Принтирай ми....бъдещето!

Георги Чипов е завършил Техническия Университет в София. Работил е в Johnson Controls като инженер, преди да започне да разработва протезата за ръка, с която печели Empower (http://chipolabs.com/). По настоящия проект работи от май 2013.

Демир Тончев е завършил СУ. Провел е обучение по предприемачество в САЩ чрез програмата „Младите лидери на България” (http://www.iie.org/Programs/Bulgarian-Young-Leaders-Program/SEP). Преди това е работил като бизнес консултант. С Георги създават Print3d.bg през май 2013.

„3D принтерът навлиза във висшата мода”, „НАСА ще използва 3D принтер в космоса”, „3D принтер печата човешки тъкани и органи”. Еуфорията около 3D принтирането не стихва, но доколко тази технология има наистина потенциал да трансформира живота ни? И къде е България на картата на този обявен за революционен бизнес? С тези въпроси се отправихме към Betahaus, където основателите на Print3D.bg Георги Чипов и Демир Тончев са си наели работно пространство.

Първо идеята, после принтера
„Имаме принтер от началото на годината”, разказва ни Демир, който обяснява откъде е тръгнала идеята за 3D принтера. „Принтерът беше взет от моя колега Георги, който беше спечелил наградата Empower. Той разработва протеза за ръка. Но тъй като за нея е нужно много прототипиране, с част от парите той купи принтер, за да може осъществи идеята си. През май решихме да започнем бизнес с 3D принтери, тъй като много хора имат нужда от прототипи, които да стават бързо”, допълва той.

Технологията
Присъединява се и Георги, който обяснява как работи принтерът им. „Нашият принтер може да работи с няколко типа материал. Най-често ползваният е PLA пластмасата. Свойствата му са много близки до индустриалния материал ABS, но има по-висока твърдост от него и малко по-висока плътност, следователно и по-висока здравина. Други материали, с които може да се работи са найлон и подобен тип пластмаса, само че смесена с дървесни частици”, посочва той.
Демир допълва, че след като му се подаде един CAD файл, принтерът започва да гради макета слой по слой. „Един слой е 100 микрона, т.е. всеки един слой е с дебелината на лист хартия”, обяснява той. Принтирането все още е доста бавен процес, който отнема между 4 и 9 часа в зависимост от сложността на модела, подчертават младите предприемачи. „Технологията се развива и излизат все по-бързи принтери, но те са изключително скъпи”, посочва Демир.

Инвестицията
В момента младите предприемачи разполагат с три принтера. Цената им варира от 5 до 6 хиляди лева. „Още не сме си изплатили инвестицията, така че все още не можем да кажем дали си заслужава, но с разрастване на пазара - най-вероятно да”, отговаря Демир на въпрос дали си е струвала инвестицията.

Пазарът
В България от тази технология се интересуват общо взето хора, които имат нужда от прототип, който да стане бързо. Това са хора, които развиват нов продукт или искат да тестват нещо ново, обобщават Демир и Георги. „Най-честите ни клиенти са архитектурни бюра, които искат да направят мащабиран обект на сградата и околностите около нея, или рекламни агенции, които имат нужда от персонализирани награди или модел за някоя кампания”, разказва Демир. „ Има и хора, които искат да си изработят нещо много специфично за тяхното хоби. Случвало ни се е и да правим някои части, които вече не се произвеждат”, допълва той.
По отношение на цените Демир отбелязва, че те засега са 1.98 лв. за куб.см., но планират да ги свалят в бъдеще, за да направят технологията по-достъпна.

Проблемите
По думите на Демир в България 3D принтирането все още е в зародиша си. Проблемът според него е, че хората все още не познават добре технологията. Затова всяка сряда младите предприемачи организират ден на отворените врати в офис пространството, което ползват. „Така всеки може да дойде и да се запознае с технологията, да попита, каквото го интересува, да пипне моделите и да прецени”, обяснява Демир.
Георги допълва, че организират курсове за деца от 1-ви до 4-ти и от 4-ти до 8-ми клас, на които обясняват как се работи с 3D софтуер на компютъра. „Така те ще могат да си моделират нещо, след което им поставяме някаква задача и трите най-добри модела, които харесваме, им ги принтираме и изпращаме безплатно. Идеята е да стимулираме децата да се занимават с нещо полезно от малки и същевременно да ги запознаем отрано с технологията”, посочва Георги.

Бъдещето
Да си принтираме храна и дрехи от вкъщи Демир не вижда като близка възможност. „Няма да е много скоро, тъй като принтерите, които са за храна, все още са в първата си фаза. Само НАСА имат такъв принтер в момента и те тепърва развиват технологията. Така че докато тя стигне до дома на всеки един от нас, ще минат минимум 20-30 години”, коментира той. „Но в бъдеще най-вероятно ще е възможно да си принтираме храна, да си принтираме дрехи, чаши, чинии. Ще имаме 2-3 принтера, които ще работят с различни материали и най-вероятно ще си купуваме моделите от интернет, ще ги сваляме, ще натискаме „Print” и ще имаме нови съдове, чаши и топла храна, когато се приберем вкъщи”, оптимист е все пак той.
По отношение на възможността 3D принтерът да убие масовото производство и да остави в миналото много професии Демир счита, че всяка една технология, която спестява човешки труд, позволява на хората да се концентрират върху изследване на нови технологии. „Така че дори и принтерът да замести част от него, той просто ще отиде за по-високотехнологични индустрии и там, където има нужда от повече човешки капацитет. Нито една технология няма шанс да измести напълно хората”, посочва в заключение той.