Как би се отразило приемането на предложенията на Макрон върху родната икономика?

В България идеите на френския президент Макрон за реформа на трудовия пазар в Европейския съюз срещнаха известна подкрепа. Сред предложенията за промяна в режима на командироване на служители в ЕС са да бъде ограничено времетраенето на командировките, както и да бъде изравнено заплащането на командирования служител с това на неговите колеги в съответната държава. Реален проблем ли е социалният дъмпинг или по-скоро политическа платформа? Ще доведат ли предложените изменения до промяна в нивото на заплащане на българските шофьори и в каква посока? Отговор на тези въпроси потърсихме от икономиста Владимир Каролев, управляващ съдружник в „Балканска консултантска компания“. Ето какво сподели той пред екипа на Economy.bg:

Господин Каролев, има ли реално ощетени от сега действащия режим за командироване на служители в ЕС?
Зависи от гледната точка. Ако си профсъюзен деятел или лидер в страни като Франция, Италия, Белгия, Гърция, където профсъюзите специално в транспортния сектор са много силни - да. В ущърб на индустрията, но в тяхна полза и в полза на големите превозвачи се направи такава регулация, че да можеш да получаваш високи доходи, без да работиш толкова, колкото работят примерно българските, полските, унгарските, румънските и английските шофьори. Да припомня на г-н Макрон, в основата на още първия договор, така нареченият Договор за стомана и въглища, е свободното преминаване на ресурси. Към днешна дата имаме свободно преминаване на стоки, хора, идеи, капитали. Ако следиш какво се случва и особено ако си икономист, ти става ясно, че това, което иска Макрон, някой го е поискал от него и този „някой“ са френските профсъюзи.

Проблемът, добил известност като „социален дъмпинг“, съществен ли е или е чисто политически?
Аз не приемам това като дъмпинг. Имам голяма френска компания, която ми е клиент в България. Понеже в България няма как да се заплащат заплати на тримата французи, които живеят тук, една малка част от дохода им се заплаща от българската компания. Останалата част се заплаща под формата на командировъчни най-вероятно или под няква друга форма от компанията майка. По аналогичен начин постъпват и етичните български предприемачи. Повтарям етичните. За съжаление, има български предприемачи, които не са етични. Но аз като привърженик на свободния пазар съм сигурен и знам, че когато някой предприемач не е етичен, това не е вечно. За известно време това може да се скрие, постепенно и то сравнително бързо неговите служители започват да си говорят. От уста на уста се предава тази информация. Репутацията почва да страда. И особено в днешни условия, когато в България безработицата е вече 6%, много бързо такива работодатели ще си загубят служителите. Пазарът регулира всичко, включително и нивата на заплати и командировъчни. Да бъдат така добри западноевропейските политици да приемат това нещо. Още повече те са се подписали под  него. Този принцип е в основата на Единния пазар.

Според Вас ще бъдат ли приети предложенията на Макрон за промяна в режима на командироване на служители в ЕС?
Не вярвам  да се приемат. Някои по-напреднали западноевропейски страни с по-либерален пазар на труда – Холандия е един добър пример - не искат подобни регулации. Слава богу, гласът на източноевропейските държави като Полша се чува силно в Европейската комисия. Но това, ако се случи, ще има много сериозен проблем.

Как би се отразило на пазара на труда в България приемането на предложенията на Макрон?
Приемането им би довело до индиректен проблем, който в един момент ще стане директен. Първо, няма да има възможност българи да бъдат командировани в чужбина за толкова дълго. Което означава, че те ще почнат да си търсят работа в България. Това ще увеличи предлагането на работна сила в България, ще увеличи безработицата. Ако има повече предлагане на шофьори, ще има натиск към намаляване на доходите на тези шофьори. Доколкото знам, стотици български компании, повечето от които са малки, даже не и средни, ще пострадат, защото  няма как да се конкурираш с примерно белгийски или френски превозвачи. Няма никаква логика български предприемач да наеме, ако трябва да плаща една и съща заплата, български шофьор да работи в Лиеж, Белгия, вместо да наеме някой от Лиеш. Най-малкото на този от Лиеж няма да му плаща хотел и командировъчни за деня.

