За първи път от падането на Берлинската стена стокообменът между България и Германия е 4,5 млрд. евро

Близо 4,5 млрд. евро е достигнал стокообменът между Германия и България за 2011 г. В сравнение с предходната година външнотърговският оборот се е покачил с 14 %, сочат данните на Германо-Българската индустриално-търговска камара. Силно изразен е ръстът на износа към Германия, като за последните десет години се е утроил и през 2011 е достигнал 2,1 млрд. eвро. На годишна база увеличението е с 21 %. Ръст се наблюдава и при вноса от Германия като за изминалата година е достигнал 2,4 млрд. eвро, което е увеличение от 8,5 % в сравнение с 2010.

Срещнахме се с д-р Митко Василев – главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара, за да го попитаме на какво се дължи рекордният стокообмен между България и Германия, какви стоки внасяме и какви изнасяме.


Г-н Василев, колко са немските компании в България?
Това е труден въпрос и едва ли някой с голяма точност би могъл да ви каже точния брой на немските компании в България. Това се дължи на различни статистически особености - дали фирмата е ООД, ЕООД, АД, по какъв начин присъства на пазара и т.н. Ако условно трябва да отговоря, на българския пазар има над 1200 германски компании, които активно работят тук. От друга страна, имаме статистиката от Германия, която показва, че около 5000 германски фирми имат някаква бизнес дейност в България. Не всички са стъпили в България или са регистрирани тук, но имат търговски взаимоотношения със страната ни.

В кои сектори имат най-много немски компании?
Не можем да говорим за присъствие на германски компании в определени сектори. Спектърът е широк - машиностроене, химическа промишленост, електроника, електротехника, продажба на автомобили, опазване на околната среда, енергетика. Като цяло германската икономика присъства чувствително на българския пазар.

Германо-Българската индустриално-търговска камара обяви наскоро рекорден стокообмен между България и Германия за 2011 г. На каква сума възлиза износът от България към Германия и съответно вносът от Германия?
Този факт е наистина много радостен за нас. За първи път от обединението на Германия и падането на Берлинската стена стокообменът между България и Германия възлиза на 4,5 млрд. евро. Дори изпреварихме най-добрите години преди кризата в България. Още по-интересното и по-радостното е, че българският износ нараства с изпреварващи темпове - 2,1 млрд. евро (нарастване с 21%). Вносът от Германия също се увеличава, но само с 8,5% и е в размер на 2,4 млрд. евро. Като съберем двете суми, стигаме до рекордните 4,5 млрд. евро. Единствено вносът от Германия е бил малко по-голям - 2,7 млрд. евро през 2008 г., която беше една от най-силните години за икономиката ни. Но въпреки това рекордният обем е факт. Аз говоря с числата на германската статистика. Нашите са приблизително същите с малки разминавания.  Така Германия продължава да бъде търговски партньор номер 1 в България. Още повече, пак подчертавам, че българският износ се движи с изпреварващи темпове.

На какво се дължи рекордният стокообмен според вас? Може ли да се каже, че увеличените цени на суровините, стоките и услугите оказват съществено влияние върху рекордния стокообмен?
Има различни фактори, с които можем да обясним това добро развитие. Не смятам, че сме стигнали тавана на възможностите. Ние бяхме направили прогноза, че до пет години можем да получим удвояване на стокообмена. Действително нарастването на цените на някои суровини оказва значение. От друга страна обаче не бива да забравяме, че в Германия думата „криза“ почти изчезна.

Германската икономика за първи път имаше много силен ръст и през изтеклата година имаше голямо търсене на определени стоки и услуги. Това също допринася за нарастването на вноса от различни държави. Това е и причината да се увеличи износът от България към Германия.

