Хърватинът, обиколил света почти без пари: По-евтино ми е да пътувам по света, отколкото да живея в Загреб

От брокер на борсата до писател пътешественик. Финансовата криза оставя хърватинът Томислав Перко без пари и с натрупани дългове. В търсене на изход той хваща пътя и го превръща в свой дом. Използва алтернативни начини на пътуване – придвижва се на стоп, намира място за нощуване чрез платформата Couchsurfing, изкарва пари, като прави различни неща за известен период или предоставя доброволен труд срещу храна, подслон или транспорт. Така успява да обиколи голяма част от света почти без пари. Приключенията си описва в блога tomislavperko.com и в книгата 1000 Days of Spring, преведена вече на четири езика. В момента се е запътил към Бали, Индонезия, където ще пише втора книга.

Как се пътува по света без пари и какво научаваш за себе си по пътя - разговаряхме с хърватина Томислав Перко по Skype.

Том, как се оказа на пътя?
През 2007/08 имах доста различен живот. Работех като брокер на фондовата борса. Сериозна работа. Имах доста добър живот. Но дойде финансовата криза и загубих всичко, което имах, само за седмици. Започнах да се чудя какво да правя с живота си. Случайно открих платформата за разменно гостуване Couchsurfing. Вкъщи започнаха да отсядат много хора и да разкриват един съвсем нов свят пред мен. Преди да ги срещна, винаги съм си мислел, че трябва да имам много пари, за да пътувам. Но опитах и видях, че всъщност е доста лесно. Моето първо пътуване беше до България – пътувах на стоп от Загреб до София. Прекарах там 4 дни само за 40 евро. И си казах, че може би трябва да продължа да пътувам така. Пътувах, после започнах да пиша за пътуването си в блог. Написах и книга.

Какво те провокира да предприемеш това пътуване – чистото любопитство или желанието да постигнеш самопознание?
Любопитството определено беше фактор. Исках да забравя всичко, което знам, и пътувайки по света, сам да намеря отговорите си. Не да вярвам сляпо на историите на други хора за нещата от живота. А сам да изпитам всичко и да намеря своите отговори. Имам университетското образование – магистърска степен по бизнес и икономика. Но знаех, че пътуването по света ще ми даде тази подготовка за живота, от която наистина имах нужда.

Кои страни посети и колко дълго продължи пътуването ти?
Околосветско ми пътешествие продължи от 2011 до 2014. Преди това пътувах доста из Европа. Иначе почти цялата минала година прекарах в Нова Зеландия. Може да се каже, че почти 80% от времето през последните шест години съм пътувал.

Как успя да пътуваш по света почти без пари?
През по-голямата част намирах място за нощуване чрез Couchsurfing. Понякога спах на палатка или предоставяйки доброволчески труд срещу място за спане. Вторият голям разход е за транспорт. Затова през повечето време пътувах на стоп и почти не съм имал разходи за пътуване. Разбира се, понякога се случваше да пътувам със самолет, влак или автобус, но в много евтини страни. Третият основен разход е за храна. Но отново може да ти излезе евтино, ако купуваш храна от супермаркета или от пазара и си готвиш сам. Разбира се, всичко зависи какъв стил на пътуване предпочиташ. Познавам много хора, на които моят начин на пътуване не им допада. Въпреки че знаят, че е евтино да се пътува така, те не искат да пътуват на стоп или да ползват Couchsurfing. Но за мен това беше ок, защото това беше единственият начин за пътуване, който аз можех да си позволя.

Каква е емоционалната цена на подобно пътуване?
Напускаш зоната си на комфорт. Въпреки че е вълнуващо, това си има своите негативи. Понякога се чувстваш сам. Понякога си гладен, понякога си болен, понякога нямаш къде да спиш, нямаш с кого да споделиш преживяванията си. Приятелствата, създадени по пътя, не са дълготрайни. Траят, докато изтече визата ти. Това са негативите. Но от друга страна това беше моят избор. И всеки път, когато ми минаваха депресивни мисли или имах съмнения, си казвах, че аз съм си избрал това и ако реша, винаги мога да се върна. Мантрата ми беше: „Ти си избрал да направиш това. Просто продължи да го правиш”.

Кое е най-голямото предизвикателство при соло пътуването?
Да останеш сам със себе си. Налага ти се да слушаш вътрешния си глас през цялото време. А това може да бъде доста изтощително. Винаги когато хората чуят историята ми, казват: „О, ти си толкова смел и авантюристично настроен”. Но не е точно така. Всичко това идва с времето, прекарано на пътя. Докато пътуваш, не си мислиш колко си смел. Просто гледаш практично на нещата.

