Турция използва бежанците като коз пред Европа

Турция отвори вратите си за бежанците с чисто демонстративна цел. Президентът Реджеп Тайип Ердоган пое непосилен товар с идеята да се издигне като лидер на Близкия Изток. Впоследствие страната използва бежанците като коз пред Европа и ако сделката между Анкара и Брюксел пропадне, Турция ще си затвори очите за тези, които искат да избягат към Стария континент. Това твърди турската журналистка Мелтем Йълмаз. Дълги години тя работи за най-стария турски вестник Cumhuriyet, където пише за непривилегированите – живеещи на улицата хора, изоставени деца, бежанци, подложени на насилие жени и др.

Йълмаз е и автор на три книги, сред които преведеният на български и представен от издателство „Софтпрес“ роман „Сорая“. Той е базиран на журналистически разследвания от бежанските лагери в Турция и описва историята на млада сирийка, прегърнала своята искрица надежда в житейската безизходица, където няма място за обич.
Двайсетгодишната Сорая бяга от войната в Сирия, където градовете миришат на гняв и кръв, и се подслонява в Турция с надеждата за ново бъдеще. Когато се съгласява да се омъжи за 30 години по-възрастен от нея мъж, попада в капан, по-смъртоносен и от войната: любовта.
На филмовия фестивал Berlinale тази година романът на Мелтем Йълмаз е селектиран сред книгите, които са най-подходящи за филмиране.

Economy.bg се свърза с Мелтем Йълмаз, за да коментира съдбата на бежанците като заложници на сложните отношения между Европа и Турция, опасностите, пред които са изправени жените бежанци във и извън бежанските лагери, и страшно ли е да си журналист в Турция днес.

Мелтем, книгата ти „Сорая“ е базирана на истинска история. Как и защо реши да разкажеш точно тази история? Какво я отличава от останалите?
Години наред чрез моите интервюта, публикувани в най-стария опозиционен турски вестник Cumhuriyet, съм се опитвала да бъда гласът на непривилигированите: ЛГБТ групи, роми, наркомани, живеещи на улицата хора, изоставени деца, бежанци, подложени на насилие жени и др. Романът „Сорая“ се роди при едно от тези интервюта с бежанци, избягали от войната в Сирия и потърсили убежище в Турция. Докато правих тези репортажи в бежанските лагери, в пограничните градове и дори по нощните улици, разбрах колко ужасно травмиращо е преживяването да бягаш от войната и да се опиташ да оцелееш в чужда страна, особено ако си жена. Разбира се, тук не става дума да се противопоставя страданието на сирийските бежанци в Турция. Жените бежанци са продавани в нощни клубове, децата просят милостиня по улиците, а мъжете работят по 14 часа дневно за дребни суми. Всички тези истории, които чух от тях, ме провокираха да направя нещо повече. Това „нещо повече“ беше романът.

Срещала ли си се лично с прототипа на героинята от романа ти? Какво се случва с нея? Продължаваш ли да следиш историята й?
„Сорая“ е роман, вдъхновен от историята на младо момиче, което срещнах в бежански лагер. В периода, в който се срещахме, тя още не беше омъжена. Но ми сподели, че ще се омъжва за доста по-възрастен от нея мъж, за да се измъкне веднъж завинаги от лагера. Ситуацията, в която се намираше тя, ме вдъхнови за основната сюжетна линия в романа. Но няма една Сорая, има хиляди Сораи, които оцеляват днес в Турция. Опитвам се да проследявам историите на тези жени, до които мога да достигна.

Защо Турция отвори границите, но затвори сърцето си за бежанците?
Защото политиката на отворени врати на Турция спрямо сирийските бежанци беше изцяло с цел демонстрация, за да се парадира с нея. Тя нямаше база и още от самото начало беше очевидно страданието на бежанците. Ердоган пое товар, който не можеше да носи, с мисълта да се издигне като лидер на Близкия Изток. Голяма част от сирийците не бяха регистрирани официално, когато влизаха в Турция, защото правителството отказа да поеме отговорност за тях. И така днес имаме 3 млн. беззащитни, отчаяни хора без бъдеще.

Дали Турция първоначално не прие бежанците в опит да ги използва като „бартер“ срещу европейска помощ, отпадане на визите и придвижването на преговорите за присъединяването й в ЕС? Каква ще бъде съдбата на всички тези хора, ако сделката между ЕС и Турция пропадне?
Турция, както видяхме неотдавна, използва бежанците като коз пред Европа. Европа също си затваря очите за ставащото в Турция поради същата причина. Ако се стигне до разрив в отношенията между Турция и ЕС, то тогава Турция ще затвори очите си за бежанците, които искат да избягат към Европа.

