четвъртък, 20 юни 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3216 прочитания

    Какви са ползите от коучинга за бизнес лидерите?

    Комуникацията, балансът между работа и личен живот и овластяването са едни от най-предизвикателните за ръководителите сфери, казва Росен Рашков – коуч и обучител с над 15 години опит
    28 април 2022, 17:29 a+ a- a

    Росен Рашков има повече от 15 години опит в създаване, развитие и управление на екипи в различни по размер организации – от малки семейни и start-up компании до фирми с над 5000 служители. От април 2016 е сертифициран коуч и член на International Coach Federation – Global & Bulgarian Chapter. Работи в сегменти executive & life coaching, за които води семинари в рамките на ICF. Ентусиазиран е да популяризира коучинга като инструмент за лично и професионално развитие на съвременните мениджъри.

    С Росен разговаряме за приложението на коучинга в организациите и ползите за бизнес лидерите.

    Росен, спомняш ли си как се срещна за първи път с коучинга и какви бяха първите ти впечатления от подхода тогава?

    Никога няма да забравя първата си среща с коучинга. Тя се дължи на една малка книжка от списание „Мениджър“, която се казваше „Коучинг“. Годината е 2008. Аз бях управител на магазин в град Бургас, прочетох няколко неща и си казах, че това е страхотно, точно от това се нуждая, защото тогава вярвах, че моите хора не са много инициативни. Четейки книжката, реших да изпробвам коучинга като инструмент върху моя екип. Горките хора - въобще не го харесаха и беше пълен провал. Но в същото време на мен много ми хареса като инструмент, продължих да го изследвам и се оказа моето нещо в живота.

    Каква беше представата ти за коучинг тогава и как тя се промени с времето? 
    На база на това, което направихме точно с тази малка книжка, моята дефиниция първоначално за коучинг беше човек, който задава много въпроси. След това, през годините, през срещи с коучове и нещата, които научих в процеса, видях, че всъщност въпросите са само една малка част. Коучингът е инструмент за развитие, който разчита на много повече неща. През 2016 взех решението да се занимавам професионално. Сертифицирах се като коуч в едно от двете одобрени от Международната коучинг федерация училища в България и започнах да го използвам в екипа, който управлявах тогава в една от големите български компании. С времето открих, че това е нещо, което бих искал да правя на пълен работен ден. Разбрах, че коучингът е един от най-добрите инструменти за развитие и постепенно се насочих към него. В момента използвам опита, който съм натрупал, за да подкрепям ръководители и лидерски екипи в компаниите.

    Ти самият имаш ли коуч в момента?
    Да.

    Какво те мотивира да продължаваш да имаш коуч и да ползваш този подход от другата страна - като клиент?
    Аз имам един коуч, на когото съм ментор, и с него обменяме коучинг разговори. Това за мен е възможност както да помагам на колегата, който е в първите месеци от развитието си, така и аз самият да се уча, защото той идва от друго коучинг училище, владее някои нови похвати. Това е първото - обменяме информация. Второто, и по-важно - работя с колега коуч, която ми помага да видя някои ситуации отстрани. Това е една от основните функции на коучинга. Т.е. поставя пред мен различни перспективи, които аз може би не съм видял е те са свързани предимно с мои професионални проекти. Помага ми да мисля по-добре, да забавя процеса. Така че използвам коучинг както за собственото си развитие, така и за други хора.

    Спомена думата „ментор“. Предполагам много хора не правят разлика между ментор и коуч. Каква е разликата?
    Менторството идва от името на един герой в „Одисея“, на когото Одисей дава сина си и казва: „Научи го на всичко, което знаеш“. Менторството е точно това - предаване на информация. Някой, който е минал преди теб по пътя, ти дава съвети. Коучингът, от друга страна, е възможност човек сам да достигне до свои открития и до прозрения. Там не получаваш наготово информация. На практика някой ти помага с въпроси, с предизвикателства, с инструменти да смениш перспективата, да видиш и да откриеш нещо за себе си. В единия случай е ползване на готова информация, а в другия е създаване на информация.

    Специализираш executive & life coaching – обясни малко повече за тези сегменти на коучинга.

    Това са най-популярните сегменти на коучинга. Екзекютив коучингът е частта, която е ориентирана към ръководители и хора с лидерски функции. Лайф коучингът е поп страната на нашата професия. Тя е по-скоро за индивидуални клиенти, които искат да постигнат свои лични цели, или да създадат някаква значима житейска промяна. За бизнес лидерите коучингът е много по-структуриран, разчита на различни инструменти, които са много по-целево ориентирани. Много от тях са професионални. Докато в лайф коучинг има повече място за творчество, темпото но процеса е малко по-различно. При изпълнителните директори едно от основните неща в коучинг е свързано с някаква поведенческа промяна. Например ръководител с определени дефицити в поведението си, които до един момент не са били толкова значими, започват да пречат на позицията, на която е в момента. Нашата работа е свързана с това тези дефицити да бъдат направени видими и да бъдат коригирани. Това е едната посока. Другата посока, за която CEO хората използват коучинг, е, за да постигнат яснота за стратегическите цели и за промени, които искат да наложат в организацията.  

