Индексът „Икономика на светло“ намалява

Композитният индекс „Икономика на светло“, който Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ публикува ежегодно е 68,28 за 2014 година. В сравнение с 2013, когато стойността му е 69,19, той намалява. На практика това показва „посивяване“ на икономиката.

Разликата не е голяма, но по-важният аспект е, че се обръща тенденцията индексът да нараства. Тъй като разликата е малка, все още е рано да се допусне устойчивост на тази тенденция, отбелязват от АИКБ и Национален център икономика на светло, които заедно изготвят индекса „Икономика на светло“.

Данните показват, че в периода 2011-2013 индексът нараства плавно, а през 2014 бележи спад от 0,91 единици. Като цяло тенденцията е за забавяне процеса на „изсветляване“ на българската икономика.

Влияние върху стойността на индекса през 2014 оказват: продължаващата икономическа криза; външнополитическите рискове, като нарастващото напрежение и неопределеност, свързани с дълговата криза в Гърция и войната в Украйна; общата политическа и икономическа несигурност, както и възникналата в средата на годината банкова криза.

Данните от анализа показват още, че най-разпространените и най-проблемни прояви на неформалната икономика през 2014 са: загубите от контрабанда на тютюневи изделия и измами с ДДС; издаването на касови бонове в сферата на услугите и фиктивните трудови договори.

Сред основните изводи в доклада, посветен на индекса „Икономика на светло“ е този, че намалението на стойността му се дължи не толкова на „обективни негативни явления и процеси в икономиката“, колкото на негативна промяна в оценките на бизнеса и работниците и служителите за динамиката и дела на неформалната икономика.

Основни причини за отрицателните тенденции в изменението на Композитния индекс „Икономика на светло“ през 2014 са два вида:
Вътрешни:
- политическа нестабилност (управление на три правителства, едно от които служебно и проведени избори за европейски и български парламент); финансова нестабилност (банкова криза след фалит на Корпоративна търговска банка);
- липса на мерки за подобряване на бизнес средата в страната;
- липса на реформи в сектори, имащи спешна нужда от реформи – енергетика, здравеопазване, МВР и образование;
- рязко административно повишаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи, довели до загуба на конкурентоспособност на българската икономика;
- проблеми с усвояването на евро фондовете за България (почти цяла година бяха спрени верификациите и плащанията по ОП ОС и ОП РР);
Външни:
- дълговата криза в Гърция (Гърция е един от основните външнотърговски партньори и инвеститори в България);
- войната в Украйна;
- санкциите на ЕС към Русия;
- войната в Сирия и бежанския натиск по границите на България;
- продължаващата икономическа криза в ЕС и България.