Хората възприемат бежанците като едно цяло. Може би има известен фокус върху децата бежанци, но не се обръща достатъчно внимание на съдбата на жените бежанци. Много хора не са наясно с опасностите пред тях в бежанските лагери и извън тях. Защо според теб жените бежанци не са достатъчно представени в публикациите на световните медии?
Защото жените в Близкия Изток са просто сенки….В този регион жените постоянно биват мачкани, експлоатирани и дори убивани. Убийствата на жени в Турция (Femicede) през последните 10 години са нараснали значително. Всеки ден жените в Турция се сблъскват с преживявания, заплашващи живота им, защото турският закон не ги защитава достатъчно. На този фон опасностите, които дебнат жените бежанци, които законът в Турция въобще не защитава, са още по-сериозни. Като бежанки в ръцете на трафикантите те се сблъскват с насилие, тормоз, изнасилвания.

Книгата ти показва „женската“ страна на бежанската криза. Чувството на обреченост в нея е особено силно. Няма ли надежда за жените бежанци?
Бих искала да кажа, че съм обнадеждена, но не съм. Още повече, че това е регион, в който условията се влошават ден след ден. След Афганистан, Ирак и Сирия, сега сектантските конфликти в съседните страни заплашват и Турция, която е на прага на война. Със своите кървави нападения ИДИЛ разтърси цялата страна. Ще бъде глупаво да съм оптимист за жените бежанци, когато самоубийствени атентати избухват в сърцата на големите градове на Турция.

От книгата ти изглежда, че сякаш жените от двете страни на границата между Сирия и Турция споделят една и съща съдба на потисничество, но въпреки това не си подават ръка. Защо според теб това е така?
Това е въпрос, върху който акцентирам от самото начало на журналистическата ми кариера – потискането на потиснатия, защото е Друг. Днес тези, които най-много искат бежанците да бъдат депортирани, са турските жени. Има няколко причини за това: религиозен натиск и неадекватна образователна система. Написах „Сорая“ най-вече заради това: да накарам турските жени да споделят болката на сирийските. След като прочетоха книгата, много от тях ми споделят, че начинът по който са гледали на жените бежанци, просещи по улиците или проституиращи, се е променил. За щастие „Сорая“ породи емпатия у тях.

В книгата ти сравняваш войната с любовта. Сорая казва, че любовта е по-опасна от войната. За нея любовта е последната надежда, но накрая и тя е изгубена. Няма светлина в края на тунела. Ти вярваш ли в любовта и в човечността? Загубихме ли човешкото си лице по отношение на бежанската криза?
Ако една жена загуби всичко в живота си заради войната и потърси убежище в любовта, то впоследствие измяната в тази любов за нея може да се окаже по-разрушителна от самата война. Защото, жената която е загубила всичко заради войната, може да намери спасение единствено в една истинска любов. Затова все още вярвам в силата на любовта. Но в източните общества, където феноменът многоженство все още съществува и мъж може да има две или повече жени, то любовта губи смисъл в подобни връзки. Още повече, че днес в Турция бежанките се използват най-вече за втори съпруги. Като такива те биват измъчвани и малтретирани от патриархалните семейства. Жените бежанци се примиряват с много унижения само, за да имат покрив над главите си. За съжаление един ден те биват изхвърляни на улицата, сякаш никога не са съществували.

Докато пишеше книгата, постави ли се на мястото на Сорая? Как се почувства? Би ли променила нещо, ако беше на нейно място?
Трябва да призная, че за мен това беше много особено лично преживяване. Докато пишех „Сорая“, така се интегрирах с нея, че изпаднах в дълбока депресия от началото до края на романа. Имаше моменти, когато спирах да пиша и започвах да плача. Преживявах нейната болка и то много дълбоко. Питах се много пъти какво бих направила на нейно място. Но какво може да направи жена бежанец без документи, без пари, без семейство? Къде и как да избяга? Как да е сигурна, че няма да умре в ръцете на трафикант в някоя от онези лодки? Смятам, че Сорая нямаше избор.

На филмовия фестивал Berlinale тази година „Сорая“ беше селектирана сред книгите, които са най-подходящи за филмиране. Има ли прогрес в тази посока?
Преговорите продължават, все още не съм постигнала споразумение. Не бързам, защото искам да работя с някого, който ще представи историята по най-добрия начин.

Като журналист, работил за вестник Cumhuriyet, как се чувстваш днес, когато виждаш колко много от твоите колеги, вкл. и главния редактор, са арестувани?
Преминаваме през ужасен процес. Но както великият Бертолт Брехт пише, в мрачни времена трябва да пеем песни, които изобличават мрака. Това се опитвам да правя чрез интервютата и книгите ми. За мое щастие хората чуват песента ми.

Страхуваш ли се да бъдеш журналист в Турция днес?
Не, не се страхувам. Напротив, започнах работа в един от най-опозиционните вестници в Турция – Birgün. Ще продължа да правя репортажите си и да пиша книгите си, за да показвам реалността.

Накъде според теб върви Турция? Оптимист ли си за бъдещето на страната?
Днес много турски журналисти, автори и представители на научните среди са в затвора заради позициите си. Много от тях бяха принудени да напуснат страната. Голяма част от образованото и опозиционно настроено младо поколение също планира живот в чужбина. Как човек да е оптимист в подобни условия?

Интервю: Детелина Калфова