вятърни турбини в Северно море с капацитет от 120 гигавата до 2030 и най-малко 300 гигавата до 2050. Това е само един пример за обща европейска енергийна политика. Наскоро в Берлин се срещнаха енергийният министър Радев и вицеканцлерът Хабек. Двамата министри се договориха, между другото, да създадат работна група, която да определи параметрите на бъдещата европейска водородна инфраструктура. Това също е обща европейска енергийна политика. В ЕС всички преследваме една и съща цел – въглеродна неутралност. Не бива да забравяме това при случайни дискусии за правилния път.

    Какви паралели виждате между структурната промяна в България и трансформацията в Германия?
    Вашият въпрос ме кара да се сетя за електроцентралите на лигнитни въглища, наречени „Черната помпа“ (Schwarze Pumpe), в района на Лужица. Между 1955 и 1990 там се генерира до 11% от цялата енергия на ГДР. С края на ГДР и социализма централите бяха затворени и половината от работната сила беше съкратена до средата на 1991. До 300 000 души останаха без работа. В края на 90-те години на миналия век – когато почти никой не говореше за климатичните промени – беше построена нова, модерна електроцентрала на лигнитни въглища. С изграждането ѝ отново се разкриха работни места. За да постигнем климатичните си цели, тази електроцентрала трябва отново да затвори до 2038. Това сигурно са невероятни икономически и емоционални люшкания за хората в Лужица. Подобни истории чух в Стара Загора, Кюстендил, Перник и Бобов дол. Но има и огромна разлика в сравнение с 90-те години: Tesla построи гигафабрика в Бранденбург, Deutsche Bahn изгради ремонтно съоръжение за своите високоскоростни влакове, а Tropical Islands (бел. ред.: закрит воден парк) е една от най-популярните туристически атракции в Германия. За България ЕС е предоставил 1,2 милиарда евро от Фонда за справедлив преход, за да може да реализира именно такива проекти. Въпреки всички предизвикателства има основателни причини да се подходи с оптимизъм към структурната промяна.

    Какви конкретни мерки може да помогнат на България успешно да осъществи структурната промяна?
    Не е моя работа да давам съвети на България. Като посолство редовно каним български енергийни експерти да посетят германските региони на структурна промяна. Миналата година в Германия ни гостува Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, тази година каним Росица Райкова от отдел „Инвестиции“ на Общинска администрация – Стара Загора. След това тези експерти могат да преценят кои мерки според тях са подходящи за България и кои не.
    Само още една бележка: определих липсата на работна ръка като най-голямата пречка пред растежа и в двете ни страни. Ако в резултат на структурната промяна се освободи работна сила, чрез по-нататъшното обучение на тези хора със сигурност може да се постигне или дори ускори икономическия растеж.

    Как оценявате развитието на германо-българските икономически отношения?
    Икономическите ни отношения са отлични, България постига най-голям търговски обмен с Германия. Заводът за производство на мед от Хамбург Aurubis е най-голямата компания в България по продажби и данъци, а германските търговски вериги Kaufland, Billa и Lidl са сред 10-те най-големи работодатели. Германо-българската индустриално-търговска камара с близо 600 членове е най-голямата двустранна търговска камара в България. Но освен тези цифри за мен има един още по-важен фактор в нашите икономически взаимоотношения: хората. Само един пример: шефовете на Lidl и Kaufland в България Милена Драгийска и Иван Чернев са учили в Германия, върнали са се в България и управляват успешни и отговорни компании тук. Според мен тази културна човешка връзка прави икономическите връзки между нашите страни невероятно силни.

    Как политическата криза в България ще се отрази на бизнес климата в страната и по-конкретно на германските инвеститори?
    Да – германските предприемачи непрекъснато ни казват, че имат нужда от политическа стабилност и надеждни партньори. Но кои са най-важните фактори на стабилност за инвеститорите? България и Германия са членки на Европейския съюз, най-голямата икономическа зона без бариери в света с повече от 500 милиона граждани и БВП от около 13 трилиона евро. А нашите две държави са част от НАТО и затова се ползват от защитата на най-силния отбранителен съюз в света. Ето защо съм твърдо убеден, че който е част от такива стабилни съюзи, може да удържи на всякакви политически конфликти - част от демокрацията.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 11 часа
    преди 13 часа
    Телерик Академия ще се фокусира повече върху доквалификацията на специалисти
    За 5 години Академията утроява броя на Upskill програмите за повишаване на знанията и добавя към портфолиото си нови формати
    преди 13 часа
    Проучване: Липсата на умения за работа с AI забавя иновациите в 62% от компаниите
    2/3 от компаниите не притежават достатъчни умения за работа с AI, а 41% от организациите изпитват затруднение в намирането на служители с опит и знания в изкуствения интелект
    преди 16 часа
    София Тех Парк получи български електрически камион
    Първият български мини товарен автомобил на ток има пробег от 300 км с едно зареждане
    преди 17 часа
    НАП: Клиентите могат да задържат плащането, ако не получат касова бележка
    Агенцията санкционира 433 търговци край морето за неиздаване на фискален бон