Коя е страната, която те впечатли най-много?
Страните, в които съм прекарал най-много време, са ми най-скъпи, напр. Индия, Австралия, Еквадор, Малави. Много са, но всъщност това зависи повече от хората, които срещаш там, от храната, от времето и т.н. Но най-гостоприемни се оказаха всъщност страните, които считах за най-опасни, като Ирак, Иран, Пакистан, Бангладеш. Страните, в които не очакваш хората да са гостоприемни и великодушни, ме изненадаха най-много.

Най-важният урок по време на пътуването?
Научих се да бъда по-признателен за малките неща, които обикновено не забелязваме. Защото всеки път оценяваш и се радваш, когато има какво да хапнеш на пътя или когато намериш къде да спиш. По принцип тези неща ги приемаме за даденост. Винаги имаш храна и подслон. Винаги си в безопасност. Така че най-важният урок вероятно е да бъда по-признателен за нещата, които имам. Друг важно нещо, на което пътят ме научи, е да скъсам с предубежденията си. Осъзнах, че хората по света са до голяма степен еднакви. Няма кой знае какви разлики между мюсюлмани, християни, бели, черни, гей или хетеросексуални. Научих се и как да се приспособявам към различни среди. Това беше доста полезно.

Какво обединява и разделя хората по света?
Това, което ни обединява, е нашата природа. Всички сме еднакви, независимо дали в Африка, Южна Америка и т.н. Имаме до голяма степен еднакви мечти и желания. Смеем се по един и същ начин, обичаме по един и същ начин. Има малки разлики, но те са незначителни. 10. А дали скърбим и празнуваме по един и същ начин? До голяма степен. Ако празнуваш, значи си щастлив и се усмихваш. Ако си тъжен, плачеш. Има малки разлики между страните, но това са по-скоро изключения. Това, което ни разделя най-много, вероятно е желанието да поставяш под въпрос нещата. Защото повечето хора разчитат на това, което видят по телевизията. Не се опитват да намерят сами отговорите. За мен това е най-големият проблем.

Много хора считат пътуването в чужбина за скъпо удоволствие. Какво би им казал?
Не е. Излиза ми по-евтино да пътувам по света, отколкото да живея в моя град. Защото поне не ми се налага да плащам наем. Моят съвет би бил, ако ви се пътува, пътувайте и не му мислете много. Хората прекалено много мислят какво ще стане, ако направя това или онова. И така никога не тръгват. И после съжаляват. Ако някой иска да пътува, ще намери начин. Иначе могат да се намерят много извинения да не пътуваш – нямам пари, аз съм жена, имам деца. Пътуването няма да реши проблемите ти в живота, но си има положителните страни.

За всеки ли е подобно пътуване? В лекция в TEDx разказваш как си последвал съвета на други пътуващи, които са ти казали, че „не трябва да си смел, за да пътуваш”. Но ако въпреки това се страхуваш?
Аз също се страхувах, но това не ме спря да пробвам. Когато започнах да пътувам, видях, че този страх е глупав. Никога не съм срещал хора, които да кажат "пробвах, но беше много разочароващо и се прибрах". Никога не съм чувал подобна история. Но съм чувал следното: „Много ме беше страх, но пробвах и не се оказа чак толкова страшно”. Хората, които се страхуват, вероятно никога не са пътували сами. Защо да се страхуваш от нещо, което не си опитал?

Има ли перфектна възраст за такъв тип пътуване?
Срещал съм хора на 18, но и на 80 години. Срещал съм хора с деца. Няма перфектна възраст. Но аз исках да го направя, докато съм млад. Защото знаех, че ще възприема някои неща по различен начин, ако пътувам на 20 и съответно на 60 години.

Спомена, че си започнал пътуването си от България. Какви са впечатленията ти от страната ни?
София вероятно и до днес е един от най-грозните градове, които съм виждал. Но пък ми е един от най-скъпите. Разбрах, че понякога няма значение как изглежда даден град – дали е дъждовен (защото валеше постоянно, когато бях в София), или не. Най-важни са хората, които срещаш там. Имам доста приятели в София. Качвахме се на Витоша. Ходихме в Южния парк вечерта. България определено е една от любимите ми страни в Европа.

В блога си пишеш, че България е трябвало да се казва Beergaria. Защо?
Да, имате много хубави евтини бири. Може би затова също обичам България. Там се пие постоянно.

Какво ти предстои?
След седмица пътуваме за Бали с моята приятелка. Ще пиша втората си книга там. Ще останем три месеца. Надявам се да се върна с втора книга. Първата беше доста успешна. Преведена е вече на четири езика.