Какво се крие зад цифрите? Какво изнасяме за Германия и какво внасяме оттам?
Традиционно, както всяка година, имаме износ на текстил, облекла, машиностроителна продукция, някои видове полуфабрикати. Но смятам, че разковничето и едно от най-важните обяснения за рекордния износ е, че с много големи темпове нарастна износът на мед. И то най-вече на един от най-големите инвеститори и фирма-член на нашата камара „Аурубис България”. Нарастването на износа на „Аурубис” към Германия е над 190%. Компанията е намерила много добри пазари и в региона. Турският пазар е такъв. Можем да го наречем китайския пазар в Европа. От друга страна износът от Германия към България традиционно се крепи на три стълба. На първо място е автомобилостроенето и поддоставчиците от автомобилната промишленост. За второто и третото място се съревновават химическата промишленост и машиностроенето. Германия е много силно развита в производствено отношение държава, така че това са трите основни бранша, от които внасяме стоки от Германия. Не бива да забравяме и доброто развитие на нашия туризъм, защото всяка година най-много туристи идват от Германия.

Къде още се забелязва ръст на износа?
Аз споменах традиционните сектори. Но искам  да отбележа доброто развитие на някои фирми. Освен „Аурубис България”, друга инвестиция, с която всяка страна би могла да се гордее, е на „Луфтханза Техник София”.  Компанията не изнася стока, а създава услуги. Тук в България се извършва ремонт и поддръжка на всякакъв вид самолети, „Боинг”, „Ер Бъс” и др. В момента инвестицията се удвоява и през пролетта тази година ще бъде открита официално. По отношение на увеличение на инвестициите трябва да споменем и фирма „Либхер Хаусгерете Марица” в Радиново, Пловдив. Това е третото производствено място в света на фирмата за хладилници и хладилни камери. Фирмата „Фесто” също удвоява производството си. Тя произвежда компоненти, възли, детайли, кабели. Това са все много добри примери, че и в България се случват добри неща. Немските инвеститори харесват предсказуемостта, това, че сме в ЕС и има валутен борд, ниското данъчно облагане. Квалифицираната работна ръка е атрактивна за чуждия инвеститор, защото заплащането в България е най-ниско в сравнение с всички останали европейски страни. От гледна точка на инвеститорите това е интересно.

Вие споменахте за компании, които се разширяват. Очаквате ли компании, които досега не са присъствали в България, да проявят интерес към страната ни?
Да, проявяват интерес. Свидетели сме на интерес в областта на енергетиката и най-вече на възобновяемите енергийни източници. Германия официално се отказа от ядрената енергетика, което ще предизвика бум на всякакъв вид технологии в областта на опазването на околната среда, черпенето от друг вид алтернативни енергии. Има голям интерес към всякакъв вид изграждане на соларни паркове, вятърни инсталации и т.н. За съжаление ние все още не можем да откликнем подобаващо на този интерес, но той е голям.

Освен това предстои много фирми тепърва да откриват България, най-вече в сектора на опазване на околната среда. Тук трябва да се изграждат пречиствателни съоръжения, съоръжения за питейна вода, отходни води, канализации. Тук има огромен потенциал. Най-вече заради изискванията на ЕС и стандартите, които ще се налагат в нашата страна през следващите години. Аз смятам, че тук спокойно могат да дойдат сериозни немски фирми, средни и малки фирми, които да инвестират в България и да създават работни места. В момента България е доста интересна и трайно присъства на страниците на германския печат заради откриването на завода в Ловеч. Изведнъж в Югоизточна Европа се появява конкурент и то точно в автомобилостроенето, където Германия е голяма сила.

Какви са очакванията Ви за тази година?
Очакванията ми са, че тази година няма да бъде по-лека от предишната. Предстои ни напрегната година, с много работа. Кризата далеч не е отминала. Всяка година през февруари ние провеждаме анкета относно бизнес средата тук. В края на март 2012 г. ще кажем повече за мнението на германския и българския бизнес в България и това как те виждат сегашната конюнктура. Не искам да избързвам и да давам предварително отговорите. Все пак прогнозите са, че няма да има стагнация и макар и малък ръст, се очаква някакъв растеж. Но като цяло годината ще бъде трудна.

Мислите ли, че през 2012 ще има нов рекорд в стокообмена между двете страни?
Да се надяваме. Мисля, че можем да го запазим. И ако по малко надграждаме, би било чудесно.