Прозрачността на пазара на имоти е намаляла

Прозрачността на пазара на недвижими имоти в България леко се е понижила през 2011 и 2012, показва двугодишният доклад на една от най-големите консултантски компании в сферата Jones Lang LaSalle, който ще бъде официално представен следващата седмица. Според Global Real Estate Transparency Index България се нарежда на 57-о място в класацията от 97 държави в света. 

При предишния доклад от 2010 страната ни е заемала 40-о място, но тогава той е обхващал 81 страни. Индексът обаче показва влошаване – през 2010 години той е бил 3.03, докато през 2012 е 3.41 (където 1.0 е „силно прозрачно”, а 5.0 е „силно непрозрачно”). България остава в сегмента на „полупрозрачните” пазари на недвижими имоти.

Според доклада една от най-тесните връзки с прозрачността има размерът на инвестициите. Увеличаването му води до подобряване на средата и стимулира свободния поток на информация, пишат от Jones Lang LaSalle.  

„Няма как да се е повишила прозрачността, при положение, че е намалял обемът на активния пазар. При много по-свит пазар с много по-малко участници, естествено и обемът информация е намалял”, коментира пред economy.bg и председателят на Националното сдружение „Недвижими имоти” Иван Велков. 

Статистиката показва, че от началото на икономическата криза през 2008, когато имотният балон се спука, пазарът се е свил с 30% (и то при положение, че през 2011 отбелязва лек ръст). Бавното възстановяване на БВП, трайно ниските доходи и все още слабите чуждестранни инвестиции обаче не дават оптимизъм за ускоряване. Прозрачността на пазара също може да се смята за пречка за инвестициите в сектора, с което се получава нещо като затворен кръг.

„За модерните потребители на услуги и модерните доставчици на услуги дефицитът на информация е много лошо нещо. А в България освен някаква обща статистика колко сделки се осъществяват за тримесечие, нищо друго реално не може да бъде използвано. Защото усилията на няколко частни консултантски компании да правят някакви си анализи са похвални, но в никъв случай не дават този обем информация, който в други пазари е публично достъпен и лесен”, обяснява Иван Велков. 

Той е на мнение, че държавата и общините като най-големи собственици са длъжници на гражданите. В други страни те са мениджъри на сградния фонд, а не просто регистратори. Дори и опитите на частните анализаторски компании за анализ са в повечето случаи секторни. Например доста по-голяма прозрачност има при моловете или офис площите. Но при най-масовия жилищен сегмент освен индикацията на Националния статистически институт веднъж на три месеца колко са сделките и какви са средните цени подробна информация липсва. 

„В някои други държави има информация във всяка една община буквално до ниво улица, сграда, какво може, какво не може да се строи, какви са средните цени за този район, какви са средните данъци и такси – комунални и местни. И съответно дава обективна информация за всеки, който иска да придобие или да инвестира в конкретна сграда. Да знае точно с какво ще се сравнява, с какви ценови и финансови параметри трябва да работи”, коментира още Велков. 

Докладът на Jones Lang LaSalle също показва, че в глобален мащаб най-голяма прозрачност има при офисните и търговските имоти, следвани от хотелите и индустриалните сгради и най-непрозрачен е секторът на жилищните имоти.