    Спомена дефицити. Обикновено хората на високи позиции трудно си признават, че имат дефицити и че има сфери, в които трябва да работят и да подобряват. Какво показва твоят опит до момента - осъзнават ли го това самите лидери, търсят ли проактивно подкрепа за преодоляването на тези дефицити или по скоро се ориентират към подхода, защото е модерен, защото хората на такива позиции ползват коучинг и съответно и те трябва да го ползват?
    Отговорът е всичко изброено във въпроса до момента. Наистина има хора, които отказват да признаят, че в тях може да има нещо, което не е съвсем ОК. По-скоро те заемат движена от егото нагласа, че проблемът е във всички останали. И донякъде са прави. След като си на върха на една голяма организация, най-вероятно правиш правилно много неща. Други са отворени да работят особено когато получат честна обратна връзка. Преди няколко месеца работих с директор на производствена компания. Обратната връзка за него беше, че той не изслушва хората си, прекъсва ги и това много пречи на комуникацията в екипа. Седнахме с този човек и аз му казах: „Според твоите хора проблемът е, че ти ги прекъсваш“. Той отрече и после няколко пъти ме прекъсна. Взех една бяла дъска и му казах, че за всяко следващо прекъсване ще отбелязвам по една чертичка, а той за всяка чертичка ще ми дава по 10 лв. Съгласи се. Започнахме да говорим и за десетина минути ме прекъсна седем пъти. В един момент човекът каза: „Добре, може би тук е моментът да спрем и да си призная, че нещо не е наред.“

    Освен проблемите с комуникацията с какви други предизвикателства се сблъскват хората на високи позиции и търсят помощ и подкрепа в коучинг подхода?
    Едно от най-сериозните предизвикателства е пресечна точка на екзекютив и лайф коучинг. Това е темата за равновесие между работа и лично време. Много от тези хора се налага да жертват личното си време, за да постигнат определени кариерни успехи и това започва да натежава по техния кариерен път. Идва момент, когато решават, че е време да адресират и този проблем. Това е много важно предизвикателство. Други области са свързани с овластяването - една от моите любими теми. Т.е. доколко този ръководител делегира, какво делегира, какво иска всъщност да постигне. Свързано е с един много често срещан страх при ръководителите - да не загубиш контрола в определена ситуация, да не позволиш по някакъв начин да станеш заменим и да те изместят от позицията ти. И разбира се, в по-позитивен план, когато лидерите се опитват да осъществят някаква промяна, да намерят критерии, да потърсят различни възможности, които да изследват. Това са някои от ключовите области на коучинга, но не всички.

    Как коучингът може да помогне на хората на лидерски позиции? Какви са ползите?

    Коучингът може да помогне както на самия ръководител, така и на цялата организация. На първо място, коучингът разширява потенциала на човека и това може да звучи малко абстрактно и като клише, но в същото време е самата истина. Човек започва да вижда пред себе си нови и по-позитивни възможности и да се учи от собствения си опит. Много често ние ги сблъскваме с типови ситуации, в които те са включили малко или много на автопилот. И когато започнат да реагират по-осъзнато в тези ситуации и да вземат по-добри решения, те имат ефект в цялата организация. Това е една голяма полза. Другата голяма полза е, че климатът в екипи, в които има коучинг, е доста по-добър. Когато човек осъзнава какви са реалните последици от неговите действия, той е много по-склонен да започне да се вглежда в себе си, и в другите. Така че коучингът по някакъв деликатен начин провокира израстване в емоционалната интелигентност на ръководителя, което е ключово умение за нашата епоха. Нещо друго, което е също много важно, може би на първо място за компаниите - скачат резултатите на тези хора. И това е с дълготраен ефект, защото намираш по-здравословни начини, с повече ефективност, увличаш хората и хубави неща се случват.

    А кога коучингът не е решение за развитието на един ръководител?
    Коучинг не е решение, когато се е стигнало до реанимация на този ръководител. За съжаление, и до ден днешен често се свързват с мен и с колеги коучове да помогнем на ръководител, който е прегорял или който категорично не иска да се промени. Той си вярва, че е прав и всички останали грешат. Коучингът работи тогава, когато има два ключови елемента - човекът има желание и способност да извърши промяната, която организацията очаква от него. Когато липсва желанието или липсва способността, няма какво да направим.

