Средносрочната бюджетна рамка предвижда запазване на размера ѝ до 2019, вноските за фонд „Пенсии“ да се увеличават, дефицитът да продължи да намалява
Кабинетът одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017-2019, съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет. Правителственото решение определя средносрочните цели на фискалната и бюджетната политика на страната. С решението се определят и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години.
Запазват се целите за дефицита за 2017 и 2018, съответно на 1,4% и 1% от БВП, заложени в последната средносрочна бюджетна прогноза. Същата по размер консолидационна стъпка (около 0,5%) от БВП) е предвидена и за 2019, когато се очаква дефицитът по КФП да е на ниво от 0,5% от БВП. Следването на политиката за постепенна консолидация е предпоставка за свеждането до минимум на потенциалното негативно въздействие на фискалната политика върху икономическия растеж, уточняват от кабинета.
Целта на данъчната политика ще е повишаване на бюджетните приходи и намаляване на дела на сенчестата икономика, като мерките ще бъдат насочени към борба с данъчните измами и укриването на данъци, както и за намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Следва се политика на запазване ниските нива на данъчно облагане при преките данъци и прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци.
Средносрочната бюджетна рамка предвижда запазване съотношение на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО), като за 2017 и 2018 се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО с по 1%. Целта е да се намали недостигът от средства по бюджета на ДОО и субсидирането му от държавния бюджет.
Пенсионната политика предвижда от 2017 вместо осъвременяване на пенсиите, от 1 юли да се извършва преизчисляване на всички пенсии за трудова дейност с по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, като увеличението ще бъде с процент равен или по-голям от процента, определен по чл. 100 на КСО.
Предвидено е увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 на 460 лв. и запазване на този размер за 2018 и 2019 година.
Политиката на правителството за управление на държавния дълг за следващия тригодишен период ще бъде насочена към осигуряване на необходимите средства за финансиране на държавния бюджет и рефинансиране на дълга в обращение като пряко следствие от нуждите за покриване на падежиращия се дълг, бюджетните дефицити и гарантиране стабилността на фискалния резерв,уточниха още от Министерски съвет.