Как да се предпазим от финансови измами?

През последните години сякаш свикнахме да чуваме за телефонни измами, при които възрастни хора се подлъгват и дават спестяванията си на мошеници. Но как реагираме, когато някой ни се обади и вместо лоши новини за близките ни, ни каже, че лесно може да ни направи богати, от нас се иска само да му поверим управлението на своите спестявания? За да разберем какви рискове крие доверяването на нелицензирани финансови дружества, се срещнахме с Владимир Савов, зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), отговарящ за управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Вижте какво сподели той пред екипа на Economy.bg по време на форума „Печели находчиво: нови хоризонти за личните спестявания", организиран от InsMarket.

Какви рискове крие поверяването на средства на нелицензирани финансови дружества?

Крие най-общо огромни рискове. Първо, тези средства ще изчезнат. Ще ги изгубите безвъзвратно. Защото един професионален инвестиционен посредник, ще ги инвестира от ваше име в тези инструменти, които сте искали, с този рисков профил, по ваше нареждане. И той е защитен, гарантиран от Фонда за компенсиране на инвеститорите. Нелицензираните финансови дружества, да не ги наричаме наистина инвестиционни посредници, имат една единствена цел – да получат едни пари; да търгуват с тях в добрия случай и затова да получат много тлъсти комисиони. Обикновено това е написано с дребни букви в договора – в размер на няколко процента от всяка сделка. Била тя покупка или продажба. Или в по-лошия случай - да представят документи за фиктивна търговия, фабрикувани, фалшиви. А самите пари да са изчезнали в съвсем други сметки, незнайно къде, незнайно в кои части на света. В ЕС не е възможно да има извършване на инвестиционно посредничество без лиценз.

Когато лице от такова дружество се свърже с нас, ние като потребители как най-лесно можем да го проверим?
На сайта на КФН има списък на лицензираните инвестиционни посредници. Има втори списък на тези, за които ни е известно, че се опитват да набират клиенти и са нелицензирани дружества за извършване на такава дейност. Този списък, разбира се, няма как да е изчерпателен, защото тези компании доста често си сменят названията. Но лицензираните инвестиционни посредници по-скоро нямат практика да звънят отникъде на нищо неподозиращи клиенти да им предлагат такива или онакива услуги. Самото обаждане е по-скоро повод за особено внимание и наистина най-добре е да бъдат зададен въпросите: „Лицензиран ли сте от Комисията за финансов надзор? Къде мога да видя този лиценз?“. Някой път се казва: „Ние сме лицензирани от Комисията по ценни книжа на Кипър“, има и такива случаи. Но, за който и европейски регулатор да става дума, този лиценз трябва да е на техния уебсайт. Достатъчно лесно може да бъде проверен. В масовия случай се оказва, че няма такъв лиценз, въпреки че на сайта на самата компания някъде с дребни букви е написано, че е лицензирана. Това е често лъжа.

Когато вече потребителят се е „опарил“, какви действия може да предприеме?

Добре е при подаването на сигнал в Комисията за финансов надзор да има наистина максимален брой съпътстващи документи. Това може да са имейли, получени или изпратени; подписан договор за тези услуги; извлечение от сметки, където да се виждат получени, ако има такива, и изпратени средства. Въобще максимален набор от доказателствен материал би бил от полза. Без такъв, само по сигнал е трудно да се действа, още по-трудно е да се очаква възстановяване на някакви средства, ако въобще това е възможно.

Какво могат да очакват потребителите от КФН?
Могат да очакват, че Комисията ще предприеме всички необходими мерки по установяване на истината в достатъчно кратък срок. Може да се очаква, че ще бъде извършена проверка на място. Ще се отиде до съответната компания, нейния офис. Често това се прави съвместно с представителите на органите на МВР. Ако при събирането на доказателства бъде установено, че такава дейност е извършвана от дружеството без лиценз, ще му бъдат съставени актове за административно нарушение и наложени големи глоби. А пък, ако става дума и за престъпление, ще бъде сезирана и прокуратурата. Трудно ще бъде веднага да се получат парите обратно, ако ги има и са останали. Има случаи, когато тях просто ги няма. Обикновено компенсацията, ако я има, ще бъде съпътствана с период на достатъчно голямо чакане и едва ли ще е в пълен размер.

Вашият съвет към хората?
Най-добрата стратегия е да не се подлъгваме по обещания за голяма доходност в много кратки срокове, защото няма безплатен обяд. Няма таква доходност в света. Става дума за някаква схема. Давате 100 щ.д. и утре ви връщат 150 щ.д. Те ги дават от джоба си, за да дадете следващите 1000. Които вече не ги виждате никога обратно. Така че, при голословни обещания, трябва винаги да светва червената лампичка и да не бъдат приемани за чиста монета.