    Може би човек трябва наистина да изгори, за да осъзнае докъде е стигнал и какво се случва. Може ли в някакъв бъдещ етап коучингът да бъде полезен на тези лидери?
    Би могло. Аз съм работил с трима такива клиенти, които са стигали до някакъв лимит на търпение в тяхната организация. За съжаление, двама от тях напуснаха организациите, но третият мога да дам като добър и страхотен пример. Човекът започна да си върши съвестно работата, която организацията очаква от него в коучинг процеса, успя да се отвори за обратна връзка. Един от големите казуси е, че ръководителите по принцип имат силно его и до някаква степен то е причината да са успешни. Обаче в същото време има и един проблем на средата. Този проблем е, че хората се притесняват да дават честна обратна връзка какво им пречи да работят с този ръководител. Защото от него им зависи бонусът, придобивките и т.н. И в един момент хората започват да избягват тази болна тема. Затова понякога човекът остава сляп, че носи в себе си някакъв поведенчески дефицит например. И какво се случва – работиш три години на място и изведнъж идва някой и ти казва: „Ти много спешно трябва да се „ремонтираш“, защото не можеш да останеш директор при нас“. И човекът е в шок – „Как така, вие искате да ме изгоните, аз винаги съм бил такъв. Защо никой не ми е казал досега?“

    Какво означава „обучение с интегриран коучинг подход“ и с какво се различава от класическото?

    Класическото обучение представлява няколко души събрани в една зала. Отпред излиза лекторът, който пуска пауър пойнт, чете слайдовете, разказва няколко традиционни истории и с това приключва. Тъй като аз съм бил почти 15 години такъв полеви мениджър, знам, че този тип обучения понякога не са много въздействащи. Когато вкараме в обучението коучинг подход, ние отваряме пространство за въпроси, за експерименти и вкарваме опита и ежедневните ситуации на хората в залата. Т.е. те работят с техните истински предизвикателства, а не с някакъв модел, който е работил преди 10 години в Епъл или Пепси. Плюс това, когато има коучинг, ние се стараем да работим на три нива. Т.е. хората не просто да стигнат до осъзнаването, което е въпрос на мислене и на нагласи, а също така да почувстват какъв е емоционалният ефект от промяната, която очакваме от тях или от тази нова информация. Съответно, когато имаме подредени мисленето и емоциите, да ги свържем с конкретни поведения, които хората си вземат от тренинг зала. И като се върнат същия ден на работа, да започнат да ги прилагат.

    Тук ти говориш за коучинг на екипи. Можеш ли да направиш един паралел в подхода при екипи и на индивидуално ниво?
    Голямата разлика е, че докато с индивидуалния клиент влизаш и директно започваш работа по неговите цели, в коучинг имаш група лидери, които първо трябва да се подравнят помежду си. Те трябва да се споразумеят за тази обща цел. Също както вече казах, че човек трябва да желае да се промени и да има способността да го направи, по същия начин в екипите има фаза на подравняване, хората да си спечелят доверието или да го възстановят, ако са го напукали или одраскал някъде по пътя. И оттам нататък голямото предизвикателство в екипния коучинг е този екип да взаимодейства като едно цяло, като един човек във всички свои взаимодействия с клиенти, с вътрешни клиенти в компанията, с поръчителите на коучинг процеса и най-вече вътре помежду си.

    Може ли да дадеш пример за успешни лидери (български или международни), които имат коучове? 

    Първият ми отговор е не. Не мога да дам конкретни имена, защото с голямата част от клиентите, с които работим, имаме много стриктни споразумения, които аз смятам да уважа. И в същото време не мога да се сетя за голям международен лидер, който да не работи с коучове. Като например Стив Джобс, Кристияно Роналдо и др. В България също е масова практика лидерите на някои от най-големите компании да работят с коучове. Все по-често подходът слиза и надолу към средните нива, където има много предизвикателства, където вилнее микромениджмънтът и има много поле за работа. Дори американските президенти ползват коучове. В моя любим спорт - американския футбол, един отбор се състои от 53-ма състезатели, всички милионери. Те са с много силно его и в същото време някой трябва да ги управлява, да насочи усилията им в една посока. Някои от отборите в американския футбол за една година минават през повече лидерски програми, през повече коучинг, отколкото някои компании от Форбс 500. Това е свързано с управление на таланта, с кариерно израстване, с управление на лични дефицити. Много голяма част от играчите идват от разбити семейства, от малцинствата и бързото и светкавично им забогатяване често извежда на преден план и някои не особено приятни човешки черти.  

    Какви качества трябва да притежава един добър екзекютив коуч? Как лидерите могат да се ориентират в избора на такъв?

