Дясната ръка на Хелмут Кол: Нуждаем се от кризи, за да вървим напред

Проф. д-р Хорст Телчик е една от най-влиятелните личности на германската политическа сцена през 80-те години на миналия век. Като дългогодишен съветник по политическите въпроси на бившия канцлер Хелмут Кол, той е считан за негова дясна ръка. Участва активно във взимането на политически решения в кабинета на Кол и допринася за оформянето на съвременна Германия. Наричат го „съветникът на обединението”.
Започва политическата си кариера през 1970 като ръководител на групата за международна политика и вътрешногермански отношения в Християндемократическия съюз (CDU). През 1983 е издигнат за заместник-ръководител на Федералното канцлерство и за съветник по политическите въпроси на канцлера Хелмут Кол.
След обединението на Германия той заема управляващи постове в BMW Group, във фондация Bertelsmann и в Boeing Germany. От 1999 до 2008 е председател на авторитетната Мюнхенска конференция по сигурността. От 2002 е преподавател в Техническия университет в Мюнхен.

Проф. Телчик беше на посещение в България по покана на Посолството на Германия в София. В четири университета в страната той изнесе лекции на тема „Мирната революция преди 25 години: резултати и перспективи за Европа”.

Economy.bg разговаря с проф. Телчик за Европа преди 25 години и днес. Попитахме го и за тайните разговори с Тодор Живков, за новите рискове пред сигурността, за пътя от политиката до бизнеса и за рецептата му за успех.

Проф. Телчик, наскоро Германия отпразнува 25 години от падането на Берлинската стена. Има ли днес нови стени в Европа?
Надявам се не. Някои хора смятат, че сме на ръба на нова Студена война. Това обаче се отнася по-скоро за това, че се издигат нови политически и духовни стени, но не физически. Въпреки че украинският премиер Арсений Яценюк неотдавна заяви, че планира да изгради стена между Украйна и Русия, което естествено би било глупава идея.
Преди 25 години с обединението на Германия се промени и Европа. Установи се нов европейски ред, Съветският съюз беше разпуснат. Целта през тези 25 години беше да се определи обликът на нова Европа, като се приложат идеите на Парижката харта за създаване на общоевропейски ред за мир и сигурност от Ванкувър до Владивосток. По този път трябва да поемем, за да предотвратим издигането на нови стени.

Как си представяхте Европа преди 25 години?
Аз лично съм разочарован, че през последните 25 години направихме твърде малко, за да изградим една нова Европа. Преди четвърт век имаше визия за установяване на общоевропейски ред за мир и сигурност. Горбачов го нарече тогава „общ европейски дом, в който всеки трябва да има еднаква сигурност”. Искахме да създадем и Център за предотвратяване на конфликти. Искахме да изградим политически, икономически и като сигурност изцяло нова обща Европа. Спомням си как след подписването на Парижката харта за нова Европа през 1990 Горбачов стана и каза: „Новата задача пред нас е да преминем от диктатура към демокрация и от планова към пазарна икономика”.
Много врати се отвориха преди 25 години. Но в момента се опитваме да затворим отново много врати. Това е много разочароващо.

Как обяснявате на младите хората ситуацията в Европа преди 25 години?
Да, за младите хора днес събитията от 25 години са история. Може да се каже, че им преподавам урок по история. Не е лесно, когато си преживял тези събития лично, да ги предадеш като исторически факти. Кой можеше да си представи сегашен Берлин? Градът, през който тогава минаваше огромна стена с бодлива тел, с минни полета, с наблюдателни кули, с въоръжени гранични патрули и кучета. И че когато някой се опитваше да премине от едната част на града към другата, той трябваше да е наясно, че може да бъде застрелян. Когато човек не е видял това, е трудно да му се обясни.

Как им обяснявате значението на тези събития?
Опитвам се да им обясня, че в Европа имахме две антагонистични системи на власт. Политически, обществено и идеологически те бяха коренно различни. От едната страна бяха демократичните държави с пазарна икономика, а от другата – страните с комунистическа идеология и планова икономика. Двата противостоящи си лагера разполагаха с ядрени оръжия, но бяха наясно, че ако единият нанесе удар, той няма да оцелее, защото другият ще реагира при всички случаи, което означава взаимно гарантирано унищожение. Това доведе до едно постоянно състояние на страх. Успявахме да живеем взаимно в мир, защото и двете страни се страхуваха, че един конфликт ще означава край за всички. Но това беше една трудно поддържана система. Това, че тя е в миналото, е историческо постижение. Но това не се случи от само себе си.
Опитвам се да обясня на студентите, че е ангажимент на всеки, да се погрижи не само за личния си живот, но също за средата и страната си, а и още по-далеч за Европа. Благодарение на глобализацията и дигиталната революция днес всеки трябва да се чувства ангажиран даже със света. Днес, ако се случи нещо в Азия или Африка, то веднага ще ни засегне и ще има негативни последици в Европа. Затова не трябва да ни бъде все едно, какво се случва отвъд нашите граници. Проблемите днес изискват отговорността на всеки отделен човек.

