Докъде стигна и накъде върви аутсорсинг бизнесът в България?

Към края на 2017 в аутсорсинг индустрията работят повече от 67 300 души, а очакванията са към 2021 броят им да надвиши 79 хил. души. Привличането на достатъчно квалифицирани кадри остава предизвикателство номер едно за един от най-бързоразвиващите се сектори в България. Какви са възможните решения за това и какви са рисковете пред растежа на индустрията обсъдиха представители на бранша в София на дискусия, организирана от Българската аутсорсинг асоциация (БАА). В рамките на дискусията беше представен и Годишния доклад на Асоциацията за развитието на индустрията (повече ТУК).

Как могат да се привлекат повече хора в сектора? 

„Това да стигнем до училищата и още от по-ранна възраст да даваме някакви насоки за развитие е една от възможните мерки за увеличаване на хората, заети в бизнеса ни. От друга страна трябва да се погледне много по-сериозно на възможността да привлечем част от българите, които вече са натрупали опит и живеят зад граница. Да, много голяма част от тях не са подходящи за нашия бизнес, но има немалка такава, която бихме могли да привлечем и с опита им да помогнем за цялостната промяна на обществото“, коментира Стефан Бумов, главен оперативен директор на HelеCloud. 

„Играта според мен е още по-голяма. Въпросът е как можем да направим България притегателен център не само за българите, които са зад граница, но и за много други образовани и квалифицирани чужденци. И това трябва да е приоритет не само на нашата асоциация, но и на държавата. Да направим България едно по-добро място за живеене и да решим един голям демографски проблем, който ни застига като лавина“, коментира Пламен Цеков, главен изпълнителен директор на ScaleFocus. „Хубавото на тази индустрия е, че тя е много гъвкава и много голяма част от фирмите, които са били установени в София, започват да излизат извън столицата. А дигиталната икономика може да позволи много бързо населване освен с българи от чужбина, но и с висококвалифицирани имигранти“, продължи той.

България има потенциал за 4-5 регионални аутсорсинг центъра  

„Ние не можем да очакваме цялата индустрия да е концентрирана в София и виждаме все повече градове, които все повече се конкурират със столицата по отношение на хора и инфраструктура. Не е реалистично да продължим да растем в София, без да имаме балансиране през няколко местни центъра в България“, посочи Илия Кръстев, главен изпълнителен директор на A Data Pro.

„Може би половината от потенциала за растеж на индустрията през следващите 3-4 години ще бъде осигурен от 4-5 регионални центъра в България. В Полша има над 20 центъра, в Румъния около 10, нормално е в България да има 5 силни аутсорсинг центъра, които да дават поне половината от растежа в следващите няколко години“, каза Стефан Стоянов, зам.- кмет на община Пловдив, който също взе участие в дискусията. „Неслучайно Пловдив вече държи 10% от индустрията. В града има над 80 компании с над 6 000 заети. И нашите очаквания като местна власт са да продължим да растем малко над средното за страната и в следващите 3-4 години около 15% от индустрията да е в Пловдив. Потенциала го има като хора, по-скоро в момента стои битовият въпрос дали ще успеем да построим достатъчно офис сгради, където да ги настаним. Специфичното за Пловдив е, че няма голяма индустрия, която да е конкурентна на аутсорсинг бизнеса. В София това са всички други видове услуги, а по морето – туризмът.“

Рентабилността на сектора през последните години намалява

Предизвикателствата пред индустрията имат ефект и върху рентабилността на сектора, която през последните три години намалява по данни от Годишния доклад за развитието на индустрията на Българската аутсорсинг асоциация. Общата нетна печалба на аутсорсинг сектора възлиза на 116,9 млн. евро през 2017 г. За втора поредна година тя регистрира спад в сравнение с предходната година. Печалбата за 2017 г. е била с 6,2% по-ниска от тази през 2016 г., когато регистрира 10% спад спрямо 2015 г. 

„Това до голяма степен се дължи на два фактора. Единият е значителното увеличение на цената на труда. Другият фактор е ръстът на инвестициите в автоматизация, в собствени продукти, навлизането на нови пазари в по-високи сегменти и т.н. Този фактор е свързан с това как тази индустрия ще може в следващите 3-4 години да бъде още по успешна по отношение създаване на по-висока стойност и генериране на по-големи приходи с по-малко хора. Т.е. с 30% на хората да се постигне 100% увеличение на прихода“, посочи Илия Кръстев, главен изпълнителен директор на A Data Pro.

Какво би станало, ако хората станат твърде скъпи? 

„За фирми като нашата е много важна цялостната стойност, която хората създават за компанията си. Защото, ако допреди около 10-15 години около 80-85% от разходите на фирмите беше за работни заплати, то в момента е около 65%. Т.е. ние говорим за важността хората да съзнават, че това, което работят, трябва да има някакъв принос към общия бизнес на компанията. А не само да дойдат от от 9:00 до 17:00 ч., да си свършат работата и да се приберат вкъщи. Смятам, че това е един много важен аспект, който ще помогне на нашата индустрия да продължи да расте. И вярвам, че България е правилната среда, защото имаме много мислещи хора. Ние имаме пълния потенциал да създаваме тази допълнителна стойност за нашите глобални компании майки. Оттам нататък е важно съзнанието на нашите служители и как то се развива. Инвестираме между 1,5% и 3% от разходите за работни заплати в обучение“, каза Мая Миланова, генерален мениджър на CBS Cargotec. 

Все повече компаниите започват да инвестират в обучение. Според Илия Кръстев тази индустрия почти се доближава до средното образование в България по отношение на това какво дава като знания и как развива хора не само за собствените си компании, но и за пазара като цяло. 

Какви са прогнозите? 

„По-нискоквалифицираните или транзакционен род дейности ще започнат да отпадат във времето. И по-вероятно е да се наблюдава ръст не толкова на заетите в сектора, колкото повишаване на добавената стойност, която той генерира. И оттам следват множество предизвикателства пред нас – готова ли е образователната система, как ще „внасяме мозък“ от света и т.н. И ако не започнем да работим сега, ние вече сме закъснели. Трябва да сме много по-смели като държава на всички нива, ако искаме да осигурим добра среда, за да се случат оптимистичните прогнози за ръст на индустрията“, каза Стефан Бумов.

„Моята прогноза за сектора е автоматизация на голяма част от дейностите и рязко увеличаване на приходите, без нуждата от рязко увеличаване на служителите. Наред с това очаквам предлагането на все повече услуги с висока добавена стойност и дефинирането на все повече компании от сектора като компании от икономиката на знанието, които разработват собствени продукти“, прогнозира Илия Кръстев.