    Първото качество е любопитство. Това означава, когато седнеш с човека, да се стараеш наистина да слушаш внимателно. Въпросите, които провокират неговите по-добри отговори, работят най-добре, когато дойдат от място на любопитство и на хващане на малките зрънца, които клиентът ти дава. Обикновено, ако влезеш с готови въпроси, много лесно може да тласнеш разговора в посока, която не е най-добрата за клиента. Истинската магия се случва, когато двамата партньори се усещат един друг и това става единствено, ако си любопитен към човека. От друга страна, както споменах, предварително заучените въпроси не трябва да имат място в коучинга и затова подготовката е много важна. Това означава да влезеш в един разговор с правилните инструменти, познавайки ситуацията на клиента. Аз се старая да влизам в разговора с план А, план Б, план С  и т.н. Ако се случи нещо и ако тръгнем в друга посока, да имам някакъв отговор. Много е важно и да оставиш достатъчно пространство, така че човекът да си създаде своите решения, да не го притискаш, да се постараеш да изключиш всички ментални филтри, които могат да доведат до някаква форма на осъждане, или да включиш вътрешния критик, който може да наруши процеса.

    Коучингът е изключително предизвикателна професия и разказвайки ми всичко това, ми е любопитно да разбера имал ли си в твоята кариера момент, в който си оставал безмълвен, в който няма план Б, план С...?  И как си реагирал? Има ли интрумент в коучинга за подобни ситуцаии?
    Като казваш да остана безмълвен в коучинг разговор, ми се е случвало и в двете посоки - и в негативна, и в положителна. В един от коучинг разговорите в началото на моята кариера чух нещо, което чисто човешки не можех да приема. Дамата, с която работех тогава, ми сподели за много лошо отношение от нейния пряк ръководител, което граничи с физически тормоз. Това беше единият случай, в който буквално се вцепених и не знах как да продължа. Случвало се е и в положителен аспект. Когато клиентът влезе в поток, има ясна цел, въпросите работят добре за него. В един момент се появява магически въпрос, след който човекът просто се излива и аз съм в удивление. Той си свършва сам цялата работа и не е необходимо аз да правя нищо повече.

    Има ли връзка според теб между коучинга и достигането до върха?

    Въпросът е много хубав и ти благодаря. Никога не са ми го задавали, но аз бих го перефразирал така: „Каква е връзката между коучинг и върха?“.  Исторически погледнато десетки хиляди хора са стигали върха без коучинг. Това е факт и няма как да отречем. И в същото време голяма част от тези хора са стигали до върха просто за да разберат, че може би не са искали точно това в живота си. Това създава една вътрешна нагласа на недоволство и на разочарование. Когато използваш коучинг още в самото начало да планираш кариерното си развитие, първо, ти можеш да го осигуриш. Второ и много по важно според мен, можеш да го направиш много по-здравословно за самия себе си. Защото си изясняваш, първо, в каква култура най-добре смяташ, че можеш да се развиваш. Второ, разбираш кои са истински силните страни, на които да заложиш. Трето, това съкращава времето в лутане по средните нива. Често в моята практика съм виждал как човек разбира къде са му силните страни и каква е неговата кауза в живота. Излиза от организацията и основава собствена компания. Т.е. много бързо достигаш един връх, където ще останеш много дълго време. Същото това измерение на успеха може да означава по пътя към върха ти да изтощиш себе си, да прегориш. Т.е. когато използваш коучинг може би не толкова като инструмент да стигнеш на върха, колкото да останеш на този връх, докато си намериш някой следващ. Защото коучингът те учи да цениш себе си, да почиташ себе си и да поставяш правилно собствените си граници. Всяко нещо си има цена. Много свръхамбициозни лидери например казват, че го правят за хората, които са им най-важни, за семейството, за децата...  И в същото време се прибират при тези хора ядосани, уморени, огорчени. И им дават по-лошото си аз. Ако мога да накарам моите клиенти да го осъзнаят, това ще е моят принос към един по-хубав свят.

    ВИЖТЕ ОЩЕ: 

    Днес коучингът е необходим повече отвсякога, за да извади най-доброто от хората
    Какво е и какво не е коучингът и защо стана толкова популярен?
    Коучинг професията е нова за България и е често неразбрана, но ще става все по-популярна
    Коучингът е съвместно постижение

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 минути
    ETHSofia обяви лектори и награден фонд от $10 000
    Организаторите на събитието си сътрудничат с УНСС и SoftUni
    преди 2 часа
    „България Еър“ с директни полети от Варна до Прага и Франкфурт
    Те стартират от 23 юни и 6 юли и ще бъдат изпълнявани два пъти седмично
    преди 4 часа
    Amazon инвестира €10 млрд. за разширяване на облачните си услуги и логистика в Германия
    По-голямата част от средствата ще бъдат използвани до 2026 г. за разширяване на облачната инфраструктура на AWS
    преди 21 часа
    Близо 120 младежи ще започнат стаж тази година в А1
    От създаването на инициативата през 2004 година досега на стаж в А1 са преминали близо 1500 стажанти
    преди 24 часа