В интервю преди няколко години споделяте, че сте водили тайни разговори с Тодор Живков. Какво обсъждахте?
През 80-те години някои страни от Варшавския договор започнаха да въвеждат реформи. Първа беше Полша, после Унгария, а от 1987 дори Съветският съюз. Тези реформи бяха абсолютно необходими, тъй като всички тези страни от Варшавския договор, вкл. и България, имаха големи икономически проблеми. Единственият отговор беше въвеждане на икономически реформи, което не беше лесен път, защото изискваше финансови средства. Германското правителство беше готово да подпомогне финансово страните от Варшавския пакт, ако въведат реформи. Така подкрепихме Полша и Унгария. Бяхме готови да помогнем и на България, но при условие, че Живков въведе реформи. Той не беше готов на това и затова ние не можахме да подпомогнем страната ви.

Били сте председател на Мюнхенската конференция по сигурността. Кои са най-големите заплахи за сигурността днес?
Проблемът е, че днес имаме твърде много кризи в различни страни и региони. Не само в Европа с украинската криза, но и в Приднестровието и Молдова, Грузия, конфликтът между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах. Това са т.нар „замразени” конфликти, които вече 20 години стоят нерешени. Както показа и войната в Грузия, един такъв „замразен” конфликт може за една нощ да се превърне в горещ.
За съжаление, не може да изключим възобновяване на войната за Източна Украйна между украинските и руските войски.
Потенциал за кризи има и в страните южно от България. Ако не бяха международните войски в Косово и Босна и Херцеговина, там също щяха да избухнат нови конфликти.
Турция, като страна член на НАТО, също има проблеми по границите си със Сирия и Ирак покрай Ислямска държава.
Налице е и проблемът с бежанците от Северна Африка след т.нар. "Арабска пролет". Либия например се превърна в една провалена държава (failеd state).
С други думи, имаме достатъчно конфликти пред портите ни.

Как виждате бъдещето на Европа и еврото?
По отношение на бъдещето на Европа и на еврото аз съм оптимист. Считам европейската интеграция за историческо постижение. Успяхме да обединим 28 държави, които поддържат помежду си мирни отношения.
Ако погледнете историята на европейската интеграция и историята на еврото, ще видите, че тя винаги е история на компромисите. При толкова много страни, почти всяко решение е резултат на компромис. А компромисите сами по себе си никога не са задоволителни. Но историята на европейската интеграция е история на поетапен напредък. Това означава, че това, което днес не е постигнато, трябва да се опита да бъде реализирано при следващата среща на върха.
Освен това историята на Европейския съюз е история на кризи. Нуждаем се от тези кризи, защото някои страни членки вървят напред едва, когато са подтикнати от криза. Затова аз оставам оптимист. Нуждаем се от кризи, а такива неминуемо ще има. Но докато кризите водят до напредък, ние можем да сме доволни.

Вие сте един от малкото политици, които продължават пътя си в бизнеса. Заемали сте управляващи постове в BMW и в Boeing. Как се чувствахте там и какво научихте?
Политиката и бизнесът са два различни свята. Компаниите, за които работих - BMW и Boeing, днес са активни в целия свят. Затова много хора ме определяха като външен министър на BMW или Boeing, защото съм водил преговорите на тези компании по цял свят. Бях начело на преговорите на BMW в Китай, в Русия, в Мексико, в Близкия изток, в Корея, в Индонезия, в Индия. На тези глобални организации им се налага да откриват не само магазини или търговски представителства, но и производствени звена. А това изисква преговори с местните власти – от най-високо правителствено ниво до ниво общини. Те имат нужда не само от инженери и техници, но и от умели мениджъри, които да могат да комуникират и преговарят с политици.
Затова считам тази смяна за полезна и за двете страни. За бизнеса е полезна, защото така компаниите придобиват малко политическа експертиза. За политиката също е добре, когато имате бизнес опит. Това е особено валидно за САЩ, където постоянно има подобни скокове – от политиката в бизнеса и обратно. Така се получава постоянен обмен на опит. При нас в Германия аз съм един от малкото, направили подобна крачка. Нямах възможност отново да се върна в политиката, както става в САЩ. Това означава, че в Германия имаме все още да наваксваме. Все пак има примери като мен в Германия, но в Европа това все още не е традиция.

Преподавате в Техническия университет в Мюнхен. Какви умения трябва да придобият младите хора, за да бъдат успешни в бъдеще?
Моят съвет е много прост. Всеки трябва да се специализира възможно най-добре в своята сфера. Да стане експерт в областта си. Да е уверен, че наистина може да прави това, за което е учил. Да се опитва да поддържа експертното си ниво през целия си живот. Тъй като винаги има нужда от добри професионалисти.
Проблемът, дори и в политиката, е, че там попадат хора, които не са експерти въобще в никаква сфера. В Германия ние ги наричаме „генералисти”, или хора, които знаят от всичко по малко. Това обаче не е достатъчно. Човек трябва да е специалист поне в една област. Без значение в каква. Ако се занимавам със здравна политика, трябва да разбирам от медицина. Ако поема управлението на министерство по жилищно строителство, то тогава трябва да знам как се строят жилища. Специализираното знание е нещо задължително.
Затова бих препоръчал на младите хора да се специализират в дадена област, но и да останат отворени за всичко останало. Ние в Германия казваме, че човек не трябва да е Fachidiot или като „кон с капаци”, т.е. да гледа само в своята си паница. Да, специалист, но с разностранни интереси. Човек трябва да остане любопитен. Светът е толкова вълнуващ.

Интервю: Детелина Калфова