Виждате ли риск, ако сега България подкрепи предложените от Франция мерки, в утрешния ден от нас да бъде поискано да се откажем и от други свои конкурентни предимства като по-ниската данъчна тежест например?
Първите държави, които са влезли в Европейския съюз, не са си дали сметка, че най-важните решения в ЕС се вземат с пълно мнозинство. Освен това, което е вече договорено в момента, в който си влязъл в Европейския съюз, нищо не могат да ти наложат, без да се съгласиш. В областта на така наречените „косвени данъци“ първо има минимално ниво от 15% ДДС по общата ставка, т.е. всеки, който влезе в Европейския съюз, преди да се присъедини, поема ангажимент минимумът на ДДС да е 15% и съвсем малки са изключенията. Специално на експертно ниво има решения, включително с иконометрични данни е доказано, че диференцираната ставка води не само до намаляване на приходите от ДДС, но и до увеличаване на възможностите за данъчни измами. Поради това най-вероятно до няколко години няма да има въобще намалени ставки ДДС. По същия начин има минимално ниво на акцизите за ток, минимално ниво на акцизите за петрол и др. Т.е. тука няма мърдане.

А конкретно за преките данъци?
За преките данъци, слава богу – данък общ доход, данък дивидент и данък печалба, нямат такова изискване. Има  държави като Ирландия например, които биха ни подкрепили. Ако някой български премиер или парламент се съгласи на такова нещо, това ще е много близко до национално предателство. Много се говори, че богатите държави имали високи данъци. Ама хората не се замислят,  особено тези, дето не са икономисти. Трябва да ви кажа, че Швеция, за която се говори, че има високи данъци, първо, последните години ги намалява и второ, тя е станала богата държава, когато е имала ниски данъци. Така че, нека да станем богати, пък после да мислим за малко повече социални дейности. Няма как бедна държава да осигурява по-висока социална защита, защото, когато се вдигнат данъците, и малкото предприемачи, които имат някакви основни доходи, ще започнат да мислят за оптимизиране на данъци чрез офшорни зони и т.н.

Ако България все пак подкрепи предложените изменения, за какво трябва да изтъргуваме своята подкрепа?
Аз разбрах изказването на премиера Бойко Борисов по друг начин и го споделих на профила си във „Фейсбук“: „Татко ще ми купи колело, ама друг път“. Между другото премиерът има добри икономически съветници. Не очаквам Борисов, независимо какво говори, да подкрепи такава инициатива и според мен точно такива инициативи не трябва да се подкрепят, независимо какво ни предлагат. Може да изтъргуваме разни неща и по-бързо да влезем в Шенген. Но какво можем да изтъргуваме? Примерно нещо по зелените инициативи. Аз нямам проблем, даже още повече пари да се харчат по зелени инициативи за безсмислено броене на пеперуди и каквото се сещате, но ако може да са по програмата „Лайф“ на ЕС, където няма пари от България, а не от българските данъкоплатци. Защото предпочитам парите на българските данъкоплатци да отиват за други неща. Такова нещо бих подкрепил, но не и фундаментални неща. Защото да увеличаваш преки данъци, каквито и да е данъци, но особено преки, да създаваш ограничение към пазара на труда, да създаваш ограничения към споделената икономика...Ето една критика към Борисов и към неговите министри:  те клекнаха на няколко от големите български таксиметрови компании и спряха Uber, а и не само Uber, защото ако не бяха спрели Uber, щяха да дойдат и другите компании за споделено пътуване. Нека да свърша с една лоша новина за всички български шофьори и един съвет към тях. След 10 години няма да има нито един шофьор на такси в България, ако не е и по-рано. Моля ви, търсете си друга работа още отсега, защото всички коли ще бъдат без шофьори.