Как психолозите дефинират нарцисизма, вроден или придобит е той и може ли един нарцисист да се промени?
Всеки изпитва любов към себе си, но при някои хора е толкова „голяма“, че собственото възхищение прераства в нарцисизъм. Нарицателното символизира гордост и самовлюбленост и идва от Нарцис - един от най-ярките образи в древногръцката митология.
Легендата разказва, че Нарцис бил много красив младеж в Древна Гърция. Много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. Веднъж, връщайки се от лов, Нарцис видял във водата своето отражение и се влюбил в него. Гледайки красивото си лице той, разсеян и влюбен, понечил да целуне отражението си, и се удавил. На това място пораснали красиви цветя, които сега наричаме нарциси.
Митът улавя основната идея за нарцисизма – завишеното и често пагубно самолюбие. Зигмунд Фройд пръв използва този термин в психологията. Според него нарцисизмът, в известна доза, е присъщ на всеки човек от самото му раждане.
Психолозите отдавна изследват чертите и поведението, характерни за тези хора. От психологическа гледна точка нарцисизмът се определя като надуто и грандиозно самовъзприятие. Нарцисистите считат, че са по-красиви, по-умни и по-важни от другите хора. И заслужават специално отношение. Психолозите разграничават различни типове нарцисизъм – грандиозен и уязвим. Съществува и нарцистично разстройство на личността. Повече за тези форми, от какво се поражда нарцисизмът и в кои култури се среща най-често може да научите от видеото на образователния YouTube канал TED-Ed (видеото е със субтитри на български език):