Компания: „Вестникарска група България”
Награда в категория: „Учене и развитие”
Жури: Председател на комисията: Светла Стоева - председател на УС на БАУРЧР и членове: Христо Цветков - директор „Човешки ресурси”,„Метро Кеш енд Кери” и Емил Георгиев - директор „Човешки ресурси”, Пощенска банка
За проекта разказва: Анелия Руфева - Ръководител отдел "Развитие на персонала”, Вестникарска група България
Какво представлява проектът?
Програмата на „Вестникарска група България” за обучение и квалификация на начинаещи журналисти е с времетраене от 18 месеца и включва теоретични лекции и практическа работа в редакциите на обслужваните от ВГБ издания („Дневен Труд”, „24 часа”, „168 часа” и др.).
Програмата е разработена по модела на т.нар. „волонтариат”, чрез който германските медии подготвят кадрите си. Те се набират измежду абсолвенти, които току-що са завършили висшето си образование в различни (в никакъв случай не задължително журналистическа) специалности и имат желание да се развият на попрището на журналистиката. Подборът протича на три етапа:отсяване по документи, писмен изпит и интервю с кандидатите.
В рамките на програмата курсистите се включват директно в работата на редакциите на вестниците „24 часа”, „Дневен Труд”, „168 часа” и др., като на ротационен принцип се запознават с работата на всички отдели (вътрешни новини, международни новини, икономика, спорт, лайфстайл и пр.), вкл. онлайн-редакция. Част от практическото обучение е 30-дневен стаж в регионална редакция. Работата се извършва под ръководството на редактор-координатор и от отговорници в съответните ресори. Редактор-координаторът упражнява текущ контрол върху дейността на курсистите чрез попълване на анкетни карти за извършваните от всеки действия. Отговорниците по отдели изготвят писмени оценки за качествата на отделния курсист за работа в съответния отдел.
Основният акцент на програмата са теоретични занимания (три пъти седмично).
Теоретичният раздел на програмата съдържа лекции в четири модула: социални науки, право, икономика и евроинтеграция. Комбинацията от теми и качество на лекторите е продиктувана от разбирането, че е абсолютно наложително бъдещите журналисти да получат задължителен минимум от знания в точно тези четири сфери, преподадени им експерти от най-високото възможно ниво, които са сферите на базисна журналистическа компетентност. При подбора ни на лектори за курса се ориентирахме към експерти, които освен че са национално признати професионалисти в съответната област, са и хора, които имат чести контакти с представителите на медиите. В резултат на този досег и наблюденията си върху резултатите по страниците на вестниците на следващия ден тези хора най-добре знаят какво „куца” на журналистите, къде се къса връзката между фактите и медийното им отразяване. Просто казано, лекторите бяха подбирани измежду такива влиятелни публични фигури, които най-често стават обект на медийно отразяване и „на свой гръб” могат да оценят разликата между качествената и некачествената подготовка на даден репортер. В списъка на лекторите фигурират имена на доказани специалисти в съответните отрасли, като проф. Георги Карасимеонов, Борис Велчев, Константин Пенчев, проф. Огнян Герджиков, Емил Хърсев, Иван Нейков, Нери Терзиева, Валери Найденов, проф. Иван Илчев и др. Всички лектори на драго сърце приеха поканата и участваха в курса, някои дори pro bono. Вероятно заради авторитета на предприятията, включени в проекта. Но на първо място, заради осмисленото убеждение, че по този начин те помагат да бъдат изправени кривиците на „медийния вход”. Помагат на група млади хора, които ще се числят към бъдещия елит на журналистиката, да развият интерес към проблемите, любопитство и стремеж към търсене на истинските факти, методологически правилна интерпретация на същите и отговорност към обществото при поднасянето им.
Проектът на ВГБ цели:
1. Да бъде отработена и внедрена нова методика за подготовка на журналисти, като чрез комбинацията на теория и практика, подбора на темите, лекторите и практическите упражнения да се постигне и гарантира едно абсолютно ново качество на професионалното журналистическо образование в страната.
2. Чрез така разработената методика да бъде обучена компактна група млади, високомотивирани за работа в медиите хора, които да бъдат подложени на специална подготовка и тренинг.
3. Чрез безкомпромисно високото ниво на лекторите на курсистите да бъде вменено чувство за отговорност и лоялност към обучаващата ги медия и към бъдещата им професия.
4. Така обучената група да бъде „имплантирана” в редакциите на утвърдени печатни издания, чрез което да бъдат създадени условия на интензивна вътрешноколегиална конкуренция.
5. По този начин да се постигне рязко повишаване на стандарта за качество на журналистическия труд, което пряко се отразява върху качеството на съответната медия.
6. Повишаването на качеството на медията, освен пряк икономически ефект за самата нея, има и косвен ефект за повишаване на качеството на работа в съответните наблюдавани и коментирани сфери на социалния живот, благодарение на създаването на критично и просветено обществено мнение, от което печели обществото като цяло.
Резултати:
Идеята на нашия проект беше не просто да квалифицираме кадри, полезни за дадено предприятие в някоя сфера. Целта на проекта е да се установи нов модел, чрез който ще се постигне друг тип професионално качество в сфера, която има пряко влияние върху всички останали отрасли, а именно – медиите. Проект, на пръв поглед, „за обучение”, но всъщност проект, който в дългосрочен план трябва да промени качеството на обществените дискусии поне в изданията, за които ние отговаряме. А по принципа, че „доброто увлича” - и в останалите медии в България.
Ние стартирахме проекта вследствие на:
1 Констатираното общо неудовлетворение от нивото на съвременната журналистика и усещане за ниско качество на медиите (плъзгане по повърхността на проблемите, залитане към „жълти” теми, сензационност за сметка на обективност и пр.). Проектът е иманентно важен за стратегията на компанията за УРЧР, доколкото нивото на подготвеност на журналистите има директно отношение към качеството на изданията, а оттам и за пазарния им успех.
2 Констатираните огромни дефицити на университетското образование в специалността „Журналистика”. Без изключение във всички ВУЗ тази дисциплина се преподава абстрактно-теоретично. Абсолвентите на журналистическите факултети разполагат със знания, които не са им дотам необходими в практиката, но не разполагат със знания, без които изобщо не могат да практикуват (напр. ключова компетентност на един журналист, работещ в ресор „Икономика” на печатна или друга медия, е познаването на основите на икономическата наука, не толкова на журналистиката, комбинирано със знания по право, социални науки и евроинтеграция. Примерът може да бъде разигран по същия начин във всички възможни ресори, със същия резултат).
Доколкото първият проблемът е пряко следствие от дефицитите, посочени във втория, то очевидно е, че подобряването на качеството на журналистиката не може да се постигне по друг начин, освен чрез цялостна промяна на методиката и методологията на обучение по журналистика. Чрез този проект „ВГБ” ООД на практика промени представата за обучението по журналистика в България.
Вижте видео от награждаването на най-добрите HR проекти тук
